ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2016 г.
„ОБРЕЧЕНИЯТ НА РАННА СМЪРТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ“
100 години от гибелта на Димчо Дебелянов 85 години от пренасянето на тленните му останки
ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ
КОПРИВЩИЦА
„ОБРЕЧЕНИЯТ
НА РАННА СМЪРТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ“
ДИМЧОВИ
ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2016 г.
100
години от гибелта на Димчо Дебелянов
85
години от пренасянето на тленните му останки
КОПРИВЩИЦА
13 -14 АВГУСТ 2016 г.
МУЗЕЙ
„ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
ЗДРАВЕЙТЕ УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА!
ДИМЧОВИ ПОЧИТАТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ!
Привет от
Копривщица и тихия двор с бащината къща - домът съкровен и сакрален, бащин и
роден за всеки българин - където и да се намира по света. Тук е както винаги
прелестно-романтично. Подготвяме традиционните Димчовите поетични празници в
родната му къща-музей през август – тази година ще се проведат от 13 до 14
август. В програмата предвиждаме концерти, рецитации, премиери, представяния и
дискусии, книжни щандове, художествени
изложби и други.
От години тук
се е самосътворил един своеобразен клуб на
Димчови приятели и почитатели, /“Димчовата банда“/ сред които особено
ревностни са Маргарита Петкова, Ели Видева, Акад. Иван Радев, Атанас Капралов, Георги Н. Киров,
Славимир Генчев, Ивайло Диманов, Добромир Банев, Анжела Димчева и още видни поети и писатели, литератори,
професори, и т.н. Получава се една наистина Димчова романтична атмосфера и
настроение.
ЩЕ БЪДЕ ВРЪЧЕНА И НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
НА ИМЕТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
КАНИМ ВИ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ!
Желая Ви хубаво лято и доскорошна среща в Копривщица!
С
НАЙ-ДОБРИ БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ:
Дойчо Иванов –
уредник на музея
ЗА
КОНТАКТИ
МУЗЕЙ
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ” КОПРИВЩИЦА
www: store2.data.bg/dimco/Index.htm; Тел.:; 088/ 574
36 61
ДОЙЧО ИВАНОВ
Тел.: 088/ 635 35 19; 088/ 568 24 91; 087/ 741 01 33
„ОБРЕЧЕНИЯТ
НА РАННА СМЪРТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ“
ДИМЧОВИ
ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2016 г.
100
години от гибелта на Димчо Дебелянов
85
години от пренасянето на тленните му останки
КОПРИВЩИЦА
13 -14 АВГУСТ 2016 г.
МУЗЕЙ
„ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
П
Р О Г Р А М А
13
АВГУСТ, СЪБОТА
14-17
часа
В
Музея на Дебелянов
-
Рецитали на
Димчови и собствени стихове
- Изпълнения на
музикално трио
-
„Анжела, Ева
и Симеон“ от НМУ „Любомир Пипков“ - София
17.30
часа
- Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов
Слово
на акад. Иван Радев
КЪЩА
МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
18.00 часа
ПОЕТИЧНА
ВЕЧЕР
- Откриване на тържествата
- Рецитал по Димчови стихове на актьора Петър Антонов
-
Изпълнения на лауреати на Димчовата поетична награда
-
Обявяване на лауреата на Националната литературна награда
„Димчо Дебелянов“ за 2016 г.
-
Представяне
на лауреата от Маргарита Петкова
-
Мултимедийна
презентация
-
Рецитал на
стихове на лауреата в изпълнения на носители на наградата и други поети
-
Горица Радева
– рецитал по Димчови писма
-
Изпълнения на
класически песни от Цвятко Ценов,
драматичен тенор, Панагюрище
14
АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
10.00
часа
КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
ПРЕДСТАВЯНЕ
НА НОВИ КНИГИ
ЛИТЕРАТУРНИ
ЧЕТЕНИЯ
ПРЕМИЕРИТЕ
В НЕДЕЛЯ, 14 АВГУСТ 2016 г.
1. Маргарита Петкова/ Добромир Банев –
„Зад огледалото“
2. Ели
Видева – „Проекции върху сферичната природа“
3. Славимир
Генчев - "От Копривщица и за
Копривщица"
4. Никола
Иванов - "Едно от военните стихотворения на Дебелянов" (Стоманни сили
през деня кънтеха") "НОЩ КЪМ СОЛУН“
5. Павлина
Стаменова - „Звезден кръстопът“
6. Мария
Радушева“ – „Несъвършена“
7. Ники
Комедвенска
8. Томи
Наплатанов
9. Мария
Бегова
10.
Анна Лазарова и Георги Гаврилов
11.
