неделя, 18 февруари 2018 г.

ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ ПОСЛЕДНОТО МУ ИНТЕРВЮ 100 години от рождението му 27 години от смъртта му



ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ
ПОСЛЕДНОТО МУ ИНТЕРВЮ
100 години от рождението му
27 години от смъртта му

ОСТРИ РАЗГОВОРИ
Непубликувани редове от последното интервю с Веселин Андреев
Хисаря, декември 1990 г.

Веселин Андреев бе един изключително етичен, коректен и щадящ човек. Тези редове от неговото интервю той сам бе зачеркнал. А и доста неща омекотил и прецизирал от първоначалния вариант на интервюто.
Вярваме вече да ни е простил волността да ги публикуваме,
година  след саможертвата му…

Художнк Цветко Балев

            -Изглежда съм му бил като трън в очите на Живков. Не веднъж, но на една среща на първи секретари се бе изказал особено остро докъде може да изпадне един партизанин и политкомисар. Григор Стоичков, тогава първи секретар на окръжния комитет на партията, не обичаше нашия Коста Кинов от Пирдоп– той пък секретар на този комитет, му се сопнал: „Виждаш ли твоят политкомисар какви ги приказва!“ Та Коста доста смутен, да не кажа и уплашен,  дойде чак в Пирдоп: „Виж та оправи положението! Казвал ли си му тези неща /не можеше да повярва/, защото някои смятат, че Живков си ги измисля…“ Разбира се, че му бях казвал  много нелицеприятни за него неща. Поради което пък тоя неведнъж на публични места е заявявал, че съм загубил качествата си на комунист…
          - Четеше ли Живков вашите книги за борбата или някой му ги е разказвал?
          - Нали сме от един отряд, редно е, дадох му „Умираха безсмъртни“, но не съм го питал чел ли я е… Мине време, стане дума, а той: „Не ме питай за мнение за твойта книга! Нищо, което се пише за мене не чета! А аз, както и той към мене – иронично: „Виж, ти си историческа личност, историците може ида сбъркат, ако е написано невярно ти трябва да го коригираш“ А той: „Да пишат каквото си щат! Историята – тя си знае работата… А един път ми казва, че в книгата си „Под Мургаш“ Добри Джуров до девето коляно е описал всичките си роднини – та жена си, та баба си, та шурея, та снахата - всички… Едва се сдържах да му кажа: Нали не четеш...
          Та не съм добил впечатление за художествена литература нeщо да е прочел, не е ставало дума. Иначе, информация имаше за книги, за пиеси от своите съветници. Може да е чел само класиците…
          Някъде докъм 70-те години нещата вървяха добре. ТКЗС-тата се развиваха добре, икономиката също. Мои приятели икономисти са ми казвали в какво финансово положение сме, а не само да гледаш какво има по магазините. После съсипаха ТКЗС-тата с АПК-тата /Аграрно-промишлени комплекси, обединяващи дотогавашните ТКЗК-та в селищните системи/, някъде към средата на 70-те години започна упадъкът. И от хората започнах да разбирам, че тия разни виждания и концепции, всъщност му ги съчиняват такива като Гриша Филипов, Милко Балев, Огнян Дойнов и прочие „капацитети“… То си и личеше, че когато той чете – не ги разбира нещата, да не говорим за последните 4-5 години… 
          Преди 3-4 години ходихме на партийни събрания да разясняваме концепцията му за селското стопанство. Аз бях в Мирково, Челопеч и АПК-то в Пирдоп. Материалите аз ги четох няколко пъти, подчертавах, мислех и пак нищо не разбрах. А на събранието на АПК в Пирдоп питам хората дали всичко им е ясно. Председателят Андрей Филипов като скочи: „Да, разбира се, другарю Андреев! Всичко е много правилно и много ясно!“ Рекох му: „Завиждам ви др. Филипов…“ В Мирково си записах всичко от събранието, подготвих го като изказване за пленума / на ЦК на БКП – б. р./ Но Пенчо Кубадински не ми даде думата – какво ще говори един интелигент за селското стопанство…
          Последният личен разговор пак започнах за истината. Казвам му, че той не знае какво говори народът – народът не само ругае, народът псува най-вулгарно партията, псува държавата. И му казвам, че народът пита: „Докога другарят Живков е управлява?... Не е ли вече ва възраст?... Не е ли уморен вече?...“  Това стана след пленума през 1988 г., когато бе свален Чудомир Александров. Там се изказа председателят на Централната ревизионна комисия Караджов и той постави същия въпрос, много меко, много спокойно и загрижено. Каза още, че животът е биология, ние сме в напреднала възраст, партията се тревожи кой ще замести др. Живков, нужно е да се подготви човек… А той много се ядоса, та и погрешно разбра, та се отплесна за репресирани и т. н….
