НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

       На 19-20 май имах честта и удоволствието на участвам в работен семинар на студенти от ПУ "Паисий Хилендарски" в Гърция. По покана на ръководителя доц. Живко Ивнов, който често ни води гости в Димчовия музей в Копривщица. И с чаровното интелектуално присъствие на помощничките му Константина Иванова и Ирена Тонева.

      Неизчерпаемите познания и лекторското майсторство на доц. Иванов, неговите любознателни студенти и останалите имахме  чудесното изживяване да научим много и видим интересни места.

        Посетихме родното село на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, сега Есими. На мястото на родната му къща сега е издигнат хотел. Но в двора будния собственик с чувство за историчност е издигнал паметник на войводата.

        Много интересен обект са и разкопките на древен римски град край село Авдира и богатия музей там. Невероятно богати и на огромна площ за и внушителните останки от голям римски град край днешното село Филипи, северно от Кавала. Дано даде Бог и имам късмета да им посветя поне един ден някога.

         Намерихме /по сателитната прецизна карта на Димчовия родственик доц. Роман Хаджикосев/ лобното място на подпоручик Димчо Дебелянов край Серес и село Моноклисия. Нищо не подсказва, че тук е минавала фронтовата линия през 1916-1918 г. между българските и англофренските войски. Където на 2 октомври 1916 г. загива Поетът като командир на рота.

      Бяхме и в  Сидирокастро, някога Демир Хисар. Където на 3

октомври е погребението му в  двора на тогавашната църква "Богордица".Там са били погребани общо 28 български войни, поставени са били и подобаващи паметници. Днес и следа няма от тях в циментирания двор на новата, огромна катедрала. Както и от гробовете накрай града на българското военно гробище с останките на 595 войни и големия паметник с имената им. Ние вече се уморихме и отказахме да пращаме писма до властите в Сидирокастро да се почете паметта на Димчо и другарите му със скромна паметна плоча в църквата. Мълчалив, но упорит и категоричен отказ... Нищо не знаели тук за някакви си български войници... Врагове сме били и окупатори... За сметка на това видяхме идеално поддържано английско военно гробище наблизо, до село Калокастро /Салтакли някога/. С признателен надпис в памет на братята освободители... 

       На българите ни остава поне мълчаливо да се покланяме пред паметта на нашите войни, паднали тук, в двора на църквата "Благовещение" сега  южния край на Сидерокастро.

    Сърдечни благодарности на пловдивската банда, на любезния и точен шофьор на буса Христо за чудесното пътуване. 

ДОСКОРО ПРИЯТЕЛИ!!!