Околийски
управител на Пирдопска околия. Арестуван
от ОФ властта веднага след девети
септември 1944 г. Осъден на смърт от т.
н. "народен
съд" в
Пирдоп на 21 март 1945 г. Разстрелян още на
другия ден (22 март) с още 8 (12?) души,
по същия "процес",
в старото гробище на Лъжене.
И
заровени там (близо
до днешната жп гара на село Антон).
Симеон Събев и съпругата му Златка
Димитър Събев, загинал при Чаталджа 1913 г.
Полицейски служители от Пирдоп в Околийското управление40-те години
ИВАН СИМЕОНОВ СЪБЕВ
РАЗГОВОР
С ИВАН СИМЕОНОВ СЪБЕВ
В
дома му в Пирдоп на ул. "Захари Стоянов"
No 3, 23 декември 2021г.
Роден
съм на 23 ноември
1940 г., в Пирдоп. Второто дете в семейството
на Симеон Димитров Събев, роден 1909 г., и
майка ми Златка Ив. Паякова от Чирпан.
Преди мен се ражда сестра ми Мария, след
мене и Тинка. Ние сме стар пирдопски
род. Баба ми Мария, по бащина линия, е от
Душанци.
От
ранното ми детство са ми останали много
снимки, баща ми имаше фотоапарат.
Спомените ми от него са малко и откъслечни.
Помня го смътно и неясно. Мама ни заведе
със сестра ми Мария да го видим през
есента на 1944 г. в околийското в Пирдоп,
където държаха арестуваните "врагове
на народа, фашисти) след девети
септември 1944 г. Бил съм на около четири
години.
Дядо
ми Димитър е бил офицер във войската,
загива в Балканската война при Чаталджа
през 1912 г. Баща ми е роден през 1909 г., те
са били четири деца Богдан, Генка,
Цветана, Симеон. Учи в столарското
училище в Панагюрище. После, под влиянието
на по-големия си брат Богдан, който е
старши офицер и началник на гарнизона
в Орхание /от 1934 г. Ботевград/,
постъпва и завършва полицейското училище
в Княжево, София. По разпределение е
назначен в Чирпан. Там се запознават и
женят с майка ми Златка. Историята им е
интересна. Домът на мама Златка е бил
срещу полицейския участък. По това време
тя учи в София за учителка.
Баба
била много милозлива и като гледала
това младо момче ябанджийче, самичко ѝ
ставало мило. Приказала му се и почнала
да го кани в дома си, да го разговаря и
гощава. Там баща ми видял на снимка за
първи път бъдещата си съпруга. После се
запознали през една ваканция и любов
от пръв поглед... Семейството е било
доста заможно - ниви, лозя. Докато бяха
живи баба и дядо ни пращаха плодове,
зеленчуци, сладка, вино.
Оттам
е преместен в родния си град. А после
става и околийски управител на Пирдопската
околия.
След
години, като поотраснах, съм разговарял
с много хора от целия район, помнещи
онова време. Никой, ама никой не каза
лоша дума за баща ни. Изпълнявал е
длъжността си разумно и според тогавашните
закони, мъдро и толерантно, както казваме
днес. Въпреки бурните военни години,
острите политически борби и много
сложната обстановка.
Преди
години бяхме по работа в Буново от
ДПУ-то. Като седнахме да обядваме в
ресторанта се разговорихме с местни
хора. И един от тях, като чу че съм Събев,
ме прегърна и се разплака. "Ако
не беше баща ти щяха да ме гръмнат през
1944 г. жандармеристите от поста на Гълъбец
- решиха, че имам ош-беш с шумкарите... Та
тогава баща ти се намеси и ме спаси..."
Сигурно
е бил и много човечен и състрадателен
баща ми, та е пращал свои хора да
предупреждават Никола Ефтимов и други
видни комунисти от района, да се
поприкрият. Когато ще да идват
жандармеристи, агенти, войска от София,
които не можел да командва той, за блокада
на района и арести. Така, след поредното
предупреждаване от баща ни, Ефтимов,
жена му Пенка и други комунисти на 12
април 1944 г. хващат гората. И над Пирдоп,
на местността Дядо Данчовия агъл под
хижа "Паскал", правят т.н. "пирдопска
партизанска чета", присъединила
се след това към бригадата "Чавдар".
Пращал е на партизаните по овчари и
говедари хляб, цигари, храна.
За "благодарност", след
девети септември го арестуват, осъждат
на смърт и разстрелват. А член на същия
т. н. "народен съд" е именно
Никола Ефтимов. Председател е Петър
Петков Цанев /кой знае защо от с.