Марин Кадиев
12.
Алманаха
"Ангели събират мед" и антологията " Сънят на водните
кончета", създадени от екип на Интелектуално-поетично сдружение
"Квант" и Медицински университет - Пловдив. Представяне от
съставителката, поетесата Розалия Александрова и едни от авторите - Румяна
Николова и Димитър Христов
ДИМЧОВИ
ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2016 г.
Копривщица
13 -14 август 2016 година
Музей
„Димчо Дебелянов
УЧАСТНИЦИ
13
август, събота
Трио „Анджи, Ева и Симеон““
От
НМУ „Любомир Пипков“ – София
Цвятко
Ценов
ПОЕТИ
-
Георги Н.
Киров
-
Маргарита
Петкова
-
Екатерина
Ослекова
-
Атанас
Капралов
-
Иван Есенски
-
Ивайло
Диманов
-
Славимир
Генчев
-
Димитър
Христов
-
Евгени Велев
-
Анжела
Димчева
-
Татяна Йотова
-
Дулинко Дулев
- Надежда Искрова
- Надежда Искрова
14
АВГУСТ, 10 часа
ПРЕМИЕРИ НА КНИГИ,
НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ И Д Р У Г И
-
Маргарита Петкова/ Добромир Банев –
„Зад огледалото“
-
Ели Видева – „Проекции върху сферичната природа“
-
Славимир Генчев - "От
Копривщица и за Копривщица"
-
Никола Иванов - "Едно от военните стихотворения на Дебелянов" (Стоманни сили
през деня кънтеха") "НОЩ КЪМ СОЛУН“. Премиера на Димчова
стихосбирка, издание на издателство „Славена „ – Варна, от поредицата „Библиотека „МУЗЕИ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ“
-
Павлина Стаменова - „Звезден
кръстопът“
-
Мария Радушева“ – „Несъвършена“
-
Ники Комедвенска
-
Томи Наплатанов
-
Марин Кадиев
-
Алманаха "Ангели събират мед"
и антологията " Сънят на водните кончета", създадени от екип на
Интелектуално-поетично сдружение "Квант" и Медицински университет -
Пловдив. Представяне от съставителката, поетесата Розалия Александрова и едни
от авторите - Румяна Николова и Димитър Христов
-
Анна Лазарова
-
Георги Гаврилов
1
С
НАЙ-ДОБРИ БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ:
Дойчо Иванов –
уредник на музея
ЗА КОНТАКТИ
Заявки за участие, подробната програма и
резервации
МУЗЕЙ
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ” КОПРИВЩИЦА
www: store2.data.bg/dimco/Index.htm; Тел.:; 088/ 574
36 61
ДОЙЧО ИВАНОВ
Тел.: 088/ 635 35 19; 088/ 568 24 91; 087/ 741 01 33
НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
“ДИМЧО
ДЕБЕЛЯНОВ”
2004 г. - Георги Киров
2005 г. - Иван Динков (посмъртно)
2006 г. – Проф. Петър Велчев
2007 г. - Валери Петров - почетна
награда за цялостното му литературно творчество
Маргарита Петкова
2008 г. – Атанас Капралов
2009 г. – Ивайло Диманов
2010 г.
– Димитър Милов
2011 г.
– Иван Есенски
2012 г.
- Славимир ГЕНЧЕВ
2013 г.
- Недялко ЙОРДАНОВ
2014 г.
- Димитър Христов
Носители на награди на
името на Димчо Дебелянов
(Национален студентски конкурс)
1975 г.
– Славимир Генчев; 1976 г. – Росен Димитров, Славимир Генчев, Весела
Тончева; 1977г. – Анелия Янковска, Славимир Генчев; 1978 г. –
Васко Попов; 1979 г. – Любов Динчева, Димитър Христов; 1980 г. –
Иван Есенски; 1981 г. – Любов
Динчева, Соня Нестерова; 1982 г.
– Бойко Ламбовски; 1983 г. – Маргарита Върбанова;
1987 г.
– Конкурс на Окръжния съвет за духовно развитие-София и вестник „Софийска
правда“ – 1-ва награда не се присъжда; 2-ра - Станчо Станчев; 3-ни награди - Харалампи Харалампиев, Дечко Йорданов;
поощрение – Павлина Чолакова
През годините са
организирани и множество други конкурси - читалищни, ученически, окръжни, ведомствени и
различни други конкурси за юбилейни годишнини и по други поводи, за които
нямаме информация. През 1987 г. Дамян Дамянов получава наградата на Съюза на
запасните офицери и вестник „Народна армия“ „Поручик Димчо Дебелянов“ –
учредителите „произвеждат“ посмъртно подпоручик Дебелянов… Имаме устна
информация, че тази награда е връчвана и по-късно, с „коригираното“ вече
офицерско звание на поета)
(Възможно в този списък да има някои
неточности и непълноти,
за което молим да бъдем извинени.
