ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ВЕЧЕРИ 2018

   ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ КОПРИВЩИЦА

КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“

ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 10-12 август 2018  г.

ЗДРАВЕЙТЕ УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ И КОЛЕГИ!

ДАМИ И ГОСПОДА!

 Привет от Копривщица и тихия двор с бащината къща - домът съкровен и сакрален, бащин и роден за всеки българин - където и да се намира по света. Тук е както винаги прелестно-романтично. Подготвяме традиционните Димчовите поетични празници в родната му къща-музей през август – тази година ще се проведат от 10 до 12 август. В програмата предвиждаме концерти, рецитации, премиери, представяния и дискусии,        книжни щандове, художествени изложби и други.

От години тук се е самосъздал един своеобразен клуб на  Димчови приятели и почитатели, сред които особено ревностни са Маргарита Петкова, Камелия Кондова,  Акад.  Иван Радев, Атанас Капралов, Георги Н. Киров, Славимир Генчев, Иван Есенски, Димитър Христов, Стайо Гарноев, Дарина Дечева, Ники Комедвенска, Ана и Кристофър Бъкстон, Димитър Милов, Ивайло Диманов, Добромир Банев, Соня Георгиева, Мария Бегова, Тони Лунгарска – както и редица още видни поети и писатели, литератори, много Димчови приятели и почитатели. Получава се една наистина Димчова романтична атмосфера и настроение.

Тази година ще бъде връчена

 и Национална литературна награда на името на Димчо

КАНИМ ВИ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ!

Желая Ви хубаво лято и доскорошна среща в Копривщица!

С НАЙ-ДОБРИ БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ:

Дойчо Иванов – уредник на музея

ПРОГРАМА

ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2018 г.

КОПРИВЩИЦА 10 -12 АВГУСТ

МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“

                               10 АВГУСТ,  ПЕТЪК                                                                                                               

В Музея на Дебелянов

17.00 часа

Поетично-музикалният  рецитал с визия

„Едно необикновено приятелство“

Димчо Дебелянов – Николай Лилиев

По сценарий на проф. д.н.  Петър Петров

Изпълняват актьорите :

Георги Гайтаников и проф. д.н.  Петър Петров

Музика и визия:

Проф.Симеон Венков

 18.00 часа

ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ЛЮБИМИ ТВОРБИ ОТ КЛАСИКАТА

Проф. Йосиф Радионов –цигулка и Зорница Радионова - пиано

11 АВГУСТ, СЪБОТА

16 часа

В Музея на Дебелянов

Изпълнения на клавирно  трио

„ЕВАНСИ“

Възпитаници на  НМУ „Любомир Пипков“ - София

17.30 часа

 Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов

КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

18.00  часа

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР

Откриване на тържествата – водещ Атанас Капралов

Слово на директора на Дирекцията на музеите – Копривщица

 Кунка Неделева

Лауреати на Димчовата поетична награда изпълняват по едно Димчово и едно свое стихотворение

Връчване на почетни грамоти за особено ценни заслуги за изграждането на музея и изучаване и популяризиране 
на живота и творчеството на Димчо Дебелянов

 Обявяване на лауреата на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2018 година и връчване на наградата

Слово на лауреата

12 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

10.00 часа

 КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИ КНИГИ

ЛИТЕРАТУРНИ ЧЕТЕНИЯ

/Разходите са за собствена сметка. Очакваме заявките за нощувки възможно най-скоро/

ЗА КОНТАКТИ

МУЗЕЙ “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”  КОПРИВЩИЦА

Тел. 088/ 574 36 61

ДОЙЧО ИВАНОВ

Тел.: 088/ 635 35 19;  088/ 568 24 91; E-mail: doicho54@abv.bg

Фейсбук и Скайп  -  Дойчо Иванов

Премиери на книги на 12 август

 

Тихият двор, поетичният пристан

Маргарита Петкова

Има и такива събития. Посред бясната надпревара с времето, смъртта и безхаберието, насред битката за хляба, за място под слънцето, за елате ме вижте, сред трагедиите и тъгите на България, в Копривщица всяка година се възражда светлата вяра, че не всичко е загубено. Няма да правя литературен анализ на творчеството на Димчо Дебелянов и неговото място в историята на България. Който иска, го е запомнил от училище, който го е приел в сърцето си, знае защо го е скътал там. Важното е, че Димчовите поетични празници от година на година – а годините не са малко – събират все по-голям брой неорганизирани от кръжци и институции поети, хора, изкушени от изящното слово и любители на поезията.

