В памет на
ЦОНЬО ВАСИЛЕВ НЕДЕЛКИН
1930-2021 г.
Роден и починал в село Галиче, Врачанско
ЕСЕННА ГОРА
Цоньо НЕДЕЛКИН
И аз сам не мога да си обясня защо, но от юношески години най-обичам есента. Но не заради плодовете, натежали в градините, нито пък за меда, стаен в кехлибара на лозята. А заради есенната гора. И досега не мога да забравя многобагрието на лъките край река Скът, където отраснах. Любувах им се всяка есен и всяка есен те ме окриляха, даваха ми някакви невидими криле за полет и труд.
Истински богат и щастлив обаче се почувствах много по-късно, в Средна гора, където дърветата, сякаш заловени за ръце, навлизаха в Копривщица, та да я направят още по-прелестна. Ето, нагоре по Бяла река, над широкия пояс от иглолистни насаждения, вечно зелени – но лишени от чара на преображението, буковите гори пламтят в най-различни цветове. Преобладава златистият, но някъде той е леко порозовял, другаде е червен и гори като истински пламък, а на други места е кърваво-ален.
Освен буките, в златни дрехи светят тополите и брезите, бакърено червени са дивите круши, дрянът и тук-таме прокрадналите се ясени. Тези багри примамват очите ми, но не те, а нещо друго ме повежда натам. Какво е то? Дали тишината, в която се чуват дори моите стъпки и пропукването на случайно сгазени съчки, падането на листата, което не е така звънко, както го определя поетът. А е по-скоро безшумно. Не знам. Важното е това, че ми е приятно, че удивителна лекота ме обзема, че въздухът в този слънчев и спокоен ден е особено благ и здравотворен.
Птици като че ли няма в есенната гора, пък и ако ги има, те сякаш са забравили да пеят и прехвръкват безгласни насам-натам. Идва зима и те сигурно знаят това, но не изглеждат уплашени и разтревожени. Напротив, сякаш спокойствието на есенната гора е направило летежа им по-плавен.
И може би тъкмо това спокойствие, в което човек може с часове да другарува и в сърцето си да запали пламъчето на една нова песен, ме е карало да обичам есента и да откривам в нея красота, по-удивителна и прелестна от тази на сребърния зимен пейзаж, от пролетното обновление или летния зной. Не знам това, но вървя из гората, из нейния прозрачен въздух, из нейната с нищо несмущаваща тишина, сред великолепието на нейните багри. И славя Гората!... Есенната гора!...
НАДПЯВАНЕ В КОПРИВЩИЦА
Под борове, като хайдути страшни,
се среща пак, като във храм зелен,
България – предишна и сегашна,
с България на утрешния ден.
Във песен, във просветнала шевица,
в хоро, което вечно се върти,
в Копривщица - като сърце на птица
сърцето на България тупти!…
Цоньо НЕДЕЛКИН
