 |
| НОВИЯ ПАМЕТНИК |
170
години от рождението и 110 от смъртта на Петко Каравелов
„С ПАРТИЯ СЕ ИДВА НА ВЛАСТ, НО ЗА ПАРТИЯ
НЕ СЕ УПРАВЛЯВА!“
" МОЯТА СЪВЕСТ Е ЧИСТА. НЕ ИЗМЕНИХ
НА СЕБЕ СИ, НА НАРОДА СИ ОСТАНАХ ВЕРЕН."
П. К.
„Никак не е за проумяване как вече
повече от две десетилетия на никой отговорен в многострадалната ни държава не
му проблесна, че подобаващото отбелязване на знаменателни събития в българската
история има изключително значение в съвременността ни, това е най-краткият път
за патриотичното осъзнаване на младите. Не че съвсем нищо не се отбелязва, но е
вяло, сякаш на парче - някой нещо се присетил, друг решил малко налични да
прибере от държавните пари, политиците пък патриотарската го раздават, стига да
има телевизионни камери наблизо. Няма я стройната система, която да осигури
редовно и без пробойни отбелязване на важните събития в историята ни. Май всеки
чака другите да го подсетят за знаменателните дати…“
Иван Петрински, в. „Сега“
„ОФИЦИАЛНА“ БЪЛГАРИЯ ПАК
ЗАМЪЛЧА…
„Младите, младите – те да са живи!
Те ще ни отсрамят, те ще възродят
България!...“
На
5 април в Коприщица – родното място на големия българин, когото мнозина наричат
„Най-големият политик на третата българска държава“, се
проведоха тържества – научна конференция, тържествена сесия на местния
парламент, откриване на берелеф в родната му къща-музей, концерт на духови
състави. Но за това честване няма да прочетете или видите репортаж в т. н. „национални“
медии (въпреки афишираното медийно
партньорство на БНТ и БНР). Нито пък обстойно изследване, предаване или
документален филм. Нямаше ги и
политиците от всякакви нива (макар
годишнините да бяха обявени под патронажа на Цецка Цачева и под почетното
председателство на областния управител Красимир Живков – няма ли политици, няма
и медии. И обратното – скачени съдове…).
И
въпреки това – събитието се състоя, една малка стъпка в случая, но голям пробив
в стената на безразличието, пренебрегването, пасивността. Именно благодарение
на младите. Младите бъдещи юристи от Кръжока „Конституционална демокрация“ при
Юридическия факултет на Софийския
университет с ръководител проф. Георги
Близнашки – кумир за студентите си. Интелигентни, търсещи, диалогични, отворени
за наука. Те жадно попиваха, дискутираха и осмисляха тезите на своя
преподавател, на водещия проф. Дойно Дойнов, на колегите му Румен Генов, Антоний
Тодоров, Димитър Саздов, д-р Иван Иванов.
Най-често
срещаното определение за държавника П. Каравелов е „реформаторът“ ( за разлика от съвременника му и политически
противник Стефан Стамболов – „диктаторът“). Зам. председател е на Уредителното събрание и
баща на Търновската конституция, председател на няколко народни събрания,
многократно депутат и министър-председател. Именно копривщенинът се явява
най-изявения „строител на съвременна България“ ,
строител на държавността, икономиката и транспорта, съзидател и фундаменталист
на демокрацията и демократизма в новата история на отечеството ни. Закърмен в този дух в родния си град, където през
Възраждането (по З. Стоянов) обществото
е било много по-демократично от републиките
във Франция и Америка, политикът Каравелов най-дейно, убедено, непрестанно провежда
тези принципи в своята практика на
партиен водач и държавен мъж, той последователно отстоява промените и
изграждането на нова България именно върху фундаментите на свободата и
демокрацията. В интерес и единствено в името на родината, на българските граждани
– всичките, за нейното развитие и просперитет.
И
тези принципи, политически и
държавнически методи и правила, скоро дават ефективни и трайни резултати,
превръщат се в гръбнака и водещите
постулати за всяка демократична и народополезна политическа практика и
управление. А сега с горчивина констатираме, че тези принципи са забравени,
брутално и съзнателно потъпкани в днешна „демократична“
България. Където промените се правят чрез разграбване и авторитарни
похвати, в името на плутокрацията. И не случайно злощастна бе съдбата на
старите демократични партии в новата ни политическа история - Демократическата,
Радикалната, Социалдемократическата и други… Те просто носеха в себе си духа и
принципите на Петкокаравелова България, на демократизма, свободата и равните
възможности за просперитет. С което просто бяха излишни и много вредни за днешните
„строители“. И след кратък флирт за
изграждане на една фалшива и фасадна демокрация, те бяха компрометирани и отстранени
от политиката и държавата. Резултатът днес – всички го виждаме…
А
„официална“ България и медии мълчат…
Или най-много лицемерно да възхвалят мимоходом Петко Каравелов, демокрацията или
други личности от неговия ранг. В името на политическото си охолно битие, на
бъдещето свое. Не на България…
 |
| МЛАДИТЕ |
МЛАДИТЕ! За
тях (или поне за съществената като
качество и морал част от днешните млади)
политическата ни съдба в миналото и днес, бъдещето на България и демокрацията в нея, са нещо свято и
съдбоносно, а не куха политическа риторика. Това декларираха те достойно и
убедено и в името на Петко Каравелов тук. И дано за това да работят всеотдайно
и безкористно като него. За да изпратят
скоро на бунището на историята днешната „официална“
България и продажните й медии. И да
възродят Отечеството ни!
Дойчо ИВАНОВ
