136
ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Туристически
поход
„ТОДОР
КАБЛЕШКОВ“
КОПРИВЩИЦА
- ЧИФЛИК
27-29
юли 2012 г.
След разгрома
на въстанието в Клисура и Тракия, и преди Копривщица да се предаде на 1 май, Апостолите
Тодор Каблешков, Георги Икономов, Панайот Волов, клисурският апостол Никола
Караджов, и други въстаници напускат Копривщица през нощта на 30 април (всички дати са по стар стил) 1876 г.,
като образуват чета от 40-50 души. Между тях са Найден поп Стоянов, Танчо
Шабанов, Хр. Драганов, Хр. Благоев, Лука Гьотлийски, Никола Беловеждов – след
Освобождението историк на въстанието, Ненчо Искров Налбантина - родом от с. Душанци; Георги Търнев от Пловдив, Стефан
Почеков от Казанлък - учител в Клисура; панагюрците - Павел Бобеков, Манчо Манев, Иван Ворчо;
клисурците Харалампи Караджов (брат на Никола), Григор поп Божков, Ат. П.
Минков, Хр. Труфчев; Стефан Ненчев Стоев,
Колю поп Димитров от с. Синджирлии; даскал Найден Сланинков и Петко Шаламанът от Калофер; Стоян Ангелов от
Пазарджик, Стоил – кмет на Строево, Енчо х.
Прелков от Сопот, и други, конници и пешаци.
Четата
тръгва на север по река Петрешка, излиза на местността Чумина над Копривщица и
по рида Козница достига южните склонове на Средна Стара планина. Оттук, по
незнайни за юнаците пътища, те се надяват да стигнат на североизток до Търново, (където
според тях опитният революционер и хъш, Апостол на окръга, Стефан Стамболов
неминуемо е повдигнал масово и успешно въстание (на същото са се надявали и Бенковски
и хората му, които след разгрома на бунта в Тракия два дни по-късно също поемат
към Балкана), за да изпълнят смъртната си клетва: “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!” и да продължат борбата.
Още
в самото начало групата се разкъсва, на-напред изостават пешаците, повечето от
които се връщат. По стръмнита склонове на Балкана конете са напъдени. На 1 май
четата, вече останала 27 души, осъмва над ограбената, опожарена и озлочестена Клисура. Тук отново
се изпогубват в мъглата. П. Волов, Н.
Караджов, М. Манев и Хр. Драганов се откъсват в местността “Каменитица”, скитат
се без посока, и на 2 май в клисурската местност “Велюва черкова” пресичат
пътеката над Клисура за Тетевен. Тръгват по нея, на билото попадат на засада от
потеря башибозуци и в сражението загива Никола Караджов. През 1955 години на
това място признателните потомци-клисурци издигат достоен паметник на своя
Апостол.
Останалите
трима се скитат без посока, гладни и мокри, както и другарите им, лутащи се из
района, гонени от потери и рядко намиращи храна и подслон в овчарски колиби. На
6 май по обед въстаниците начело с Г. Икономов се срещат при една кошара с
тримата и тръгват към Троянския манастир, където П. Волов имал познати и се
надяват да намерят подслон.
На
3 май от четата се отделя групата на Т. Каблешков, Н. п. Стоянов, Ст. Почеков и
Г. Търнев. Те също се отправят към манастира, излизат на билото на Балкана на
Рибаришкия проход над Клисура и поемат на изток. Групата минава западно от връх
Юмрука и през Капуджика и Ушите излизат на Яворов дял. Спускат се на изток по
склона в долината на река Бели Осъм и влизат в село Чифлик на 6 май. Нощуват
там в селския хан (днес
реставрираната постройка е музей) на Иван Лулчев, нахранват се, но не
намират съмишленици, нито някой да им помогне. На другия ден взимат хляб и се
изтеглят по реката в гората югозападно на 7-8 километра от
селото. Комитите оставят при ханджията Иван Лулчев пушка “Винчестер” с
инициали ТК (Тодор Каблешков), която днес е в музея му в Копривщица.
