ДУШАНЦИ - О, МИНАЛО, НЕДАВНО...
Още и най-вече - жалба по отминалата
младост, лудите-млади години,
многолюдното нявга Душанци и
още, и още...
УВОД КЪМ ПОРЕДИЦА /та/
/Евентуална, нередовна, бъдеща.../
ДРАГИ МИ ДУШАНЧАНИ!
Дълго мислих, мислих и премислях
тези думи, този текст. Преди да ги напиша
и предложа на вашето и публичното внимание.
Като един от авторите на „Из летописа
на село Душанци“, заедно с д-р Панчо Балов,
сега - вече като пенсионер и трайно, вече,
заселен отново в родното, обично село,
като журналист и публицист, чувствам
някак си подбудата, гъдела да продължа
като „летописец“ по миналото недавно
и съвремието. Да бъда макар и малко с нящичко
полезен за днешния ден и развитието на
селото. Макар и само с идеи, насоки. Па и
ще участвам при възможност... Ако е рекъл
Господ...
Сигурно, доста от тези идеи са
утопични, невъзможни, изискват много
средства. Така е. Но основното,за мене са
инициативността, активността, общността.
На възможно повече хора. нужно е много
предприемчивост, упоритост и още, и още...
И създаването на общоселски-обществен
съвет и екип за работа по проекти.
Парите няма да дойдат сами или
още по-малко от бюджета. Трябва да се търсят.
И намират с иновативни и реални идеи и
бизнес предложения. С предоставяне на
възможности, поощряване и подпомагане
на инициативността, предприемчивостта,
куража и перспективите.
И така: В следващата публикация ще предоставя
на вашето внимание своите идеи и виждания
за развитието и бъдещето на любимото
Душанци. Възможно е да си останат само
идеи и пожелания. Възможно е. Но аз се надявам
още доста от вас да се включат с нови, оригинални
и интересни предложения. Пък да става
каквото има да става.
ДАНО!
С вяра и най-добри благопожелания
Дойчо Иванов
--------------------------------------------------------------------------------
ОСТАНКИТЕ ОТ ДУШАНСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
ДИП-ДУШАНЦИ
/Последно наименование - Цех "Богдан", към "Етрополски бук"
От ДИП-а сега е останала само "Нулата". Пишман-приватизаторите добре са си свършили работата... От солидното някога предприятие с няколко цеха и отдели са останали само останки от невъзможните за разрушаване железобетонни сгради...
Изоставено, разграбено и умишлено и целенасочено невърнато на истинските собственици...
Караулката
Административната сграда и столовата
Васил Митов
Парилната бригада 70-те години
Ремонтната бригада 70-те години
Отляво на дясно: Стефан Матев - отзад; Рашко Георгиев, Мито Марков, Стоян Боков -отгоре; долу - Мито Маньов, Иван Станчов, Милчо Дойчев
ЦЕХА ЗА МЕТАЛЕН ОБКОВ
/Към ТКЗС-то - АПК-то/
"Палестинския лагер"
/Някога общежитие на Хидрото при строежа на язовира/ през 60-те години
ЧАСТ ПЪРВА
ОСТАНКИ-те ОТ ДУШАНСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Ето, така изглежда днес пейзажа,
по-точно - останките от Душанската промишленост.
/Виж снимките по-горе/
ДИП-а /дървообработващо предприятие/
- с над 200 работници, та чак от Розино внасяхме
работна ръка. Цеха за метален обков към
АПК-а, и там /ако не греша стотина души/...
И да не си помислите, обаче, че причината
за тази съсипия /още и училището, ТКЗС-то,
кооперацията, баластерната, пощата, радиоточките
и прочия, и прочия.../ са генерално сбърканата,
невъзможна и утопична идеология, социалистическа
икономика, невежите обущари, овчари, печатари
и т. н. прогресивни работници и селяни, които
ни управляваха в началото на светлото
бъдеще.
НЕ!
Защото постепенно ги заместиха
образовани социалисти. Които пък ни поведоха
през прехода. И от разграбената-приватизирана
икономика изградиха милиардерските
си империи. /Актуален и днес е лафът
за „червените мобифони и червените бабички/. Но и те не са виновните!
ВИНОВНИТЕ СА САМО И ЕДИНСТВЕНО
ЗЛОДЕЯТ
ИВАН КОСТОВ, СОРОС И ТУКАШНИТЕ
СОРОСОИДЧЕТА, АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ
И ПРОЧИЯ!!!
Забравя се, обаче съсипването
на държавата от модела “вход-изход”, “куфарчетата”
на червените бизнесмени, Мултигруп, безумната
политика на Виденов, СИК, ВИС и останалите
представители на истинската криминална
фауна през 1990-те (някои от които са на високи
позиции и в момента). На тяхно място виновен
става Иван Костов - генерално. Който е
и причината да сме бедни и прости днес.
А иначе - изоставени, разграбени,
рушащи се и други фирми предприятия има
навсякъде по света. История...
Като в никакъв случай не одобряваме,
още по-малко оправдаваме и приветстваме
грабежите, алчната разруха, криминалните
приватизации и т. н. Довели до днешното
ни състояние. Още преди десетилетия Поетът
е казал:
„А може, по-иначе може...“
МОЖЕ! Но занапред. Да се надяваме,
че ще можем...
В тази поредица ще дойде
ред и за добрите, положителните явления
днес. Дай, Боже! Но първом нека поразчистим
миналото. Недавно-то. И като покажем какво
не бива, не трябва повече да допускаме...
Ще дойде ред и за добрите, положителните
явления днес:
- Земеделската кооперация;
-Читалището;
- ВЕЦ-а
-Църквата и параклисите
И ОЩЕ, И ОЩЕ - ДАВАЙТЕ ИДЕИ!
