Блог на ДОЙЧО ИВАНОВ: юли 2025

ХИЖА „ПЛАНИНСКИ ИЗВОРИ „ - ЛЮБОВ И БОЛКА

(Носталгична приказка)

„... Имало едно време една приказна хижа на самѝ билото на Балкана. Една планинска перла, чудна бяла птица, кацнала в прелестната равнина между исполините Картал кая и Тетевенска баба. На близо 2000 м.н.в., най-високата в Стара планина. Такава чудна долина навръх планината нямало никъде другаде. Безбрежна, разлата, просторна поляна, закътана между двата върха. С тучна трева, изпръстена летем с безброй цветенца, билки и горски плодове. Бликали неизброими ледени изворчета и в най-силния пек. А зимата я покривал дебел сняг, бушували и страховити виелици. Властно царствал тук господарят на Балкана – мечката, волно тичали сърни и елени, глигани и всякаква жива твар, гордо се реел в безбрежните висини орелът...

Хората от юг и север идвали в този Божи рай, дето цяло лято стадата им от всякакъв добитък намирали обилна паша, прохлада и вода. Легенда разправя, че тук се срещнали и залюбили двамина млади. Но бащата на момата, чорбаджия от Тетювене, не кандисвал да даде щерката си на сиромаха от Лъжене. Много мъки изтърпели, много сълзи пролели двамата млади. И когато двамината млади навеки си взели сбогом, от сълзите им тук бликнало изворче. И тръгнали две поточета. Едното – на север, другото на юг... Това езерце и мястото и днес хората назовават Гьолджука...

През годините много хора бродели с раници и песни из този чуден край. Но величествената и дивна планина често ставала сурова и страшна. Гръмотевици и бури връхлитали с ледени дъждове. Гъсти мъгли покривали всичко, а зиме снегът надминавал два човешки боя. Високо, под сами небето било тука, та ни дръвче, ни гора имало за подслон....

И много мъки и неволи претърпели туристи тука. Затова хората решили да съградят на Гьолджука хижа, покрив, огън и постеля да да има за всекиго. И захванали се здраво, пъргави планиниски кончета качвали потребното, железни птици с грохот сваляли цимент, желязо, ламарини-керемиди, дограми, обзавеждане. Майстори зидали и въздигали, туристи бригади организирали с много ентусиазъм помагали. Лято, две, три, че и повече, работили безспирно всред жеги, студове и дъждове...

И блеснала перлата на Гюлджука, обживяна с топлинка и и живо човешко присъствие, спретнат и уютен дом, гостоприемен за всекиго, изкачил се на билото на Балкана. Нарекли го „Планиински извори“. Откриването станало на 4 ноември 1984 година. На три етажа. Оборудвана била с всички удобства за близо 50 души,– легла, постели, мебели, печки, кухня и столова, посуда, вода, бани, телевизорче, агрегат за ток. Пръв стопанин станал дядо Стойчо от Антон. Благ и задушевен, приемал всекиго с добра дума и усмивка. Но строг и взискателен домакин, та да има ред и да се опазва създаденото. Такъв ред въвел, че даже антонските коняри си връзвали конете отвън оградата. Но това било, докато той бил там...

Все повече туристи идвали тук и зиме и лете. И всякога намирали блага дума, горещ чай, топлинка и и чудна отмора. Приказно пушели комините под снега, когато бурите затрупвали хижата чак до покрива. А вътре било и горещо е весело. Много били буйните вечери, туристически и емоционални срещи, запознанства и романтични срещи под сами звездите. Много вино се изпило, много били песните и танците.Тук групата на ДЖОНА първа посрещна и новата 1985 г. (За драматичното изкачване на 30 декември, натоварени с припаси за 3-4 дни, и жидки течности, че и бензин за агрегата ще разкажем отделно).

И така -цели десет лета...

А после?... После настъпили бурни времена, животът се объркал, хората зарязали туризма и хижата. (Честно да си кажем, и ние от ТД „Паскал“-Пирдоп като стопани, не се погрижихме, сериозно, да опазим хижата..) Тогава нахлули варварите – говедари, коняри, бракониери, че и туристи – грабели и рушели... А вкарвали и коне вътре, ползвали и няколко стаи на втория етаж, през лятото, докато било възможно говедари и коняри. Живеели там в невероятна мръсотия и мизерия. И потънала перлата в тор и мръсотия, озлочестена и омърсена. Заобикаляли я туристите отдалече... И рядко някой с носталгични спомени, надниквал вътре. За да си тръгне с помръкнала душа по светлите спомени, с горчилка в душата и сърцето...“

Тъжна приказка, приятели, нали... При това и без обичайния щастлив край. Но пък поуки – колкото щеш... Затова аз вярвам, че ще сторим чудо и ще възкресим „Гьолджука“ от руините и разрухата. И ще напишем някой ден щастлива приказка:

„Имало едно време една порутена, занемарена и ограбена хижа на връх Балкана. Но хората се запретнали на работа, дружно и ентусиазирано се трудели и много трудности изтърпели и преодолели. За да блесне отново перлата на Гьолджука, желан и любим дом на връх планината...“

Б. а.: Научаваме, че сегашният собственик, Община Антон, е предала собствеността на хижата на управата на БТС за възстановяване и последващо стопанисване и ползване. Ще чакаме новини за реални действия.