вторник, 21 януари 2025 г.

БАЛОВИЯТ РОД В ДУШАНЦИ (част)

 

РОД БАЛОВИ

(Част от рода)

Страхил Димитров

Балов


Роден 28. 01. 1945г.



Нашият род са преселници в Душанци от село Петрич. Това става около 1900-та година. Дядо ми Панчо идва със семейството си през 1900 г. Брат му Тодор се преселва в Душанци през 1902 г. Той бил много чепат и сприхав човек. И, както пише в историята брат ми Панчо Балов - Майски, партизанин и полковник, когато Тодор и челядта му си тръгват от Петрич за Душанци, душманите му ударили черковната камбана, че селото се избавя от едно зло. А пък дядо ми Панчо е бил много кротък и богобоязлив човек...

Те тогава в Душанци са били два клана Балови –

на Панчо и на Тодор.

В днешно време в селото повече се знаят като стари

и най-многолюдни родове Ценовци и Баловци.



Братът на дядо ми Панчо - Тодор – той пък е имал 7 синове. На тази снимка го няма, защото загива в Балканската война. Той е имал чифт брези биволи – много големи и яки, дълго време са били символ в селото за сила. И като негови любимци, когато почва войната, той отива обозлия с биволите си, да не ги похабят аджамии войници. Умира от холера в Неврокоп ( Гоце Делчев).

В средата на снимката (от Цецо Балов) със седемте синове е Петра, била е лечителка и гадателка. Ама много проклета и заядлива жена е била... Когато мъжът ѝ тръгва на война, тя до края на селото кълне, реве и го вика да се повърне. Но той се обръща, удря ѝ един як шамар и продължава...

На снимката (родова и семейна, правена през 1929 г.) на нашето семейство са: Петър – най-големият, баща ми, брат му чичо Тодор – на Нонка и на Пако баща им. Майка ми с четири деца. Мене ме няма на снимката, щото не съм се родил още. Панчо – долу вляво – брат ми, партизанина и полковника, дето е писал първата книга за историята на Душанци. Христина - в скута на майка ми, още бебе, Кунка – после очна докторка, Пенка Андреева.

Този най-големият Петър, е бил много разхайтен и мързелив.Все по лов е ходил, ма то само за пая, та Пешо Паяджията му викали... И като чистел пушката си утрепва първата си жена, тази на снимката е втората му. Другият на снимката е сина му Панчо Петров Балов, къщата срещу, училището.

Чичо Тодор е с жена си Цветана, Цанка ѝ викаха (сестра на баба ми Люба, майка на баща ми – Д. И.) другият е Иван Григоров – Арабаджията ме викаха, кмет на селото е бил през 30-те години от Демократическата партия и жена му.


Част от рода Балови в Душанци. Снимката е от 1929 г.



   Описание на снимката от Страхил Димитров Балов, най-малкият от семейството на Димитър Панчов Балов, роден на 28 януари 1945 г.

Долу, най-вляво Панчо Балов, брат ми, най-големият син на баща ми Димитър, момче на десетина години; до него – сестра ми Кунка Хантова; до нея Пенка Андреева другата ми сестра; и едно бебе не го зная. На втория ред е майка ми - прегърнала сестра ми Христина; до нея баща ми Димитър Панчов Балов; до нея баба Петра; до нея е чичо Петър със жена си и бебето им; на най-горния ред, отляво надясно – чичо Тодор Панчов Балов с жена си Цветана - Цанка ѝ викаха; до нея Иван Григоров - Арабаджията със жена си, неговата майка е от нашия род; Иван е син на моя леля Иванка – сестра на баща ми; до него е Панчо Петров, син на чичо Петър.



И една смешка, която съм запомнил от баща ми. Имахме един комшия-майтапчия, дядо Нейчо, с големи мустаки. За баба ми Петра вече казах, че е била много способна лечителка и баятелка, ама и много устата и проклета. И една сутрин като излязла на улицата, дядо Нейчо рекъл да я подиграе и заяде, та ѝ рекъл:

- Петро, ма, нощес съм та сънувал. Ти в една каца с мед, аз – в друга с лайна. Па като излязохме от каците започнахме да са ближем...

БабаПетра не му останала длъжна и започнала да го кълне и пустосва с най-люти клетви и наричания...


(Записано в Душанци, декември 2024 г.) от Дойчо Иванов)

понеделник, 20 януари 2025 г.

ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКАТА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ. РАЗКАЗИ ЗА НЯКОЛКО САМО ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ КЪРВАВИ СЪБИТИЯ


ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКАТА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ. 
  РАЗКАЗИ ЗА НЯКОЛКО САМО ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ КЪРВАВИ СЪБИТИЯ

ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX.

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Преди време със Златишкия змей ни дойде идея за един проект:

"ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКАТА ОКОЛИЯ

ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX."

По причини различни и прозаични до отпечатване и публикуване на книжка не се стигна. За съжаление и доста малко от замисленото бе осъществе­но - напи­сано, документирано в лични разговори с потомци, с писмени свидетелства, факти, документи, снимки... Но колкото – толкова... И се реших да почна публикуването на документираното дотук. Ще направя и една брошура. За трагичните съдби на българи, достойни личности. Погинали, без всякаква вина, в повечето случаи. Вярвам, че ще се намерят потомци, които да продължи това скромно дело.