Според
някои разкази кръчмарят веднага тръгнал за село Бели Осъм, където срещнал Сулю
Билюк-баши с десетина заптиета и им съобщил за комитите. Според други,
бунтовниците са предадени от ратайчето Петко Шипковенчето. Четниците стигнали при Старата бичкия в Рогачева река (в района на днешната
хижа “Хайдушка песен”) и няколкостотин метра по нагоре, в местността
“Стълба” над левия бряг на реката намерили скрит валог, невидим от поречието и
седнали да похапнат и починат. Даскал Найден останал на пост, но скоро и той
задрямал изтощен.
Отнапред
потерята начело със Сулю Билюк-баши минала ниско по реката, не видяла комитите
и тръгнала да се връща. Но Петко Шипковенчето, който ги водел, проявил особено
старание, обходил цялата местност, и високо и встрани от реката попаднал на
трапа, където спели въстаниците. Веднага догонил турците и им съобщил. Заптиите
обградили четниците и изгърмели върху им залпово.
И
така на 7 май 1876 г. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Т.
Каблешков и Н. Попстоянов са заловени. Найден умира от рани и мъчения в
Търновския затвор. А на път за Пловдив, Каблешков се самоубива в Габровския
конак на 4 юни.
През
1944 година по инициатива на местния учител Минко Д. Маринов костите на убитите
са открити и са погребани на мястото. През 1958 година ДОСО поставя паметна
плоча, а през 1960 година на близката поляна е издигнат паметник – бунтовник в
цял ръст, работа на скулптора Мирчо Чуковски. От 1946 година в края на месец май или началото на
юни кметството в с. Чифлик организира
възпоменателни празници с митинг, заря и веселие в селото, с жива
картина, възпроизвеждане на събитията и туристически събор в района на уютната
хижа “Хайдушка песен”.
Тук наблизо, в местността Комитски присойки,
горичката Грабек под връх Кашка, на 2 юни 1876 година загива предаден и Никола Дончев
Войновски – военният командир на Ботевата чета. В негова чест също се
организира достойно поклонение на лобното му място, където през 1967 година е
поставен скромен паметник. В района са преминавали и са намирали подслон и четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Използвана литература:
1.
Захари
Стоянов, “Записки по българските въстания”
2.
Димитър Т.
Страшимиров, “История на Априлското въстание, т. ІІІ, Пловдив, 1907 год.
3.
Цочо Ив.
Зюмбюлски, “Село в планината”- история на с. Чифлик, 1984 год.
4.
Георги Данов,
“По стъпките на Априлци”, София, 1975 год.
ПОХОДЪТ
5-7
август 2011 г.
Идеята за преклонение пред паметта на героите и чрез
преминаване на туристически поход по техните стъпки е отколешна. Има спомени,
че това е правено през юбилейната 1976 година, а и през други години
инцидентно, но не се превръща в традиция. През 2009 година походът бе
възобновен по инициатива на председателя на ТД „Балканска звезда” – с. Чифлик и
на ТД „Амбарица” – Троян Иван Ненов, и на туристи от Копривщица и Пирдоп,
водени от Дойчо Иванов. Те преминаха маршрута от Клисура до с. Чифлик на 31
юли, 1 и 2 август 2009 г. През 2010 г.
походът се състоя на 23, 24 и 25 юли. А тази -
2011 г. на 5, 6 и 7 август.
От шосето при отклонението за Клисура
най-общо се следва посоката на движение на Каблешков и другарите му на
североизток, и според днешните, добре маркирани туристически пътеки. (Обективно е
и невъзможно абсолютно точно да се върви по пътя на въстаниците. А и както пише
проф. Д. Страшимиров историята на тази група бунтовници е документирана твърде
оскъдно и противоречиво от участници и съвременници). Тази година, за разлика от чудесните слънчеви дни предишните походи,
времето е мъгляво, хладно и ветровито. Съставът – 4-ма „ветерани“ от предишните походи и 7 - „новобранци“.