          На тази среща го попитах защо създава такова напрежение на пленума. А той: „Виж какво, Живковото племе е много държеливо!... /Това той го е разправял много пъти това/. Първо – аз съм избран на XIII  конгрес, трябва XIV конгрес да дойде и тогава вече ще ме избере за първи мандат, защото досегашните мандати не се смятат… Два мандата още имам да изкарам, ако е проявя добре – може и трети да изкарам, казано е в устава. И – има време! Какво сте се разбързали толкова!?... Смее се, уж на майтап го изкарва, но сериозно се разбираше…
          Казах му още и това, че хората говорят, че всеки който се издигне, Живков го премахва от пътя си, че не търпи около себе си друг човек. Митко Григоров беше втори човек, който можеше да го замести – като мокър парцал го изпляскаха… После и Борис Велчев по реда си, след него тримата – Коцев, Гяуров и Абаджиев – и те изхвърчаха… Но вече и Ал. Лилов бе отстранен на този пленум. И Чудомир Александров… Уж не бил знаел за произхода на жена му!?...
          -А последният ви личен разговор?
          - Беше в кабинета му, той беше в особено приповдигнато настроение. Цял час приказвахме, бяха го изглежда много дрогирали с биостимулатори. Весел, слуша, стане, кафе поръча, чаша вино… Ангелина, секретарката му, докато чаках вика: „Днеска е добре… Щом като поръча чаша вино на съветския посланик Ако поръча и на тебе чаша вино – ще знаеш, че е много добре настроен…“ А друг път спре, поспори – това не е така, другото е иначе, а сега: „Карай, карай…“ Като че му говориш някакви много весели работи… Все му беше хубаво, все му беше весело, да се чудиш за какво… Говоря му за културата, как сме загазили, в икономиката, всичко това иска пари, страшно много пари, които ние нямаме, а той: „Колко? Два милиарда, а ние имаме толкова резерв! Ще ги оправим!...“ Пробутва ми го това, а аз откъде да му знам сметките…
          Подхващам го за демокрацията, тя пари не иска. Демокрацията в партията, демокрацията извън партията и демокрацията за целия народ – тя пари не иска, тя иска отношение на партията вътре в нея. „Защо сега преследвате този комитет за гласност?...“ Той пак извърташе и отричаше да има такива преследвания. Въпреки че в бюлетина на ЦК, който вече бях чел, се казваше вътрешния министър Димитър Стоянов да вземе мерки срещу неформалните организации…
-        Омаловажаваше ли Живков нещата или така са му ги представяли?
           -Разбира се, че няма да му представят поотделно всеки случай на обиск и арест. Но той е знаел за тези репресивни мерки. Имаше решение на Политбюро с негово участие… А когато стана дума за Клуба той просъска за Христо Радевски, хич не го обичаше, че Радевски говорел навсякъде за Живков, че е глупак и че Живков ще го тикне в затвора… Но не можеше да рискува с такъв известен човек, а Христо си говореше, не беше го страх… Та на тази последна наш среща, той дойде много близо до мене, и както си беше весел просъска: „Виж какво, ако вървим по твоята рецепта – най-напред демокрацията оправяме… Но ние сега сме хванали едни икономически лостове /той все икономически лостове и механизми държеше…/ Но ако започнем с демокрацията утре народът ще излезе на улицата… И ще трябва да изкараме войска и да стреляме... Ще стреляме и по тебе, за Ха-ха-ха-ха!“
          Това беше краят на разговора ни.
          -Как оценявате ситуацията в България днес?
          -Не съм и предполагал, че е такъв батак…А за тези концлагери всеки е чувал по нещичко, но никой не е имал пълна представа какво е било. Ако аз знаех преди 10 ноември за тези лагери – веднага щях да изляза от партията. Сега да я напуснеш е лесно. Тогава е трябвало да го сторим. А днес – не ги виждам нещата. Мнозина  говорят – оптимизъм, оптимизъм А е малко трудно на какво да стъпиш сега, за да си оптимист… Не е въпроса до това кой ще управлява – БСП, СДС или коалиция…Просто няма откъде да се вземат някои неща…