  1. Изключение в текстовете за трагично загиналите, тук прави личната изповед за живота и съдбата на преживелия, оживял и избягнал лагерите и репресиите, преживял събитията "кулак" от Душанци - Васил Митов

  1. 1. ЗА "НАРОДНИЯ СЪД" В ПИРДОП

разполагаме само с една страница-копие от присъдите на „народния съд“ в Пирдоп и това е само част от осъдените)

СЪСТАВ НА „НАРОДНИЯ СЪД“ В ПИРДОП

Председател: Петър Петков Царев (кой знае защо от с. Мечка, днес Оборище, Панагюрско). Членове: Никола Ефтимов; Димитър (Дидо) Кривиралчев, от Копривщица; Атанас Данкин, Мария Николова, от с. Лъжене.

Обвинители: Георги Лозанов и Никола Койнов

За никой от съдебния състав и обвинителите няма сведения

да е имал юридическо образование.

УТОЧНЕНИЕ КЪМ ПРИСЪДАТА

на ''народния" съд в Пирдоп

    Този документ-копие-факсимиле по всяка вероятност е само една страница от цялостния протокол /горе вдясно се чете стр. 37 и 38/. Защото тук се споменава за 54 подсъдими. А на страницата изброяваме 36 имена на осъдени.

    Освен това тук липсват и имената на избитите от с. Лъжене без присъда, непосредствено след девети септември. /По устно твърдение (в мое присъствие) на партизанина, ген. Георги Минев-Чапай през 1086 г.)

    Липсват и имената на осъдените лъженчани от народния съд в Пирдоп и разстреляни на 22 март 1945 г. И заровени с останалите по присъдите на пирдопския "народен"съд в турските гробища под селото.

- Пео Лещаров - сочен за предател на партизанина Никола Цончев /Коцето/ ;

- Иван Драгнев - кмет преди девети септември;

- Георги Дойчев;

- Христо Липчев.

Според д-р Иван Иванов

    "Най-много от всички селища в Пирдопска околия са пак лъженците, призовани да отговарят пред заседавалия в началото на 1945 г. Народен съд Пирдоп /Значи лъженци са дали не само най-много партизани. Но и най-много “фашисти и предатели”... А от Душанци - нито един съден... Само интернирани и пращани по лагери.../. За участие в прояви против партизаните и в подкрепа на "монархо-фашистката" власт от Лъжене са осъдени, неизвестно колко общо, някои от които задочно.

Осъдените на смърт и разстреляни

- Васил Димитров Вутов - кмет на селото;

- Ангел Димитров Ангелов;

- Георги Христов Липчев;

- Георги Христов Марков;

- Иван Петров Менгов;

- Дело Николов Лебоков.

Освен това като свидетели от призованите общо 107 души от Лъжене, пред съда се явяват 32 лица. Пак най-много от от призованите общо от селищата в Пирдопска околия.”

Прави впечатление несъвпадането на имена в книгите на Никола Плъков и д-р Иван /само името на осъдения на смърт и разстрелян кмета Васил Димитров Вутов се повтаря/.

Д-р Иван Иванов пише в кигата си по историята на с Антон, че за застреляни и заровени някъде над селото. Но по всяка вероятност и те избити и затрупани в старите турски гробища. Под селото, северно до днешната жп линия, посока Копривщица.

  Дето са заровени и избитите непосредствено след девети 10-12 предатели и фашисти от Лъжене /по твърденията на Георги Минев-Чапай, публикуваме ги по-долу/.

Н. Плъков твърди в книгата си, че тези присъди са „справедливо възмездие“

Б. а.: Използвани са и книгите на Никола Плъков „РОД ПЛЪКОВИ, СЕЛО АНТОН, СОФИЙСКО“ и на д-р Иван Иванов

ПОД СЯНКАТА НА ВЪРТОПА“ – история на село Антон.




Съставен от Иван Захариев и Иван Събев





ТЕРОРЪТ В ПИРДОПСКА ОКОЛИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.IX.

2. ДУШАНСКИТЕ ЯТАЦИ 

 В Душанци организация на социалистите се формира през 1914 г. Бързо добиват популярност и влияние в селото, налагат се авторитетно и в обществения живот. А през 1921 г. идват на власт в Душанци и учредяват Душанската комуна - първата селска комуна в Софийски окръг, просъществувала обаче само малко повече от година. В годините на съпротивата 1941-44 г. комунистическата организация, вече в нелегалност, укрепва и се разраства, заедно расте и младежката организация на РМС. Изграждат и надеждна яташка мрежа, която много активно подпомага с храни, оръжие, информация и други, партизаните от средногорската бригада „Георги Бенковски“. Които на два пъти - на 4 ноември 1943 и 16 юли1944 г., превземат селото, устройват митинг и се снабдяват с провизии. През пролетта на 1944 г. става провал в конспиративната мрежа в Средногорието. Освен внедрените агенти на полицията в конспирациите, явно е имало и вътрешни предателства. Властите правят множество арести и през май са арестувани и редица комунисти от Душанци. Сред задържаните в Пирдопското околийско управление са и най-активните ятаци Пейчо Станчев - /р. 1899 г./; Найден Кирилов - /р. 1908 г./; Искро Нейчев - /р. 1912 г./; Георги Стойчев - /р. 1900 г./. Подложени са на изтезания, но не разкриват нищо. Преместени са в полицията в Новоселци /днес Елин Пелин/ и на 22 юни 1944 г. са разстреляни над с. Елешница, Новоселско. След 9.9.1944 г. тленните им останки са пренесени в родното Душанци и са положени в братска могила в началото на селото. Издигнат им е и достоен паметник.



Пейчо Станчев, Георги Балов, Найден Кирилов, Иван Камберов, Искро Нейчев, Георги Стойчев

                       Снимката е направена в околийското управление в Пирдоп