НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА "ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ" - статут; история; лауреати
НАЦИОНАЛНА И
МЕЖДУНАРОДНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
“ДИМЧО
ДЕБЕЛЯНОВ”
С Т А Т У Т
1.
Националната литературна награда “Димчо
Дебелянов” е учредена от Община
Копривщица и Дирекция на музеите – Копривщица през 2004 година, когато е връчена
за първи път
2.
Наградата няма конкурсен характер. Не се приемат творби за кандидатстване и журиране.
Журито определя лауреата на експертен принцип,
след предложения от членовете си. Единствените критерии при избора на носителя на наградата са
художествените стойности на произведенията му, които да носят духа и чара на Димчовата поезия
3.
Наградата се присъжда на всеки две
години за високи творчески постижения в
областта на поезията и се връчва на Димчовите поетични празници през месец август в Копривщица
Следващата награда ще бъде връчена през 2018 г.
4. На кръгла годишнина от
рождението на Димчо Дебелянов (на всеки 5
години) се връчва и Международна литературна награда ”Димчо Дебелянов”, която се присъжда по начина валиден за
националната награда
5.
За присъждане на наградата всяка година
се формира от Дирекцията на музеите и учредителите жури на ротационен принцип,
включващо носители на наградата, поети и национално признати познавачи на
живота и творчеството на Дебелянов, представители на творчески съюзи и
организации, на Дирекцията на музеите и на Община Копривщица
6.
Заседанията на журито и взимането на
решенията могат да стават и на конферентен принцип. Журито взима своите решения
с обикновено мнозинство и обявява своето решение в деня на провеждане на
августовските празници. През юбилейни
годишнини Международната награда ще се връчва на рождения ден на Димчо
Дебелянов - 28 март. За избора на лауреата се съставя и подписва протокол от
всички членове на журито, който се предава за съхранение в Община Копривщица и Дирекция
на музеите – Копривщица. Изготвя се и био- библиографична информация за
лауреата. Копия от тези документи се връчват и на лауреата
7.
Наградата представлява малка пластика (копие на статуята-паметник на проф. Иван Лазаров),
диплом и парична сума
8.
Освен Националната награда, могат да се
присъждат и почетни награди за цялостно творчество, поощрения, плакети и други
отличия. Допускат се и лични награди (от страна на
организации, учреждения, фирми, отделни личности и т. н.), след
одобрение от страна на журито
9.
Стойността на паричните награди се
определя за всяка година
10.
Наградният
фонд се осигурява от Община Копривщица, Дирекция на музеите – Копривщица и
дарители
НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
„ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
„ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
ДИМЧОВИТЕ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ
Тези поетични вечери през август са
едни от най-необичайните празници на българската поезия. Чрез тях нашата
литература се пречиства от суетата и славолюбието, оставили неизбежния си отпечатък при други
подобни чествания на някои от големите ни национални творци.
Началото им се корени някъде през 20-те
години на миналия век, когато Кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна
популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално
сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично
творчество, почти неизвестно дотогава. Със средствата, събрани от тези рецитали
Кръжецът организира и финансира пренасянето на костите на поета от Гърция в
родната Копривщица и създаването от Иван Лазаров на гениалната скуптура на Майката
вечно чакащата своя син да се завърне.
След превръщането на родната къща на
Дебелянов в музей преди 50 години през 1958, българските поети преоткриват отново
тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се
национални и различни други конкурси и четения - студентски, ученически, рецитали
и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни
годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат
вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на Димчо Дебелянов е един от най-необикновените
български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава
вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна
любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния,
най-изповедния и съкровен български лирик. На 5 октомври 1958 година се случва
нещо необичайно за България – открива се един музей на поета, който още приживе
си е спечелил любовта на ценителите на поезията по света и след кончинана си
става най-любимият поет на българите.
