4. РАЗКАЗ НА ГЕОРГИ МИНЕВ - ЧАПАЙ
Лични мои спомени
Дойчо Иванов
През 1985 г., сигурно във връзка с 40 години от “День победы”, партизанинът някога, сега ген. Георги Минев-Чапай, директор на СГУ на МВР, доведе в Антон един руснак. Който се спасил, бягайки, от немски военен ешалон с пленници в България. И се присъединил към партизаните от бригада "Чавдар". Като журналист от вестник «Средногорски зов» присъствах на тази среща.
След обиколката по паметни и лобни места, седнахме на трапезата в родния дом на Чапай, вече и музей, с макет на землянката на Въртопа, на брат му Антон. Като дрънна няколко ракии руснакът се умили и просълзи. Прегръщаше спасителя си все повтаряше: "Ты товорищ - генерал, а я - простой колхозник, трокторист..." Разговорът се завъртя около събитията подир девети и тогава генералът сподели: "Ние още със слизането си от Балкана на девети септември 1944 г. прибрахме фашистите-предатели и веднага ликвидирахме 10 или 12 души от селото. /А другарите от Душанци се изложиха - нито един.../
/Б.а.: Тук генералът може и да се е поизсилил и попрехвалил, да си е поизмислил 40 години по-късно... Но аз лично го чух това.../
Заровихме ги на някогашните турски гробища под селото. Жената на един от ятаците с желязна вила им избождаше очите. Там после заровиха и осъдените от народния съд от селото и от пирдопската околия, и околийския началник Събев..."
Разбира се, тези неща не бяха за публикуване в онова време. И в "Средногорски зов" излезе само казионна информация и снимки...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар