АРЕСТУВАНЕТО НА ВОДАЧИТЕ НА КОПРИВЩЕНСКИТЕ ВЪСТАНИЦИ ЗАПРЕНИ СА В „ЛУДНИЦАТА“
Църквата „Св. Николай Мириклийски“ (Вляво, най-долу, е врата за "лудницата")
Потулван и днес "печален и срамен" епизод от Априлското въстание
Църквата „Св. Николай Мириклийски“ (новата) в Копривщица е осветена през 1846 г. В подземието ѝ намира и днес едно помещение-затвор - „лудницата“. Така го нарича и бунтовникът Никола Беловеждов в своите спомени: „Когато ни откараха в черковата, затвориха ни в лудницата…“
Явно там са затваряли не само истински луди, пияни и
буйстващи, но изобщо хора, на които трябва „да им уври главата“. Там има и железни тръби, вкопани в стената за
закопчаване на по-буйните…
Случката, за която пише Беловеждов е,
че на 29 април 1876 година копривщенските чорбаджии, обезпокоени от
неблагоприятното развитие на Априлското въстание, арестуват част от водачите на
бунта в града, начело с Тодор Каблешков, и ги затварят – едни в „лудницата“. Други в спицерията, щаба на въстанието (днешната дирекция на музеите в Копривщица). Намерението и надеждата на чорбаджиите били да
спасят града от опустошение и грабежи, и
да предотвратят избиването на жителите на Копривщица. Като предадат
арестуваните бунтовници на турците. („Едни
луди глави-бунтовници от Влашко, сториха всичко, пашалар… Те подигнаха бунта…
Ние сме покорни чада на падишаха…Ние и коприщене нищо не сме виновни…“). И досега на една от стените в „лудницата“, южната, вляво от входа, има надпис:
Надписът гласи: „"Кои види това писмо да го прочете и на сандуче има написано и него да прочете и да не му е прос живота ако да не каже на лубезната ми сопруга Мария що пиша на сандучето и Бог милостив давно Бог ни даде избавление и дорде сме живи ще ви пращам писмо и секи христианин за Христовото име да умре".
„Писмото“
е написано и подписано от Георги Н. Тосунов, а датата е 30 април 1876 година. Издълбан
е надписът в хоросановата мазилка с нож или нещо остро, метално (пирон), буквите са с дълбочина около 1.5 см. Явно
е имало и някакво сандъче.
(Датите са
по стар стил)
На 1 май 1876 г. откъм Стрелча в Копривщица влизат
Павел Бобеков, Манчо Манев и Орчо войвода с чета. И като разбират за „запирането“
на бунтовници отиват при чорбаджиите, които се били събрали и умували по
предаването на града на турците, и Орчо им ревнал: „Какво сте сторили вие, бре чорбаджилар!? Бенковски
войвода иде от Панагюрище с 500 души юнаци! Русия и Сърбия са обявили
война на Турция!“
Чорбаджиите гузно се измъкнали и покрили, а Орчо
грабва една брадва, строшава кофарите на затворите и освобождава арестуваните.
Дръпнал Тодор Каблешков настрана и му прошепнал: „Тодоре, братко! Страшно стана! Панагюрище е бастисано
и разграбено, много хора са избити… Стрелча гори… Да хващаме Балкана!“
Нататък историята е известна. Пред надвисналия разгром
пътят им бил само един – в горите.
А копривщенските първенци откупили града от башибозука
и войската, предотвратявайки разорението…
Захванали се грабежи и насилия… По някои устни спомени в града и около него
близо 200 души били убити… „А накрая минаха циганите и отмъкнахаха и
веригите от огнищата…“
Но Копривщица се разминала с позора, Каблешков и
водачите на въстанието да бъдат обесени на мегдана. Благодарение на Орчо
войвода от Панагюрище… Комуто в родния му град издигнаха достоен паметник на
централната улица. А Орчо заслужава такъв и в Копривщица…
ДНЕС:
Ако и да е
посещавал Копривщица, човек не е ли попрочел повечко за града и историята му,
може и да не знае, че тук има две църкви – „старата“ – Успение на Пресветая
Богородица“, осветена през 1817 г. И „новата“ – „Св. Николай Мириклийски“,
осветена в 1846 г. А за запирането на
бунтовниците няма как и да узнае. Защото никой няма и да му разкаже. Ако не се зарови по-издълбоко в
спомени и документи…
А тази случка,
потулвана и днес, може би от „печал и срам“, е реална, и част от паметната история на
славния Априлий 1876 лето… И за да бъдем обективни и правдиви, не трябва да я
премълчаваме. А да я разказваме като неразделна от тогавашните събития. Просто
– имало е и подобни неща…
„Новата“ църква
е забележителна по своята архитектура, иконография, олтар, вътрешен облик,
построяването. А и по внушителния си обем за онова време. И е много близка до тази в Банско. За историята ѝ заслужава да
се прочете копие от църковния вестник, издаден за 100-годишнината на храма, в
предверието. И не само това… А „лудницата“ е само още един повод да бъде
посетено това паметно място… Да бъде пространно популяризирано и превърнато в
още една от забележителностите на Копривщица…
Тук няма да
преразказвам фактологията за храма. Само ще спомена, че през годините не са
били една и две идеите и напъните за реставриране и популяризиране на този
паметник на културата. Че и цял форум се проведе навремето във Военния
клуб-София. С представяне на видео филм, проекти, че и дарения се събираха (де ли са днес…).
А днес всичко е в ръцете, на
общината, Дирекцията на музеите и обществеността в Копривщица.
П.П. Наивно и направо безсмислено
е да се разчита на някаква инициатива и работа от страна на Българската
православна църква. Та дори без постоянен свещеник е църквата днес…