Автори: Ренета АТАНАСОВА и Дойчо ИВАНОВ.
Публикувано в бр. 8, от 15 февруари 1992 г.
на седмичния вестник „КАМБАНА“ – ПИРДОП
/В този си вид текстът е оформен от Дойчо Иванов, 2018 г./
                                                                                                                /Край на интервюто/

събота, 17 февруари 2018 г.

ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ ПОСЛЕДНОТО МУ ИНТЕРВЮ 100 години от рождението му 27 години от смъртта му



ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ
ПОСЛЕДНОТО МУ ИНТЕРВЮ
100 години от рождението му
27 години от смъртта му


ОСТРИ РАЗГОВОРИ
Последното интервю с Веселин Андреев
/Трета част от интервюто/
/Преди това: „Предсмъртното писмо на Веселин Андреев“; „Предисловие към интервюто“; Първа и втора част

Художнк: Цветко Балев
          Та за „отшелничеството“: Понеже сравнително рано се пенсионирах и никъде не постъпих на работа – въпреки многото натиски, то както го е написал Г. Марков: „В. Андреев се уединяваше в родния Пирдоп…“
-Кога вие самият започнахте да прозрявате, че Живков закопава България?
          - Чак за „закопаването“ си дадох сметка сравнително късно. А някои днес казват, че много рано са го знаели. Не знам, може би…
          Г. Марков вярно описва противоположностите на неговия характер. Живков можеше да приласкава, да ухажва хората на изкуството и в същото време да бъде груб и жесток – за нищо… Като селянин човек успяваше в практиката да налучка някои хубави неща. Но впусне ли се в по-високи, неразбираеми за него материи… Когато написа първата си статия за селското стопанство – хванах се за главата… Тогава още не знаех, че им ги пишат статиите на първите хора. Беше съвсем в ранния му период на Първи, мисля, още при Червенков. И неволно щях да се изпусна да кажа: „Кога прописа и ти?...“ Но не му го рекох. Ами всичките тези трийсет тома /Събраните съчинения на Т. Живков – б. р./ да не ги е написал той…
          - А за Пирдоп говорили сте му? Искали ли сте нещо за нашия край?
          - Не веднъж и не два пъти. Та нали и затова дойде на 70-годишнината ми /Тържеството е на 1 март 1988 г., а 10 години по-рано, на 17 февруари 1978 г. -60-годишнината на В. Андреев, в присъствието на Т. Живкови  и висшето партийно и държавно ръководство на страната е обявено създаването на гр. Средногорие - Пирдоп, Златица и с. Църквище стават квартали на новия град б. р./. Тогава стана съвещание, после той говори с министър-председателя Георги Атанасов. Министерският съвет излезе със специално решение – да се обърне специално внимание на Средногорие. Решението бе хубаво, но започна да потъва някъде надолу. Някой трябваше да го конкретизира, някой трябваше да го изпълнява… А все или пари нямаше, или нещо друго… И все се отлагаше, потъваше по министерства и управления. Тогава все пак се решиха въпросите за хлебозавода и някои други социални проблеми.
          А и на 60-годишнината ми през 1978 г., когато идва – почти нищо… Аз му разправях да дойде, да чуе хората за пушека от завода, за други поразии. Тогава той обеща пред народа: „… че пчелички ще жужат, че цветенца ще цъфтят..“ И като му казвам после че пчелички не жужат, че цветенца не цъфтят, той: „ Ще се оправи …. Ще се оправи…“  Казвам му: Да, но само Правец, Ботевград, Горна Малина се оправиха… А аз кога отида в Пирдоп все ме питат защо там е така, а при нас иначе… А той /уж на шега/: „Е, не може твоят роден град да е като родния град на генералния секретар…“ Викам му: Добре, нека да не е чак толкова, ама пък нищо…