Ще се радваме да получим корекции и и
допълнения)
Носители на Националната
литературна награда
"Димчо
Дебелянов"
2004 г. – Георги Н. КИРОB
2005 г. – Иван ДИНКОВ (посмъртно)
2006 г. -
Петър ВЕЛЧЕВ
2007 г.
За 2007 година журито реши да връчи Почетна награда за
цялостно творчество на акад. Валери ПЕТРОВ
Маргарита ПЕТКОВА
2008 г.
- Атанас КАПРАЛОВ
2009 г.
- Ивайло ДИМАНОВ
2010 г.
- Димитър МИЛОВ
2011 г.
– Иван ЕСЕНСКИ
2012 г. – Славимир ГЕНЧЕВ
2013 г. - Недялко
ЙОРДАНОВ
2014 г.
- Димитър ХРИСТОВ
НАЦИОНАЛНАТА
ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
ДИМЧОВИТЕ
ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ
Тези поетични вечери през август са
едни от най-необичайните празници на българската поезия. Чрез тях нашата
литература се пречиства от суетата и славолюбието, оставили неизбежния си отпечатък при други
подобни чествания на някои от големите ни национални творци.
Началото им се корени някъде през 20-те
години на миналия век, когато Кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна
популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално
сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично
творчество, почти неизвестно дотогава. Със средствата, събрани от тези рецитали
Кръжецът организира и финансира пренасянето на костите на поета от Гърция в
родната Копривщица и създаването от Иван Лазаров на гениалната скуптура на Майката
вечно чакащата своя син да се завърне.
След превръщането на родната къща на
Дебелянов в музей преди 50 години през 1958, българските поети преоткриват отново
тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се
национални и различни други конкурси и четения - студентски, ученически, рецитали
и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни
годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат
вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на Димчо Дебелянов е един от най-необикновените
български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава
вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна
любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния,
най-изповедния и съкровен български лирик. На 5 октомври 1958 година се случва
нещо необичайно за България – открива се един музей на поета, който още приживе
си е спечелил любовта на ценителите на поезията по света и след кончинана си
става най-любимият поет на българите.
Магията
на Димчовата поезия, нейната чаровност и романтика, драматичният му, бурен и
пълен с емоции и повратности живот, отдавна са се слели в една легенда, която
намира своето естествено въплъщение и продължение в родния му дом, след като
къщата става музей. Една магическа реалност, мястото е опоетизирано и
романтизирано от вечните му стихове, придобило сякаш с годините едно вълшебство
- единство на поезия, живот и дух, една осезателна енергийност, благодарение на
всичко това. Че и днес - всеки одарен да
може да почувства, да преживее това вълшебство, наистина да усети и да преживее
тук "магията Димчо", наистина да се почувства в "бащината
къща" - домът свят и роден за всеки
българин. Извечен е стремежът всечовешки все да се завръщаме и да се завръщаме
в него, в бащиния дом. Където и по Майката-Земя да се намираме... Затова и
къщата бързо и естествено става роден дом и тихо пристанище за талантливата
поезия, за нейните творци и техните почитатели.
В началото на 90-те години на 20 век в Копривщица се
създава сдружението “Димчо Дебелянов” с председател родственицата на поета
Маслина Цветкова. С подкрепата и домакинството на Дирекцията на музеите в
Копривщица, със съдействието на актьорите Петър Петров и Георги Гайтаников и
композитора Симеон Венков това сдружение възкресява в един по-съвременен вид
Димчовите вечери. В продължение на няколко години те изнасят в средата на
август поетично-музикални спектакли по сценарии на Петър Петров. Копривщенци,
пък и многобройните гости на града по това време на годината, приемат
неочаквано радушно и с голям интерес тези оригинални поетични празници.
След
сдружението Дирекцията на музеите продължава създадената вече традиция и оттук
насетне Димчовите вечери стават една от най-важните, на високо ниво и
посещавани прояви от културния живот на градчето. Рециталите и изпълненията на
поети с китари след “официалната” част на празника, са едно естествено,
колоритно, завладяващо и много емоционално продължение. В последните години
поетичните вечери се обогатиха много и с премиери на книги, художествени
изложби, творчески дискусии, книжни щандове и други прояви.