Колкото и невероятно да звучи, тихият двор на Димчовата къща се изпълва с народ!

 Промъкват се писания, дето нямало белоцветни вишни, дето кощунствено се правели снимки до паметника на чакащата своя син майка, дето наградата на името на поета не се давала на най-достойния. Това си е повече от нормално. Особено по нашите ширини и според дължината на сянката, хвърляна от дребния ръст на завистта. Щом има награда, недоволните са в пъти повече от радващите се. А тази награда е една от най-високите. Тя не се измерва с пари в пликче, за разлика от други, добре подплатени отличия. За нея няма абонирани по списък напред в годините. Няма добре платено жури, така че поплаците за корумпираност на членовете му са поставени в несъстоятелност по презумпция.

Реално погледнато, трудно съизмерими сме всички с Димчо Дебелянов. Толкова чист, толкова светъл … Съдба. Съдба, която поетът сам е написал – „Ако загина на война, жал никого не ще попари, загубих майка, а жена не найдох, нямам и другари”… И загинал Димчо, със смъртта на храбрите загинал, за да си остане подпоручик в батальона на безсмъртните. Но това са вече клишета, а аз не искам точно Дебелянов да вкарвам в тях. Можел е да си седи далеч от фронта. Можел е да си вземе полагаемия отпуск. И щеше да остане жив. Да, ама не е можал. Не е пожелал.

Светъл поет и светъл човек е бил Димчо. Скромен, неламтящ за слава. Не за да го потупат по рамото, а защото така е смятал за редно. Някой да ми посочи кой от сегашните, биещи се в гърдите стихописци, има такъв морал? Оптимистично – вероятно ги има. Но от опита, който имам, колкото по-стихописец си, толкова повече драпаш за признание. Голямо признание, награда, лауреатство! И не го пиша това, защото съм удостоена отдавна с тази чест, защото съм единствената (засега) жена, носител на тази мъжка награда, вярвайте ми – тя много повече тежи, отколкото радва.

Защото цял живот трябва да доказваш, че имаш право да се докосваш до крайчеца на изкаляния шинел на подпоручика с генералски еполети в българската поезия. Само до крайчеца! По-нагоре никой здравомислещ не смее и да си помисли. Казах – всяка награда е спорна. Към всяка награда има въжделения и щения. Щенията са повече, но това си е по трафарет, няма да се отървем от манталитета си. Другото е важно – от всички краища на България Копривщица днес събира братството на поетите.

И всяко лято в средата на август пак ще звучат нетленните строфи на Дебелянов, пак ще четем свои стихове, с които да докажем, че традицията е жива, че поезията е жива, пак ще се наричаме „брате во Димчо” и ще сме „Димчови поети”, ако това да предизвиква у някои поплаци и воища, че е кощунствено, а то е просто, защото не са това в братство. Пак ще звънят китарите и, допрели рамене, ще удържаме непоносимата тежина на черната песен, изпята от най-светлия син на живота, пак Копривщица ще бъде центъра на поетичната вселена на България. Защото през всичките тези години, през всичките пропасти на българската култура, Копривщица успява да прехвърля мост над бездуховността и да подарява истински празник на всички, препълнили тихия двор, жадни за глътка чист въздух, за капка вяра в чистия морал, за необходимост да сведат глава пред българския дух.

Копривщица успява да поддържа вечния огън на нетленните ценности. В прав текст го казвам, без метафори. И отново към тихия двор, защото е поетичният пристан, в който братята по перо ще ти помогнат да закърпиш платната, прокъсани от ветровете на промените, да запушиш пробойните от ежедневните битки за хляб и достойнство, да потегнеш амунициите и да се заредиш с муниции за нови битки. Не за себе си, а в името на българския дух.

Тихият двор, който оглася България с мълчаливия вик,

че словото е живо и ръкописите не горят!