          След априлския пленум 1956 г. той вече вирна нос и скритото у него властничество се разви. А преди това беше дори скромен… Ето един интересен случай: Бай Иван Винаров, който бе директор на Пътно управление, вдига един ден камион с асфалт и работници и отиват в Правец да асфалтират двора на Живковата къща и да оправят оградата. А бай  Христо, баща му, като грабне остена и ги подгони… Та бай Иван в чудо се  видял – с остен да гонят генерал… А Живков се хвалеше: „Правилно е постъпил баща ми! Ашколсун, баща ми! Та какво като е къщата на Тодор Живков!“ А вижте сега какво е къщата на Живков и около нея, какво е Правец… Вярно е, че окръжни и държавни ръководства се надпреварваха кой да направи повече за Правец… Но той къде беше, къде гледаше?...
-Разкажете нещо за последните си  срещи с Живков.
                -Последната ни среща, заедно с доста другари бе на рождения ден на
Недка Колева в един ресторант. Той стоя малко[D1] [D2] [D3] [D4] . Всеки му подвикваше нещо – за нередности и грешки, за прибързани реорганизации… Опитах се тогава да му припомня един разговор през 1964 г. Когато държа реч пред творческата интелигенция. Хрушчов бе държал такава реч в Москва. И Живков веднага – в България. Беше грозна реч, още повече – не беше написана…. Като се втурна Живков да говор за художественост, за живопис, за литература, за  певческо изкуство… Такива ги омеша, такива ги насмота… И зъл: „Тука е пълно  с дисиденти! Аз мога веднага пет-десет имена да изброя!“ След това, като го питах: „Защо трябваше да бъде обругана българската интелигенция?“ - ми рече: „Ето какво ще ти кажа: Може след 30 години може българската интелигенция още да ни се сърди, че сме се отнесли зле с нея, но ще ни разбере и прости! Защото сме гледали икономиката, икономиката е всичко! А след 30 години икономиката ни ще цъфти!“ Та на рождения ден на Недка му подхвърлих: „Трийсет години минаха… Как е икономиката?... Интелигенцията е все така…“ „Стига, де!“ – сопна се той. Не зная дали въобще чу и разбра за какво му говоря…
-Обективен ли сте във вашите книги за ролята на Живков или е притурена нужната хвалба за един днес пръв партиен и държавен ръководител?
-Мога честно да кажа, че съм го описал такъв, какъвто съм го виждал – и не само аз – за тогава прибавяне  няма. И всичко става в Балкана, в хайдушкия Балкан – не в България  след Девети… Балканът, който прави такива чудесни неща с хората,  прави ги по-добри. Аз не го давам като някакъв голям политически и военен стратег, а ръководител от местно значение. Все пак, негова бе идеята батальоните да се разбият на по-малки чети и така да се промъкнат през блокадите. / А после историците префърцуниха, че тази тактика била възприета в цяла България!?.../
Някои то грешките в книгите ми съм преписал от историците. Например, в един очерк за 70-годишнината му пиша, че е ръководител на оперативното бюро на въстанието – а това е бюро за охрана  на  митингите при Окръжния комитет. Такива са фактическите грешки. Художествена измислица няма. Може сега да се почувства неподходяща топлина за Христо Ганев, за Тодор Дачев и други. Основната ми мисъл, а това е и самата истина, че Живков бе един добър командир и партиен ръководител преди Девети…
-Какво бихте му казали сега на Живков?
          -Както се казва – всичко друго бих му простил, но да излезе той днес пред американски вестници и да каже, че още през петдесетте години е знаел, че социализмът е недоносче – и въпреки това ни е будалкал, че това е социализъм, че е реален, развит, зрял и не знам още какво още – това не мога да му простя. Според мене той сега се изхвърля, че е знаел отдавна истината – нещо като пророк!... Ами като е бил пророк – как така ще става опекун, ръководител толкова години на едно недоносче!?
          … Е, хайде, стига вече, аз все пак съм на лечение… Да е живот и здраве – друг път ще поговорим повече – и за други неща…
Автори: Ренета АТАНАСОВА и Дойчо ИВАНОВ.
Публикувано в бр. 6 и 7, от 8 и 15 февруари 1991 г.
на седмичния вестник „СЛОВО“ – Средногорие
/В този си вид текстът е оформен от Дойчо Иванов, 2018 г./

/Следва – редове, публикувани година след смъртта му/


 [D1]ки
 [D2]
 [D3]
 [D4]