петък, 21 март 2014 г.

ЦВЕТКО БАЛЕВ /1958-2013 г./, художник. 1 ГОДИНА ОТ СМЪРТТА МУ

1 година от смъртта на
ЦВЕТКО БАЛЕВ
художник
1958-2013 г.


ПОКЛОНЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ НА 17 АПРИЛ 2014 год.
ОТ 11 ЧАСА НА ГРОБА МУ В МИРКОВО



УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ, ПОЧИТАТЕЛИ И ЗЕМЛЯЦИ НА ЧОВЕКА, ТВОРЕЦА И НЕВЕРОЯТНИЯ ТАЛАНТ!

На 17 април миналата година Бог прибра жестоко рано този голям творец, човек и незабравим приятел… В зрелостта на неговия талант, когато достигнал предела на реалното той вече сътворяваше божествени и космически картини.
Животът не бе ласкав, милостив и щедър с него, не го дари с много радости, а по-скоро с горчиви мигове повече… Но за сметка на житейските несгоди, надарен с един изключителен талант и огромна работливост, Цветко създаде за недългия си житейски и творчески път една огромна като обем колекция от картини, невероятни като художествена стойност и многообразие.

Всички ние се в дълг към паметта и творчеството на приятеля и човека. Затова нека да да увековечим неговата памет, да съхраним спомена за него и предадем на поколенията  творчеството му.  Ето защо  предлагаме на Общинския съвет в Мирково:

1.    Да присъди посмъртно на художника Цветко Балев званието
„Почетен гражданин на Мирково"

2.    Художествената галерия в селото да носи неговото име

3.    Улица в Мирково да бъде наречена „Цветко Балев“ . 
На фасадата на родната му къща, където е и ателието му 
да бъде поставен  берелеф с неговия лик

4.    Да се учреди ежегодна награда на негово име /от училището и читалището в Мирково/ за талантливи млади художници от региона


А заедно с общината, неговите приятели и близки да  направим  берелеф и надгробен паметник на Цветко. 

За осъществяване на тези идеи  имаме помощта и съпричастието на  Община Мирково. Ще очакваме  съдействие и подкрепа от обществени институции и организации,  приятели и близки, земляци и родолюбиви спомоществователи.

Вашето съпричастие и включване към инициативата можете да заявите като се присъедините към нас:

Маруся и Ваня Филчеви, Мария Велчева, 
Ваня и Тодор Златанови,  Виолета Овчарова

За контакти:
Любен Стоичков – 088/  970 59 55
Дойчо Иванов -  088/ 635 35 19; doicho54@abv.bg



















неделя, 9 март 2014 г.

В "Уикипедия" вече има страница за Петко Теофилов

В "Уикипедия" вече има страница за Петко Теофилов, наричан с пълно право "последния копривщенски възрожденец".  Хвала на нейния създател!  




ДОПЪЛНЕНИЕ: Радвам се за страницата за този голям копривщенин и българин. За стихотворението, посветено на Димчо прилагам следния текст и пояснение. Ще се радвам да науча откъде е текстът в УИКЕПЕДИЯТА. Дойчо Иванов, уредник на музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица - 088/ 635 35 29; doicho54@abv.bg

НА  ДИМЧО
                  
От кръчмата вехта при тебе ний идем,
                   не носим на гроба цветя, ни треви,
но твоята мъка е наша утеха,
                   и песните пеем що пееше ти...

                   Нощта е приспала градеца старинен
                   и вятър размирен в елите шепти.
А ние седиме до гроба и пием,
и песните пеем, що пял си ги ти…

Петко ТЕОФИЛОВ

 Авторът е дългогодишен директор на музеите в Копривщица.
Творбата е създадена през 196…? година, спонтанно, след бохемска вечер в механа “Първата пушка” (старата, изгорялата). И е рецитирано веднага при среднощното поклонение на гроба на Димчо. Записано по спомени на участниците Христо Спасунин – големия историк, поет, турист и общественик; и на последния бохема на Копривщица, художника и журналиста, незабравимия Сашо Божинов. И двамата предаваха по памет стиховете съвсем еднакво, които съм слушал многократно и от единия, и от другия, заедно с разказа за вечерта. Но не можеха да я датират точно. От бате Сашо имам стихотворението и собственоръчно написано от него.


ПРИ ГРОБА НА ДИМЧО

От кръчмата стара при тебе ний идем
и дълго стоиме - навели глави.
По глътка на гроба ти вино ще пием
и пак ще си идем кат тебе сами...

Нощта е приспала градеца старинен
и вятър размирен в елите шепти,
А ние седиме до гроба и пием,
и песните пеем, що пял си ги ти.

Ний идем при тебе от кръчмата вехта.
Не носим на гроба венци и цветя,
но твоята мъка е наша утеха
и твоята песен е в наш'те сърца.

К-ца, октомври 1954 г. Петко Теофилов

От УИКЕДИЯ-та