Мечка, дн. Оборище/, още Димитър /Дидо/
Кривиралчев от Копривщица, Атанас Данкин
и Мария Николова от Лъжене. Обвинители
са Георги Лозанов и Никола Койнов.
По
това дело № 413 от 1944/45 г. на този съд в
Пирдоп подсъдими са били 54 човека -
военни и жандармеристи 29; полицаи и
служебни лица - 10; цивилни - 15. Но разполагаме
само с копие от стр. 37 и 38 от протокола
на съда, където са изброени всичко 36
имена на осъдени. На смърт - 18, още глоби
и конфискации, десет от тях задочно,
пишат ги "в неизвестност" -
вероятно избити по-рано; на доживотен
затвор, глоби и конфискации са осъдени
8 души.
Адвокат
на баща ми е бил пирдопчанинът Симеон
Савов, много интелигентен и свестен
човек. Баща ми е писал на парчета хартия
от циментови чували показания за
защитата. Но не можал да го спаси бай
Симеон. Съдбата им е била решена отгоре,
от Москва... По-късно леля Цона, съпругата
му, бе пращана по Белене, уж разказвала
вицове против народната власт... Повод
да бъде лишен С. Савов от адвокатски
права. Та бай Симеон взе едно магаре и
къртеше камъни да храни и учи децата
си. Едно от тях е голямата актриса
Димитрина /Дина/ Савова...
Осем
човека от осъдените на смърт (разполагаме
само с една страница-копие от присъдите
на „народния съд“ в Пирдоп и това е
само част от осъдените) на 21 март 1945 г.
Те са избити и заровени още на следващия
ден, 22 март, на старите турски гробища
южно от Антон. Сред тях и баща ни. Там,
казваха стари хора, са били заровени и
изтрепаните от партизаните десетина
лъженчани, "врагове на народа и
фашистки предатели", непосредствено
след девети септември без съд и присъда...
Майка
ми по-късно си докара от родния Чирпан
една шевна машина -"зестра", почна
да шие и така ни изхрани и изучи...
Как
се разви моят живот? Завърших пирдопската
гимназия. Ама като син на "враг
на народа" не можех и да помисля
за висше образование или военна кариера
/сестрите ми все пак завършиха за
медицински сестри.../. Наборите есента
заминаха в казармата, аз започнах работа
в новооткрития МДК "Георги Дамянов".
През зимата ме взеха в трудови войски.
Повечето циганета и турчета в ротата
от стотина души, българите -
десетина "неблагонадежни"...
Не се оплаквам, попаднах на свестни
офицери, даже ме направиха нещо като
началник - ефрейтор и командир на
отделение. Строили сме тогава рибарници
на Боровец, пътя Говедарци-Мальовица.
След
уволнението пак в МДК, имах мерак и
умения за заварчик и шлосер, после в
КИП-а. Доста години, дорде един много
проклет началник на личен състав - Тодор
Стаменов ми намери цаката, по партийна
линия сигурно, и ме съкрати през 1973 г.
После поддръжка в млекарското училище
в Пирдоп седем години, научих се там и
сирене, и кашкавал да правя... После в
ДПУ-то /"Бекса"/. След години се
върнах в МДК и там се пенсионирах...
Със
съпругата ми Нора и тя като мене с
душански корен, се събрахме през 1965
година. Имаме син и дъщеря, 3 внуци и вече
4 правнуци.
Иван
Събев и съпругата му Нора
Иван
Събев на лобното място на баща си
РАЗГОВОР
С МАРИЯ СИМЕОНОВА СЪБЕВА
В
дома ѝ в Пирдоп, 16 февруари 2022 г.
Родена
съм на през 1937 г. в Пирдоп, първото
дете в семейството на Симеон Димитров
Събев и съпругата му Златка. Завърших
в София за медицинска сестра и тридесет
години работих по разпределение в
санаториума в село Искрец. Там се и
омъжих, там родих и двете си деца - син
и дъщеря. След пенсионирането се прибрах
в родния си град и работих още десет
години в болницата тук - вътрешно
отделение, бях старша сестра.
Може
да не ви се вярва, но и днес, скоро ще
станат 77 години от убийството на баща
ни, нашето семейство е преследвано и
ненавиждано от комунистите. Навремето
не ни даваха да учим, сестра ми трябваше
да работи една година като телчарка в
ТКЗС-то, за да получи ОФ-бележка, че ѝ
разрешават. А децата на активните борци
ги приемаха и без изпити...
При
разпределението, като завършихме, ми
предложиха да отида в Пирдоп. Леля ми,
в чието семейство живях, докато учех,
живееха четири души в две стаи в една
стара къща с още три семейства и обща
кухня, баня нямаше. А това защото
пирдопския кмет Иван Котов беше написал
навсякъде да не ми дават стипендия,
общежитие. Защото съм дъщеря на фашист,
враг на народа, осъден от народния съд...