А
преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна
поезия да намери своите верни следовници и продължители бяха част от
основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда
“Димчо Дебелянов”, която се връчва на Димчовите поетични празници, които се
провеждат в най-близката събота до 15 август – Успение Богородично, празник на
старата църква и на Копривщица. Призът се дава за “Най-ярко
продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения,
които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на
Димчовите стихове. При цялата компрометираност на литературните конкурси у нас
в днешно време, имената на лауреатите досега – Георги Н. Киров (2004 г.); Иван
Динков (посмъртно 2005); Петър Велчев (2006); Валери
Петров и Маргарита Петкова (2007), Атанас Капралов (2008), Ивайло Диманов
(2009), Димитър Милов (2010), Иван Есенски (2011), Славимир Генчев (2012) ,
Недялко Йорданов /2013/ , Димитър Христов / 2014/ са доказателство за това, че
организаторите досега наистина намират най-достойните за Димчовата награда
творци. И че тази награда остава една от малкото в България, която е чиста и
неопетнена от графомански, комерсионални, маниакални мераци за величие, от
конюктурата на “поетични”, партийни и други кръгове. Така, както си остана
чисто и неопетнено името на Димчо.
Да се
надяваме, че и занапред неговият дух, въплътен по неведоми пътища в сърцата на
истинските Димчови почитатели, на съгражданите му в Копривщица, няма да позволи да бъде осквернен
“на Бога най-светлия син.” И че с всеки нов празник, с всеки нов награден поет,
ще се разнася по света поетичната слава на градчето, дало живот на единствения
български творец, за който никой досега не е казал лоша дума. И пред поетичния
и житейски подвиг на когото мълчат смирени и смутени всички минали, настоящи и
бъдещи величия на България.
НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРНА
НАГРАДА
“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
С Т А Т У Т
1.
Националната литературна награда “Димчо
Дебелянов” е учредена от Община
Копривщица и Дирекция на музеите – Копривщица през 2004 година, когато е връчена
за първи път
2.
Наградата занапред /от 2014 г./ се присъжда на всеки 2 години за високи
творчески постижения в областта на поезията и се връчва на Димчовите поетични
празници през месец август в Копривщица
3. На кръгла годишнина от
рождението на Димчо Дебелянов (на всеки 5
години) се връчва и Международна литературна награда ”Димчо Дебелянов”, която се присъжда по начина валиден за
националната награда
4.
За присъждане на наградата всяка година се
формира от учредителите жури на ротационен принцип, включващо носители на
наградата, поети и национално признати познавачи на живота и творчеството на
Дебелянов, представители на творчески съюзи и организации, на Дирекцията на
музеите и на Община Копривщица. Журито с
мнозинство си избира председател
5.
Заседанията на журито и взимането на
решенията могат да стават и на конферентен принцип. Журито взима своите решения
с обикновено мнозинство и обявява своето решение в деня на връчването на
наградата на Димчовите поетични празници през август. През юбилейни годишнини Международната награда
ще се връчва на рождения ден на Димчо Дебелянов - 28 март. За определяне на
номинираните поети и избора на лауреата се изработва мотивирано становище на
журито и се съставя и подписва протокол от всички членове на журито, който се
предава за съхранение в Община Копривщица и Дирекция на музеите – Копривщица
6.
Наградата няма конкурсен характер. Журито определя
кандидатите на експертен принцип, след
предложения от членовете си. Мотивациите за номиниране на кандидатите и
определяне на лауреата се оформят в писмен вид и са неразделна част от
протокола с решението за определяне на носителя на наградата. Единствените
критерии при избора на носителя на
наградата са художествените стойности на произведенията му, които да носят духа
и чара на Димчовата поезия
7.
Наградата представлява малка пластика (копие на статуята-паметник на проф. Иван Лазаров), диплом
и парична сума
8.
Освен Националната награда, могат да се
присъждат и почетни награди за цялостно творчество, поощрения, плакети и други
отличия. Допускат се и лични награди (от страна на
организации, учреждения, отделни личности и т. н.), след
одобрение от страна на журито
9.
Стойността на паричните награди се
определя за всяка година
10. Наградният фонд се осигурява от Община
Копривщица, Дирекция на музеите – Копривщица и дарители
Тихият двор, поетичният пристан
Коментарът
на Маргарита Петкова специално за BIG5.BG
0
2015-08-14
12:59:56
Има
и такива събития. Посред бясната надпревара с времето, смъртта и безхаберието,
насред битката за хляба, за място под слънцето, за елате ме вижте, сред
трагедиите и тъгите на България, в Копривщица всяка година се възражда светлата
вяра, че не всичко е загубено. Няма да правя литературен анализ на творчеството
на Димчо Дебелянов и неговото място в историята на България. Който иска, го е
запомнил от училище, който го е приел в сърцето си, знае защо го е скътал там.
