УБИТИ ОТ с. ЛЪЖЕНЕ (днес Антон). ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

 

УБИТИ ОТ с. ЛЪЖЕНЕ

(днес Антон)

1925 г.

Гостьо Иванов Гостев – 1887-1925 г.

Никола Иванов Гостев – 1889-1925 г.

Братя, ятаци на анархистичната чета на Нешо Тумангелов от Копривщица, действала в Средна гора. Разстреляни на 27 юни 1925 г. от полицията в местността Гламе, близо до днешната жп гара Коприв­щица. Заедно с копривщенците Салчо П. Василев, Нешо Ша­банов и Георги Мандулов. Членове на БЗНС.

Иван Стойчев Лозанов

1906 - 1926 г.

Комсомолец, осъден на една година затвор. След побоищата и мъченията в полицията и затвора е оставен да умре в дома си.

                                                         Паметникът при жп гара Копривщица

                        Схеми на местностите при сегашната жп гара Копривщица    

                                          от книгата на Никола Плъков "Род Плъкови "                

1944 г.

Стефан Николов Минев – Антон

1917 – 1944 г.

 Активен деец на БКП и РМС в Пирдопския район. Нелегален от 1942 г. Партизанин от отряд „Г. Бенковски“ от есента на 1943 г. След сражение с жандармерия и полиция в местността Гламе на 24 май 1944 г. е тежко ранен и заловен. Инквизиран жестоко и полужив заровен до река Дълбочица в един гроб с Нешо Узунов на 2 юни 1944 г.   

Нешо Узунов

1899 – 1944 г.

От с. Радославово (дн. Чавдар). Ятак на партизаните от бригада „Чавдар“. Разстрелян до река Дълбочица на 2 юни 1944 г. И заровен в общ гроб със Стефан Минев-Антон.

Стефан Плъков

1897 – 1944 г.

Христо Плъков

1901 - 1944 г.

Братя, ятаци на партизаните, разстреляни на 28 май 1944 г. И заровени до река Дълбочица в общ гроб с Никола Цончев и Иван Метанов.

Никола Цончев Николов

1912– 1944 г.

Иван Ганчев Метанов

1924 -1944 г.

Активни дейци на БКП и РМС. Ятаци на партизаните . Разстреляни на 28 май 1944 г- и заровени до река Дълбочица в общ гроб с братя Плъкови.

Димитър Николов Бочуков

1910 – 1944 г.

Партизанин от Трънския отряд. Загива в сражение с полиция и жандармерия близо до с. Столник.

1945 г.

Осъдени от т. н. „народен съд“ в Пирдоп. Разстреляни на 22 март 1945 г. И заровени с други от осъдените от този „съд“ и Симеон Събев – околийски началник в Пирдоп, в старите турски гробища под селото:

- Васил Димитров Вутов - кмет на селото;

- Ангел Димитров Ангелов;

- Георги Христов Липчев;

- Георги Христов Марков;

- Иван Петров Менгов;

- Дело Николов Лебоков.

РАЗКАЗ НА ГЕОРГИ МИНЕВ - ЧАПАЙ

Лични мои спомени

Дойчо Иванов

 През 1985 г., сигурно във връзка с 40 години от “День победы”, партизанинът някога, сега генерал-лейтенант Георги Минев-Чапай, дългогодишен директор на СГУ на МВР, доведе в Антон един руснак. Който се спасил през 1944 г., бягайки в България , от немски военен ешалон с пленници от Червената армия . И се присъединил към партизаните от бригада "Чавдар". 

Като журналист от вестник «Средногорски зов» присъствах на тази среща.

След обиколката по паметни и лобни места, седнахме на трапезата в родния дом на Чапай в Антон, вече и музей, с макет на землянката на Въртопа, на брат му Стефан Минев - Антон. Като дрънна няколко ракии руснакът се умили и просълзи. Прегръщаше спасителя си все повтаряше: "Ты товорищ - генерал, а я - простой колхозник, тракторист..." 

Разговорът се завъртя около събитията подир девети и тогава генералът сподели: "Ние още със слизането си от Балкана на девети септември 1944 г. прибрахме фашистите-предатели от Лъжене и веднага ликвидирахме 10 или 12 души от селото./А другарите от Душанци се изложиха - нито един!.../Заровихме ги на някогашните турски гробища под селото. Жената на един от ятаците с желязна вила им избождаше очите. Там после заровиха и осъдените от народния съд от селото и от пирдопската околия, и околийския началник Събев..."

/Б.а.: Тук генералът може и да се е поизсилил и попрехвалил, да си е поизмислил - 40 години по-късно... Но аз лично го чух това.../

Разбира се, тези неща не бяха за публикуване в онова време. И в "Средногорски зов" излезе само казионна информация и снимки...