събота, 23 юни 2018 г.

НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ


НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

          На 19 и 20 май имах удоволствието да участвам в пътуващ работен семинар на студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“ в Гърция. Поканен бях от ръководителя му доц. Живко Иванов, който често води студенти в музея на Димчо в Копривщица. С чаровните му интелектуални помощнички Ирена Тонева и  Константина Иванова имахме насладата с любознателните студенти да видим много интересни места. Осмислени с пребогатата и компетентна информация и лекторското майсторство на доц. Иванов.
          Първата спирка бе в село Доган Хисар, сега Епсими, родното място на капитан Петко войвода. На мястото на родната къща сега има модерен хотел. Но с чувство за историчност, предприемчивият собственик е издигнал паметник на Войводата.
          Разгледахме останките от римския град край село Авдира. На разкопките и в съвременния музей в селото са създадени богати експозиции.
          Невероятно внушителни и богати са и останките от древния римски град Филиполи, до едноименното село, северно от Кавала. Дано имам късмета да им посветя поне един ден някога…
          Поклонихме се и на лобното място на подпоручик Димчо Дебелянов край Серес, село Моноклисия. Намерихме го сред горещото поле по прецизната карта на доц. Роман Хаджикосев – Димчов родственик и изследовател. Там поетът загива като командир на рота в ожесточено сражение с англо-френски войски на 2 октомври 1916 г.
          Погребан е на следващия ден със свои другари двадесетина километра по на север, в Демир Хисар /сега Сидирокастро/. В двора на черквицата „Богородица“ /днес „Благовещение на Света Богородица“/. Както на бойното поле, така и в църквата, огромна катедрала с гладко бетониран двор днес, няма и следа от гробовете и паметниците на 28-те български войни, погребани тук през 1916-1918 г. А край града е имало българско военно гробище с останките на 595 български войни, паметници и общ голям паметник с имената на загиналите. За гърците ние сме „фашисте и окупаторе“, те нищо не знаят за някакви си българи, загинали и погребани тук... И отговарят с мълчалив отказ на предложенията ни поне в двора на църквата да се постави скромна паметна плоча в памет на великия световен поет и другарите му.
          А наблизо, до село Калокастро /Салтакли някога/ има идеално поддържани английски военни гробища, на воювалите срещу Димчо. С надпис на братята по оръжие от признателния гръцки народ…
          Пътуването бе изключително приятно и благодарение на професионализма и любезността на Христо – шофьора на буса.

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ И ДО НОВИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ!

Паметникът на Капитан Петко Войвода в родното му село Доган Хисар, сега Епсими, там където е била родната му къща

Морето, Бялото и остров Тасос насреща

Разкопките край Авдира

Древният римски град Филиполи




На лобното място на Димчо


Кавала

Ирена Тонева, доц. Живко Иванов, Константина Иванова

Тук е било бойното поле

А тук е преминавала фронтовата линия

На лобното място на подпоручик Димчо Дебелянов


Английските военни гробища край с. Калокастро
Гроба на Димчо 1918 г.
Църквата "Богородица" с гробовете на българските война - 1918 г.

С шофьора Христо


Църквата днес

Мястото на първото погребение на Димчо. Днес попада вътре в катедралата





НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

НА ЛОБНОТО МЯСТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

       На 19-20 май имах честта и удоволствието на участвам в работен семинар на студенти от ПУ "Паисий Хилендарски" в Гърция. По покана на ръководителя доц. Живко Ивнов, който често ни води гости в Димчовия музей в Копривщица. И с чаровното интелектуално присъствие на помощничките му Константина Иванова и Ирена Тонева.
      Неизчерпаемите познания и лекторското майсторство на доц. Иванов, неговите любознателни студенти и останалите имахме  чудесното изживяване да научим много и видим интересни места.
        Посетихме родното село на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, сега Есими. На мястото на родната му къща сега е издигнат хотел. Но в двора будния собственик с чувство за историчност е издигнал паметник на войводата.
        Много интересен обект са и разкопките на древен римски град край село Авдира и богатия музей там. Невероятно богати и на огромна площ за и внушителните останки от голям римски град край днешното село Филипи, северно от Кавала. Дано даде Бог и имам късмета да им посветя поне един ден някога.
         Намерихме /по сателитната прецизна карта на Димчовия родственик доц. Роман Хаджикосев/ лобното място на подпоручик Димчо Дебелянов край Серес и село Моноклисия. Нищо не подсказва, че тук е минавала фронтовата линия през 1916-1918 г. между българските и англофренските войски. Където на 2 октомври 1916 г. загива Поетът като командир на рота.
      Бяхме и в  Сидирокастро, някога Демир Хисар. Където на 3
октомври е погребението му в  двора на тогавашната църква "Богордица".Там са били погребани общо 28 български войни, поставени са били и подобаващи паметници. Днес и следа няма от тях в циментирания двор на новата, огромна катедрала. Както и от гробовете накрай града на българското военно гробище с останките на 595 войни и големия паметник с имената им. Ние вече се уморихме и отказахме да пращаме писма до властите в Сидирокастро да се почете паметта на Димчо и другарите му със скромна паметна плоча в църквата. Мълчалив, но упорит и категоричен отказ... Нищо не знаели тук за някакви си български войници... Врагове сме били и окупатори... За сметка на това видяхме идеално поддържано английско военно гробище наблизо, до село Калокастро /Салтакли някога/. С признателен надпис в памет на братята освободители... 
       На българите ни остава поне мълчаливо да се покланяме пред паметта на нашите войни, паднали тук, в двора на църквата "Благовещение" сега  южния край на Сидерокастро.

    Сърдечни благодарности на пловдивската банда, на любезния и точен шофьор на буса Христо за чудесното пътуване. 
ДОСКОРО ПРИЯТЕЛИ!!!