Важното е, че Димчовите поетични празници от година на година – а годините не
са малко – събират все по-голям брой неорганизирани от кръжци и институции
поети, хора, изкушени от изящното слово и любители на поезията.
Колкото
и невероятно да звучи, тихият двор на Димчовата къща се изпълва с народ.
Промъкват се писания, дето нямало белоцветни вишни, дето кощунствено се правели
снимки до паметника на чакащата своя син майка, дето наградата на името на
поета не се давала на най-достойния. Това си е повече от нормално. Особено по
нашите ширини и според дължината на сянката, хвърляна от дребния ръст на
завистта. Щом има награда, недоволните са в пъти повече от радващите се. А тази
награда е една от най-високите. Тя не се измерва с пари в пликче, за разлика от
други, добре подплатени отличия. За нея няма абонирани по списък напред в
годините. Няма добре платено жури, така че поплаците за корумпираност на
членовете му са поставени в несъстоятелност по презумпция.
Реално
погледнато, трудно съизмерими сме всички с Димчо Дебелянов. Толкова чист,
толкова светъл, тръгнал на война доброволно, покосен от вражия куршум в атака,
защото е отстъпил правото си на отпуск на свой войник, който имал по-голяма
нужда да види семейството си… Съдба. Съдба, която поетът сам е написал – „Ако
загина на война, жал никого не ще попари, загубих майка, а жена не найдох,
нямам и другари”… И загинал Димчо, със смъртта на храбрите загинал, за да си
остане подпоручик в батальона на безсмъртните. Но това са вече клишета, а аз не
искам точно Дебелянов да вкарвам в тях. Можел е да си седи далеч от фронта.
Можел е да си вземе полагаемия отпуск. И щеше да остане жив. Да, ама не е
можал. Не е пожелал.
Светъл
поет и светъл човек е бил Димчо. Скромен, неламтящ за слава, прави антология на
българската поезия заедно с Димитър Подвързачов, а не слага в нея свои
стихотворения. Не за да го потупат по рамото, а защото така е смятал за редно.
Някой да ми посочи кой от сегашните, биещи се в гърдите стихописци, има такъв
морал? Оптимистично – вероятно ги има. Но от опита, който имам, колкото
по-стихописец си, толкова повече драпаш за признание. Голямо признание,
награда, лауреатство! И не го пиша това, защото съм удостоена отдавна с тази
чест, защото съм единствената (засега) жена, носител на тази мъжка награда,
вярвайте ми – тя много повече тежи, отколкото радва.
Защото
цял живот трябва да доказваш, че имаш право да се докосваш до крайчеца на
изкаляния шинел на подпоручика с генералски еполети в българската поезия. Само
до крайчеца! По-нагоре никой здравомислещ не смее и да си помисли. Казах –
всяка награда е спорна. Към всяка награда има въжделения и щения. Щенията са
повече, но това си е по трафарет, няма да се отървем от манталитета си. Другото
е важно – от всички краища на България Копривщица днес събира братството на
поетите.
Утре
ще е тържествената вечер, тази година е нулева за връчване на наградата, но пак
ще звучат нетленните строфи на Дебелянов, пак ще четем свои стихове, с които да
докажем, че традицията е жива, че поезията е жива, пак ще се наричаме „брате во
Димчо” и ще сме „Димчови поети”, ако това да предизвиква у някои поплаци и
воища, че е кощунствено, а то е просто, защото не са това в братство, пак ще
звънят китарите и, допрели рамене, ще удържаме непоносимата тежина на черната
песен, изпята от най-светлия син на живота, пак Копривщица ще бъде центъра на
поетичната вселена на България. Защото през всичките тези години, през всичките
пропасти на българската култура, Копривщица успява да прехвърля мост над
бездуховността и да подарява истински празник на всички, препълнили тихия двор,
жадни за глътка чист въздух, за капка вяра в чистия морал, за необходимост да
сведат глава пред българския дух.
Копривщица
успява да поддържа вечния огън на нетленните ценности. В прав текст го казвам,
без метафори. И се качвам в колата, защото тихия двор е поетичният пристан, в
който братята по перо ще ти помогнат да закърпиш платната, прокъсани от
ветровете на промените, да запушиш пробойните от ежедневните битки за хляб и
достойнство, да потегнеш амунициите и да се заредиш с муниции за нови битки. Не
за себе си, а в името на българския дух. Тихият двор, който оглася България с
мълчаливия вик, че словото е живо и ръкописите не горят!
Маргарита Петкова
