сряда, 18 октомври 2017 г.

ЕСЕННА ГОРА

ЕСЕННА ГОРА

Цоньо  НЕДЕЛКИН

И аз сам не мога да си обясня защо, но от юношески години най-обичам есента. Но не заради плодовете, натежали в градините, нито пък за меда, стаен в кехлибара на лозята. А заради есенната гора. И досега не мога да забравя многобагрието на лъките край река Скът, където отраснах. Любувах им се всяка есен и всяка есен те ме окриляха, даваха ми някакви невидими криле за полет и труд.
Истински богат и щастлив обаче се почувствах много по-късно, в Средна гора, където дърветата, сякаш заловени за ръце, навлизаха в Копривщица, та да я направят още по-прелестна. Ето, нагоре по Бяла река, над широкия пояс от иглолистни насаждения, вечно зелени – но лишени от чара на преображението, буковите гори пламтят в най-различни цветове. Преобладава златистият, но някъде той е леко порозовял, другаде е червен и гори като истински пламък, а на други места е кърваво-ален.
Освен буките, в златни дрехи светят тополите и брезите, бакърено червени са дивите круши, дрянът и тук-таме прокрадналите се ясени. Тези багри примамват очите ми, но не те, а нещо друго ме повежда натам. Какво е то? Дали тишината, в която се чуват дори моите стъпки и пропукването на случайно сгазени съчки, падането на листата, което не е така звънко, както го определя поетът. А е по-скоро безшумно. Не знам. Важното е това, че ми е приятно, че удивителна лекота ме обзема, че въздухът в този слънчев и спокоен ден е особено благ и здравотворен.
Птици като че ли няма в есенната гора, пък и ако ги има, те сякаш са забравили да пеят и прехвръкват безгласни насам-натам. Идва зима и те сигурно знаят това, но не изглеждат уплашени и разтревожени. Напротив, сякаш спокойствието на есенната гора е направило летежа им по-плавен.
И може би тъкмо това спокойствие, в което човек може с часове да другарува и в сърцето си да запали пламъчето на една нова песен, ме е карало да обичам есента и да откривам в нея красота, по-удивителна и прелестна от тази на сребърния зимен пейзаж, от пролетното обновление или летния зной. Не знам това, но вървя из гората, из нейния прозрачен въздух, из нейната с нищо несмущаваща тишина, сред великолепието на нейните багри. И славя Гората!...
Есенната гора!...
                                                                                 












































 

ИЛИЯ ИВАНОВ ЛИЛОВ НА 80 ГОДИНИ






Похода "Ком-Емине" - 31 август 1986 г., връх Паскал

30 години от похода, 11 септември 2016 г. Част от групата на хижа "Мургана"


ИЛИЯ ИВАНОВ ЛИЛОВ НА 80 ГОДИНИ

Активният, всеотдаен и многозаслужил турист на 20 октомври ще да закръгли 8 десетилетия. Роден е в с. Чавдар и от малък е закърмен с планината. Пребродил всички български планини, много и из Европа, Куба, Никарагуа. Ръководител на похода „Ком-Емине“ 1986 г. август-септември, на средногорски туристи, посветен на 50 години от основаването на ТД „Мургана“-Челопеч. И преминат ускорено за 17 дни без произшествия. Председател и активен деятел на ТД „Паскал“-Пирдоп. Двигател и стожер на туризма в МДК и района. Носител на множество отличия на БТС. Той и днес се радва на обичта, съпричастието и уважението на много приятели.
ЗА МНОГО ГОДИНИ, ЛАЦИ! НАЗДРАВЕ!

СНИМКИ:
1.    Похода „Ком-Емине“ на връх Паскал, 31 август 1986 г.
2.     30 години от похода „Ком-Емине“. Част от групата на хижа „Мургана“, септември 2016 г.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

101 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. ПОКЛОНЕНИЕ НА ГРОБА МУ - 2 октомври 2017 г., КОПРИВЩИЦА

101 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ.                ПОКЛОНЕНИЕ НА ГРОБА МУ - 2 октомври 2017 г., КОПРИВЩИЦА






101 години от гибелта на Димчо Дебелянов
Поклонението на гроба му в Копривщица организираха в деня на гибелта му, 2 октомври, Дирекцията на музеите и музея на поета. Дейно участваха и от СОУ „Любен Каравелов“ - с масово присъствие на колектива и дефиле на духовия оркестър при училището, с диригент неуморимия ентусиаст Добрин Ивано, от училището до гроба. Слово произнесе уредникът на музея Дойчо Иванов. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на поета. Както и на наскоро починалата Искра Шипева – работила като уредник в музея на поета и дългогодишен директор на Дирекцията. Ученици рецитираха вдъхновено Димчови стихове. Пред паметника бяха поднесени цветя.

ЗДРАВЕЙТЕ, УВАЖАЕМИ ДИМЧОВИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОЛЕГИ, МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ!
        На този ден 2 октомври 1916 г., преди 101 години, край река Струма, завършва земният път на Димчо Дебелянов. Скъперницата Съдба му „отпусна“ само десет години пълноценен творчески живот: От първата му публикация през пролетта на 1906 г. до гибелта му на фронта. Съдбата-Мисията-Вселената го дарява с невероятен талант /най-талантливия български поет според акад. Иван Радев, но и безспорно/. Но и го обрича на страшния и трагичен вътрешен живот на Гения, тегобата на Човека, орисан с невероятната, до болезненост развита и изгаряща Съвест, да преживява и страда за всички земни и човешки неправди и тежки съдби, любови и копнения-душевни. И да опита да ги съпреживее, облекчи – като ги възпее.
     Жизнерадостният и весел младеж от Копривщица няма обаче радостен живот. „Несретен и Скитник-нерад“, както сам се нарича. Той е весел, общителен, любознателен, страшно много чете и упорито се труди над строфите си.
Живее в делника с много приятели, весели се с тях, рецитират и обсъждат творбите си и литературния живот; скита неуморно; люби – вечно влюбен, все търси муза и сродна душа, с която да сподели поривите си, да посвети бисерни стихове и нежни писма.
Но не случва – и в живота, и в любовта, и в поезията – несретен, непризнат, необичан… Но с един невероятен дух работи, чете, пише… И тихо и кротко мълви уверено и убедено: „И все пак аз си знам какво представлявам…“
Невероятен перфекционист, пише и преработва многократно, до словесното и музикално съвършенство стиховете си. Създава уникални шедьоври - днес, и за в бъдеще в съкровищницата на българската и световната литература. Въпреки несретата си битова. Защото неговата Мисия на земята е   друга. Тогава, днес и занапред през векове…
     Но трагичният парадокс е, че и в любовта, и  в литературата Димчо си остава недооценен, непризнат… Несподелен-нелюбен или недолюбен. Непрактичен, несретен битово, той често е и бездомен, и гладен. Но може би тази душевна несрета, битовата мизерия да е тегобата, цената, ориста, за да имаме днес неговите прелестни стихове.

ЩАСТЛИВОТО МУ ПОСМЪРТНО БИТИЕ
        Парадоксално-трагично е, че Димчо е посмъртно щастлив с огромното признание, обич, почит и … които го заливат след издаването на първата му стихосбирка през 1920 г. Тогава избухва явлението „Димчо Дебелянов“, настава „бум“, както казваме днес в издаването, преиздаването, преводите, честванията, рециталите и много и постоянни събития по годишнини, често и без конкретен повод. Многобройни статии, изследвания, студии и книги излизат през следващите години. Така. Та и до днес. Докато за негови близки приятели такива публикации и изследвания се появяват чак през 50-те години. Така. Та и до днес.