100 години от гибелта на Стамен Панчев. СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

100 години от гибелта на Стамен Панчев (1879-1913)

126 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887-1916)

СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО  ДЕБЕЛЯНОВ

Една епоха - двама поети. Едни и  същи съдби - две стихотворения

Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград

Стамен Панчев, роден  в Орхание (Ботевград от 1934 г.), виден учител и общественик,  музикант, литератор и краевед, заминава на фронта през септември 1912 г., в началото на Балканската война. По-късно частта му участва в сраженията на Одринския фронт, дислоцирана е в северната част на Галиполския полуостров, по фронтовата линия Ялос-Епиватос край Мраморно море. Запасният подпоручик, командир на взвод от 12-та рота, на 3-та дружина от 38-ми пехотен полк, оцелява подир две ранявания. Но третото на 17 март е фатално – две рани от шрапнел в корема, една в дясната ръка.

Умира в 8.10 ч. на 23 март 1913 г. във фронтовата болница в село Кадъкьой след 6-дневни страшни мъки. Бойните позиции на българските войски са обстрелвани от английски военен кораб. (Каква ирония: подпоручик Димчо Дебелянов загива също от английски куршум на южния фронт, край Струма…)

Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища. Очевидци  разказват, че и днес гробовете и паметниците на българските войни са в добро състояние. Макар да са в Турция и нашите войни да са воювали срещу турски войски… Тук с горчивина и покруса спомняме българските военни гробища в Гърция, Македония, Сърбия – запустели или отдавна унищожени…

Художник Георги Белстойнев

Димчо на фронта, горе първия вляво

  

Преди пет години Цветан Северски публикува една чудесна статия за Стамен Панчев във вестник „Земя“. Там бяха поместени няколко негови стихотворения и за пореден път ми направи впечатление сюжетът: Войник заспива във фронтовия окоп; сънува завръщане у дома и среща с близките; а на сутринта загива в боя. Този сюжет е еднакъв в Стаменпанчевото “Войнишки сън“ и в Димчовото „Сънят на героя“. Първото е писано на фронта, другото – в казармата в Самоков. Професионалните литератори сигурно отдавна са забелязали близостта и даже еднаквостта на този (а и на други сюжети) в произведения на творци от нашата и световната литература, даже от различни епохи, може би има и изследвания на тази тема.

Разбира се,  в случая впечатлява не просто еднаквия сюжет. А и съдбите, характерите, ако щете,  тихия, романтичен патриотизъм и жертвоготовност, предаността на род и отечество, на семейство и синовен дълг…

Тук ми се ще да използвам и много точното определение на акад. Иван Радев за „творците от втория ред“.  Според него, еднаква е значимостта на всички участници в процесите на българската литература, всички са достойни за интерпретация и изследване. „Еднаквата значимост“ се изразява не като ценност на сътвореното, а като основание и творците от „втория ред“ да бъдат „тема“, да са проблем на историколитературната наука. Да, те не конструират канона, не ще влязат и в пантеона на българската литература… Но без тяхното присъствие и изследване картината на литературата ни няма да бъде пълна и истинна – казва акад. Радев.

Поетът Стамен Панчев достойно заема своето място във „втория ред“.  Където (цитирам произволно и по памет) поставяме и неговите съвременници Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Илия Иванов-Черен (също загинал в тази война), Дамян Калфов, Никола Ракитин, Змей Горянин, Сирак Скитник.

Акад. Иван Радев – ръководител на Катедра „Нова българска литература“ и дългогодишен преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий,  издаде наскоро още една чудесна книга -  „Българският писател през войните 1912-1918 г.“

А точно преди месец взе че навърши и 70 години. От името на многобройните му възпитаници честитя юбилея с пожелания за здраве и към богатото си и многобхватно творчество да прибави още, и още  ценни страници и книги.

 Стамен Панчев                                                   

ВОЙНИШКИ СЪН

Тъмна нощ покри полето бойно

и прекъсна почнатия бой.

Мяркаше се в мрака безпокойно

сянката на някой часовой.

Бях уморен, но ме сън не хвана,

гледах как мъжди далеч огън.

Спящия до мен внезапно стана

и разказа, развълнуван, сън:

-Братко, на добро ли е, на зло ли –

дрямнал-незадрямал, в тоя час

аз забравих днешните неволи

и се в сънища отнесох аз.

Сън сънувам – връщам се дома си.

Спи градецът в слънчевия ден,

само птичка нейде се огласи;

в цвят овошки свеждат се над мен.

В тясна, прашна, уличка където

всеки камък зная, аз вървях,

трепна ми болезнено сърцето,

своя скътан дом кога видях.

Влязох в двора, кучето позна ме,

лайна и опашка завърте

и показа се тогаз жена ми

на ръцете с малкото дете.

Щом видя ме, тя уста отвори,

но задавена захълца с глас

и докато ми проговори,

трепнах и събудих се тогаз.

Млъкна той, съня си кат разказа.

Чух след време, че захърка пак.

Месец се  през облаци показа

кат видение в среднощний мрак.

Буден бях, доде изгря зорница,

и в зори започна страшний бой.

Клетий – в сън видял жена, дечица,

в утринния бой загина той… 

           Димчо Дебелянов

СЪНЯТ НА ГЕРОЯ

Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.

И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:

- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.

Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипваха се румени зари.

Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой…

 

П. п. Преди няколко години чух за идеята костите 

на Стамен Панчев да бъдат пренесени и препогребани 

в Ботевград. Както това правят за Димчо негови приятели и почитатели през 1931 г., пренасяйки тленните му останки от Демир Хисар (днес Сидирокастро) - Гърция,

в родната Копривщица.

