РОД БАЛОВИ
(Част от рода)
Страхил Димитров
Балов
Роден 28. 01. 1945г.
Нашият род са преселници в Душанци от село Петрич. Това става около 1900-та година. Дядо ми Панчо идва със семейството си през 1900 г. Брат му Тодор се преселва в Душанци през 1902 г. Той бил много чепат и сприхав човек. И, както пише в историята брат ми Панчо Балов - Майски, партизанин и полковник, когато Тодор и челядта му си тръгват от Петрич за Душанци, душманите му ударили черковната камбана, че селото се избавя от едно зло. А пък дядо ми Панчо е бил много кротък и богобоязлив човек...
Те тогава в Душанци са били два клана Балови –
на Панчо и на Тодор.
В днешно време в селото повече се знаят като стари
и най-многолюдни родове Ценовци и Баловци.
Братът на дядо ми Панчо - Тодор – той пък е имал 7 синове. На тази снимка го няма, защото загива в Балканската война. Той е имал чифт брези биволи – много големи и яки, дълго време са били символ в селото за сила. И като негови любимци, когато почва войната, той отива обозлия с биволите си, да не ги похабят аджамии войници. Умира от холера в Неврокоп ( Гоце Делчев).
В средата на снимката (от Цецо Балов) със седемте синове е Петра, била е лечителка и гадателка. Ама много проклета и заядлива жена е била... Когато мъжът ѝ тръгва на война, тя до края на селото кълне, реве и го вика да се повърне. Но той се обръща, удря ѝ един як шамар и продължава...
На снимката (родова и семейна, правена през 1929 г.) на нашето семейство са: Петър – най-големият, баща ми, брат му чичо Тодор – на Нонка и на Пако баща им. Майка ми с четири деца. Мене ме няма на снимката, щото не съм се родил още. Панчо – долу вляво – брат ми, партизанина и полковника, дето е писал първата книга за историята на Душанци. Христина - в скута на майка ми, още бебе, Кунка – после очна докторка, Пенка Андреева.
Този най-големият Петър, е бил много разхайтен и мързелив.Все по лов е ходил, ма то само за пая, та Пешо Паяджията му викали... И като чистел пушката си утрепва първата си жена, тази на снимката е втората му. Другият на снимката е сина му Панчо Петров Балов, къщата срещу, училището.
Чичо Тодор е с жена си Цветана, Цанка ѝ викаха (сестра на баба ми Люба, майка на баща ми – Д. И.) другият е Иван Григоров – Арабаджията ме викаха, кмет на селото е бил през 30-те години от Демократическата партия и жена му.
Част от рода Балови в Душанци. Снимката е от 1929 г.
Долу, най-вляво Панчо Балов, брат ми, най-големият син на баща ми Димитър, момче на десетина години; до него – сестра ми Кунка Хантова; до нея Пенка Андреева другата ми сестра; и едно бебе не го зная. На втория ред е майка ми - прегърнала сестра ми Христина; до нея баща ми Димитър Панчов Балов; до нея баба Петра; до нея е чичо Петър със жена си и бебето им; на най-горния ред, отляво надясно – чичо Тодор Панчов Балов с жена си Цветана - Цанка ѝ викаха; до нея Иван Григоров - Арабаджията със жена си, неговата майка е от нашия род; Иван е син на моя леля Иванка – сестра на баща ми; до него е Панчо Петров, син на чичо Петър.
И една смешка, която съм запомнил от баща ми. Имахме един комшия-майтапчия, дядо Нейчо, с големи мустаки. За баба ми Петра вече казах, че е била много способна лечителка и баятелка, ама и много устата и проклета. И една сутрин като излязла на улицата, дядо Нейчо рекъл да я подиграе и заяде, та ѝ рекъл:
- Петро, ма, нощес съм та сънувал. Ти в една каца с мед, аз – в друга с лайна. Па като излязохме от каците започнахме да са ближем...
БабаПетра не му останала длъжна и започнала да го кълне и пустосва с най-люти клетви и наричания...
(Записано в Душанци, декември 2024 г.) от Дойчо Иванов)