Та леля ми беше категорична - в никакъв
случай няма да се връщаш в Пирдоп, там
ще продължат да те тормозат. И заминах
за Искрец. Там много години не бяха
постъпвали млади хора. Добре ни устроиха
битово там с колежките, дадоха ни един
месец отпуска да поседим вкъщи и да си
видим домашните. И от октомври започнахме
работа.
Месец-два
след това ме извика партийния секретар.
Извади едно писмо от Пирдоп и ми го
прочете. Пак, от Иван Котов, научил от
милицията сигурно, щото постоянно ни
следеха и наблюдаваха нас, враговете
на народа. И там пишеше да не ми се дава
това и онова, да внимават с мене и т. н.
Та партийния ми рече: "Момиче, за
това писмо ще знаем само ти и аз. Работи
си и не се притеснявай!" Скъса
писмото и го хвърли кошчето. Човечен и
добър човек излезе, също като баща ми.
Макар и комунист... И навсякъде съм
похвалявана и награждавана като кадърна,
способна... Но и преследвана...
Като
се върнах в Пирдоп постъпих в болницата.
И един ден постъпва при нас Иван Котов.
Като останахме двамата в стаята му
рекох: "Досега аз бях в твоите
ръце, сега ти си в моите - добре го
запомни..." И до вечерта беше
напуснал, уплаши се, знаеше какво ни е
причинявал цял живот. Макар че нищо
лошо нямаше да му сторя... После, докато
беше жив не стъпи в болницата тук...
Майка
ми е завършила за учителка, а
най-големият ѝ брат - икономика.
Преди девети септември той учеше във
Виена, готвеше докторантура. И преди
преврата на девети получихме от него
писмо. Съветваше баща ни да вземе мерки,
че идва болшевизация и ще настанат
страшни времена. Да се укрие или да
заминем зад граница. Майка чете писмото,
а татко се смее - тоя, па Ангел какви ги
бъбре... Нали на никой нищо лошо не бе
направил като околийски началник в
Пирдоп. Нямаше запалена партизанска
къща, нямаше убийства и тормоз под негова
команда. Терорът и зверствата са ги
вършили агенти и жандармерия от София.
Даже са и отстранявали и арестували
баща ни... А за идването им татко е пращал
хора да предупреждават комунистите да
се укрият. Включително и Ефтимови, които
бягат при шумкарите. Даже на един овчар,
дядо Цако, е пълнел дисагите на магарето
с хляб, продукти и цигари и ги е пращал
на партизаните.
А
после Никола Ефтимов е член на народния
съд в Пирдоп. Секретар на околийския
комитет на БКП и депутат. И дерибействаше
в района с Иван Котов и други комунисти...
Смътно
си спомням, че през есента-зимата на
1944-45 г. майка ни е водила с Иван на
свиждане с татко в околийското в Пирдоп,
където бяха затворени. Тя не ни разказвала
много за татко. То и у дома беше опасно
да се говори, властите навсякъде имаха
уши... Като затвориха татко сестра ми
Тинка е била на месец. От притеснение
на майка и спира кърмата. Бабка връзвала
хляб в една тензухена кърпа и давала на
бебето да смуче, така оцеляло детето...
А имахме невероятна бабка, много сме
научили от нея, много ни е разказвала.
Водеше ни редовно на църква и са я викали
в училище да престане, щото иначе ще ни
изключат...
Татко
е бил много природно интелигентен и
предприемчив, голям домошар, влюбен в
семейството си. С един ортак почват да
внасят шевни машини и радиоапарати.
Закупуват и монтират ярмомелка в двора
ни. Нямаше такса, плащаше се в натура,
уем се викаше. И голям обор с много
добитък... А когато построява новата ни,
сегашната къща в Пирдоп, още неизмазана,
но вътре е имало баня със 120 литра бойлер
на дърва и медна вана... И докато ни
национализираха ярмомелката, майка по
цяла нощ работеше, мелеше. А никъде не
ѝ даваха работа. Иван Котов ѝ е викал,
че само може да я прати в болницата да
пере насраните, кървави гащи... После от
Чирпан докарахме една шевна машина и
майка работеше към промкомбината. Бял
ден не видя жената...
Почнаха
напоследък да публикуват по вестници,
да показват по телевизията разкази за
трагедии като нашия баща. Било е из цяла
България... Трагедии и тегло са теглили
хората навсякъде... Добре, че президента
Радев, макар и за първи път, отиде на
поклонението на погубените след девети...
Мария
и Иван Събеви