Какво става с това хубаво намерение?...

Гроба на Димчо в двора на старата копривщенска черква "Успение Богородично"

ДОЙЧО ИВАНОВ

Уредник  на къща музей „Димчо Дебелянов“ - Копривщица

Тел.: 088/635 35 19; 088/ 568 24 91; 07184/ 20-77

E-mail:  doicho54@abv.bg

ДИМЧОВА ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР В СКОПИЕ

      На гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас" 

На Скопския Камен мост

  ДИМЧОВА ВЕЧЕР В СКОПИЕ

Славимир Генчев, Дойчо Иванов

На 26 февруари 2013 г. в Българския културно-информационен център в Скопие, Република Македония, се състоя вълнуваща литературно-музикална вечер, посветена на Димчо Дебелянов във връзка и със 125-годишнината от неговото рождение, която бе тържествено чествана  в България през миналата 2012г.

 Част от активната и всеотдайна публика

 Славимир Генчев, Георги Н. Киров

                                                   Дойчо Иванов, Димитър Христов

Вечерта бе организирана по инициатива на Димитър Христов – директор на БКИЦ – Скопие, и с любезното съдействие на къща-музей „Димчо Дебелянов“ към Дирекция на музеите – Копривщица и активната подкрепа на ръководството на Дирекцията. В срещата с жадните за високо българско художествено слово македонски граждани, за българщина, за общуване и душевно съпричастие (сред които имаше и гости от Западните покрайнини – територия в Република Сърбия, населена с българи) участваха носителите на Националната награда „Димчо Дебелянов“ Георги Киров (2004 г.) и Славимир Генчев (2012 г.), както и уредникът на Дебеляновия музей в Копривщица Дойчо Иванов. В групата бе включен и дарителят от Копривщица Любен Стоичков, който направи заедно с останалите участници и голямо дарение от книги и материали за България и Копривщица на БКИЦ – Скопие, а също и здравец от Дебеляновия двор и много мартеници по повод наближаващия ден на Баба Марта.

Вечерта започна с прожекция на документален филм за Копривщица – уникалния възрожденски град, за който в България знае всяко дете, но чието име не говори нищо на по-голямата част от населението в съседна Македония.

Димитър Христов, който откри и води срещата, изтъкна значението и ролята на Копривщица като български възрожденски, стопански, търговски и духовен център и люлка на Априлското въстание от 1876 г. Дойчо Иванов представи в обобщен вид мястото и ролята на Копривщица и нейните жители за културното и духовно израстване на българския народ в светлината на 190-годишнината от рождението на Найден Геров (роден на 23 февруари 1823 г.), открил в Копривщица първото класно училище. След като посочи големите събития и личности, които е дала на България Копривщица – книжовници, писатели, духовници и революционери, Иванов се спря по-подробно на житейския и творчески път на най-съвършения български поет – Димчо Дебелянов. В магически създалата се още от самото начало невероятна духовна и сърдечна атмосфера, той въведе в атмосферата на „… Дома бащин и роден за всеки българин…“, разказа за Димчовите поетични празници през август, за културния живот на града-музей и съхранените културни и исторически паметници, за възможностите за отдих и туризъм. (Това така заинтригува присъствуващите, че след срещата веднага се заговори спонтанно за организиране на екскурзия до Копривщица със съдействието на БКИЦ и Дирекцията на музеите.

Емблематични за творчеството на Дебелянов и за цялата българска поезия стихотворения („Черна песен“, „Аз искам да те помня все така“, „Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли, помниш ли тихия двор“) прочете Георги Киров, разказвайки накратко и интересни моменти от историята на тяхното създаване; той рецитира и две свои стихотворения, посветени на „поета на жизнения подвиг“ (по определението на Димчовия приятел Людмил Стоянов), а Славимир Генчев изпълни няколко свои песни по стихотворения на Дебелянов и по свои стихове, пропити от дебеляновска атмосфера и звучене. Тук стана дума и за това, че Дебелянов е родоначалник на най-плодотворната линия в българската поезия след него и е повлиял най-много от всички български класически поети на развитието на българското художествено и поетично слово и на българската поезия като цяло. Без да бъдат негови епигони и подражатели, в творчеството на мнозина и от съвременните български поети се открояват елементи от дебеляновския поетичен свят и атмосфера, което още веднъж показва каква е истинската величина на неговата безсмъртна поезия.
Накрая Димитър Христов прочете свое ново стихотворение за Дебелянов, кръстено просто „Поетът“.
След това срещата продължи на чаша вино, а разговорите бяха посветени на българската поезия и култура и на нейното по-нататъшно успешно представяне в братска Македония.

 Паметникът на Цар СамОил

Благодарение на изключителното гостоприемство и всеотдайно участие и на на сътрудничките в БКИЦ – Скопие – Анастасия Златилова и Валентина Захариева гостите имаха възможност да посетят музеи, галерии и други исторически и културни забележителности в Скопие, да се насладят в чудесното пролетно време на красотата, колорита, многообразието и да почувстват истинската атмосфера на този уникален град.

 БКИЦ - Скопие

 Църквата "Свети Климент Охридски"

 "Дипломираните" гости в кабинета на г-н директора Димитър Христов

 На тръгване

Димитър Христов връчи на скъпите гости и почетни дипломи за представяне и популяризиране на българската литература и култура, на творчеството и житейската съдба на Димчо Дебелянов.

В навечерието на 1 март в залата на БКИЦ бе е подредена богата изложба с мартеници, повечето от тях изработени от деца и възрастни, редовни посетители на Българския културно-информационен център.

Снимки: Анастасия Златилова, Славимир Генчев, Дойчо Иванов