Магията
на Димчовата поезия, нейната чаровност и романтика, драматичният му, бурен и
пълен с емоции и повратности живот, отдавна са се слели в една легенда, която
намира своето естествено въплъщение и продължение в родния му дом, след като
къщата става музей. Една магическа реалност, мястото е опоетизирано и
романтизирано от вечните му стихове, придобило сякаш с годините едно вълшебство
- единство на поезия, живот и дух, една осезателна енергийност, благодарение на
всичко това. Че и днес - всеки одарен да
може да почувства, да преживее това вълшебство, наистина да усети и да преживее
тук "магията Димчо", наистина да се почувства в "бащината
къща" - домът свят и роден за всеки
българин. Извечен е стремежът всечовешки все да се завръщаме и да се завръщаме
в него, в бащиния дом. Където и по Майката-Земя да се намираме... Затова и
къщата бързо и естествено става роден дом и тихо пристанище за талантливата
поезия, за нейните творци и техните почитатели.
В
началото на 90-те години на 20 век в Копривщица се създава сдружението “Димчо
Дебелянов” с председател родственицата на поета Маслина Цветкова. С подкрепата
и домакинството на Дирекцията на музеите в Копривщица, със съдействието на
актьорите Петър Петров и Георги Гайтаников и композитора Симеон Венков това
сдружение възкресява в един по-съвременен вид Димчовите вечери. В продължение
на няколко години те изнасят в средата на август поетично-музикални спектакли
по сценарии на Петър Петров. Копривщенци, пък и многобройните гости на града по
това време на годината, приемат неочаквано радушно и с голям интерес тези
оригинални поетични празници.
След
сдружението Дирекцията на музеите продължава създадената вече традиция и оттук
насетне Димчовите вечери стават една от най-важните, на високо ниво и
посещавани прояви от културния живот на градчето. Рециталите и изпълненията на
поети с китари след “официалната” част на празника, са едно естествено,
колоритно, завладяващо и много емоционално продължение. В последните години
поетичните вечери се обогатиха много и с премиери на книги, художествени
изложби, творчески дискусии, книжни щандове и други прояви.
А
преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна
поезия да намери своите верни следовници и продължители бяха част от
основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда
“Димчо Дебелянов”, която се връчва на празниците. Призът се дава за “Най-ярко
продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения,
които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на
Димчовите стихове. При цялата компрометираност на литературните конкурси у нас
в днешно време, имената на лауреатите досега – Георги Н. Киров (2004); Иван
Динков (посмъртно 2005); Петър Велчев (2006); Валери
Петров и Маргарита Петкова (2007), Атанас Капралов (2008), Ивайло Диманов
(2009), Димитър Милов (2010), Иван
Есенски (2011 г.), Славимир Генчев (2012 г.), Недялко Йорданов /2013 г/,
Димитър Христов /2014 г. са доказателство за това, че организаторите досега
наистина намират най-достойните за Димчовата награда творци. И че тази награда
остава една от малкото в България, която е чиста и неопетнена от графомански,
комерсионални, маниакални мераци за величие, от конюктурата на “поетични”,
партийни и други кръгове. Така, както си остана чисто и неопетнено името на
Димчо. Което безспорно я прави и най-престижната. И желана.
Да се
надяваме, че и занапред неговият дух, въплътен по неведоми пътища в сърцата на
истинските Димчови почитатели, на съгражданите му в Копривщица, няма да позволи да бъде осквернен
“на Бога най-светлия син.” И че с всеки нов празник, с всеки нов награден поет,
ще се разнася по света поетичната слава на градчето, дало живот на единствения
български творец, за който никой досега не е казал лоша дума. И пред поетичния
и житейски подвиг на когото мълчат смирени и смутени всички минали, настоящи и
бъдещи величия на България.
“ДИМЧО
ДЕБЕЛЯНОВ”
2004 г. - Георги Н. Киров
2005 г. - Иван Динков (посмъртно)
2006 г. – Проф. Петър Велчев
2007 г. - Валери Петров - почетна
награда за цялостното му литературно творчество
Маргарита Петкова
2008 г. – Атанас Капралов
2009 г. – Ивайло Диманов
2010 г.
– Димитър Милов
2011 г.
– Иван Есенски
2012 г.
- Славимир ГЕНЧЕВ
2013 г.
- Недялко ЙОРДАНОВ
2014 г.
- Димитър Христов
2016 г. - Ивайло Балабанов
/Следващата награда ще бъде връчена през 2018 г./
2016 г. - Ивайло Балабанов
/Следващата награда ще бъде връчена през 2018 г./
