„ИЗ ЛЕТОПИСА НА СЕЛО ДУШАНЦИ“ Премиера на книгата на 19 май 2012 г. Село Душанци, Читалище „Светлина“, 19 часа

„ИЗ ЛЕТОПИСА НА СЕЛО ДУШАНЦИ“

Премиера на книгата на 19 май 2012 г.

Село Душанци, Читалище „Светлина“, 19 часа

СТРАНИЦИ, КОИТО ЩЕ СЪХРАНЯТ ПАМЕТТА

ЗА ЕДНО БУДНО СРЕДНОГОРСКО СЕЛИЩЕ

Проф. Дойно Дойнов

Председател на Общобългарски комитет “Васил Левски”

С особен интерес на историк, пък и на човек, родом от Средногорския край, се запознах с книгата “Из летописа на село Душанци”. Щастлива е била идеята на Дойчо Иванов, основен автор, да включи в първата част на книгата кратка история на Душанци до средата на ХХ век, направена още на времето от един запален краевед – д-р Панчо Балов, да допълни повествованието и със събитията и промените след 1989 г., факт, който сам по себе си е показателен като симптом и насока в развитието на българското краезнание.

Познавах и общувах с д-р Панчо Балов, съдействах му при неговите проучвания, написах и препоръчителни бележки за издаване на книгата му.

Редактирани, съобразени с допълнителни проучвания, сега в новото, комплексно по характер издание – Панчобаловият текст стои убедително на мястото си. Постъпката или по-скоро жестът на младия колега Дойчо Иванов да зачете предшественика си краевед лично за мен е повече от похвална!

Втората част на книгата, освен с обективния си равновесен тон на изложение, при това за сложни, водоразделни събития в живота и развитието на селището, впечатлява и с разнообразието на проблемите – бит и обичаи, обществен живот и културни прояви, с изложение за община, кооперация, училище, читалище, за учители, кметове, обществени дейци, за загиналите във войните и т.н.

Поднесеният в този вид труд ще бъде не само интересен за днешните жители на Душанци, на пръснатите им потомци из България и по света, но ще бъде посрещнат с интерес от ония, които работят или се вълнуват от националните проблеми. Душанци в историческото си развитие е тясно свързано с историята на Копривщица и особено с Априлското въстание. Дейци като Тодор Душанцалията – съратник на Левски, участник на Оборище, въстанически деец в Копривщица, се нареждат в челните редици на героите от Април 1876 г.

И още нещо – представеният ръкопис не е само история на едно селище – това е своеобразен източник на памет, духовно средство за опазване на българската ни самоличност, на заплашената ни национална идентичност. Дано примерът на пирдопската и душанската общественост, на автор и издатели, да бъде последван и от други родолюбиви и благородни със своите цели млади, идващи автори.

ОБЕКТИВЕН, ИНТЕРЕС И УВЛЕКАТЕЛЕН РАЗКАЗ

Доц. д-р Атанас Шопов, уредник в Историческия музей – Панагюрище

В последно време краеведските търсения постигат сериозни успехи в изследване на поселищните проучвания, на личности и  събития от историята на родния край. Това е област на историознанието, която е част от националната ни история и памет.

Книгата съдържа около 300 стр. и се състои от три части. Първата част е написана от краеведа д-р Панчо Балов, а втората и третата от краеведа и журналиста Дойчо Иванов. Книгата е едно повествование за историята на с. Душанци, започнато от родолюбивия краевед д-р Панчо Балов, преработена и допълнена от Дойчо Иванов, който много сполучливо отбелязва „Писахме, та да се знае! И да ни има!”.

Авторът отразява в енциклопедичен стил историята на родното си село. Отбелязва любопитни случки от живота в с. Душанци, както и преданията, съхранени в него. Всъщност, той допълва с редица факти и събития историята на родното  с. Душанци. Те от своя страна са източник и отправна точка за нови търсения от краеведите.

Д. Иванов е подходил сериозно и с много родолюбие, като е осъществил голяма събирателска работа. Той умело (като беседа) разкрива образи и съдби на личности със свое място в историята. Така че авторът сполучливо разгъва българския дух във времето. По подобаващ начин е отбелязана и историко-географската статистика на селото.

Умело и балансирано се разкриват същността и динамиката на процесите и след промените от 1989 г.

Какво най-вече ми прави впечатление в представения ръкопис?

Първо, добра черта на представената книга е богатата й наситеност с личности, чиито съдби са свързани със с. Душанци. Д. Иванов се е постарал да ги представи в контекста на развитието и изграждането на селото.

Второ, материалът е написан с уважение и преклонение към живота и дейността на душанцалии. По този начин авторът въздейства добре върху чувствата на своите бъдещи читатели, което е едно от най-важните качества на подобни творби.

Трето, в нашето съвремие възникват редица въпроси за развитие на българското село. Те налагат нови търсения, които очакват изследователите, за да се следва хуманното и родолюбиво дело на д-р Панчо Балов и Дойчо Иванов в днешното забързано ежедневие.