По
горски път „подгряваме“ до водохващането, едно прекрасно място за отдих. Но след
него следва един час близо върло качване, което ни поизпотява доста. Следва
приятна, равна пътека, спускане-качване и сме на розинската мандра. Тук
похапваме и се разговаряме с пастирите от новия овчарник. После пак нагоре до лобното място и паметника
на Клисурския Апостол Никола Караджов, където
поднасяме цветя, прекланяме се пред паметта му, правим поредните снимки.
До местността „Ветровити пряслоп“ на
билото времето ни „изтрая“ все
пак, макар че от мъглата и облаците чудесната в добро време гледка този път я
нямаше. А оттам като ни захвана един дъжд – та чак до хижа „Ехо“ – валя, валя,
валя, та подгизнахме до кости. А пък на хижата дървата са проблем, проблемни
били и отношенията на всички хижи в Националния парк „Централен Балкан“ с парка
– само по 10 кубика дърва им давали „…да готвиш ли, да се топлиш ли…“ Все пак палят печката в столовата, тя пък е
за парното, та хвърля топлината в радиаторите горе по стаите… Накачваме мокрите
дрехи и обувки поне да се поизцедят, то че няма съвсем да изсъхнат…
Но пък банята работи с пълна пара, имаме си и сухи
дрехи. Едновременно върви и нареждането на трапезата, а „… от тайни
кьошенца изскачат мънинки, плоски шишенца…“.
И туристическата вечер върви тръгва на директна скорост…
Уникалната
хижа “Ехо” е разположена на самото било на планината на 1675 м н. в., сред
дивните резервати “Царичина” и “Козя стена”. Наблизо е романтичният, каменен
параклис “Света Троица”, изграден от туристи. Въпреки калта и мокротата
отскачаме и до святото място.
На следващия ден слагаме сухи чорапи с
найлонови торбички отгоре в мокрите обуща, навличаме влажните дрехи и прибираме
в раниците мокрите. В мъгла, но без дъжд, продължаваме по билото на изток до
връх Ушите, откъдето маршрутът се отклонява на север към хижа „Хайдушка песен”
и село Чифлик. За разлика от лани няма гъби, но изобилието от горски плодове и
билки често ни спира. Проблясва и слънце за опознаване на района от
новобранците и снимки. Маршрутът е приятен и все надолу. Но не се помайваме
като предишните години – времето пак е намусено, а и вчера … Та чак на 20-тина
минути от хижата спираме в двора на чудесна горска къща да похапнем. От „Ехо“
до „Хайдушка песен“ – има-няма за по-малко от четири часа – направо рекорд!!!
А на хижа “Хайдушка песен”, както
всякога, туристическият празник,
организиран от ТД „Балканска звезда” – с. Чифлик тръгна с пълна сила. И в
събота, и в неделя хижата и красивата околност, където при сливането на реките
Рогачева и Камачарска, е началото на
Бели Осъм, бе пълна с посетители. Ние се радваме на специални грижи и внимание
от страна на домакините начело със сърдечния приятел, туриста и организатора на
празника, председателят на местното туристическо дружество Иван Ненов и
неговите другари. Среща ни и кмета на Чифлик Дачо Дачев, запасното войнство от
района начело с шефа на СОСРЗ в Троян Филчо Димитров.
След почивката, надвечер отдаваме почит на Тодор
Каблешков и неговите другари с цветя и поклонение при техния паметник над
хижата. Почитаме паметта и на военният ръководител на Ботевата чета Никола
Войновски, чието лобно място е наблизо.
Вечерта е по-емоционална отвсякога, с много танци и
песни. Особено колоритно настроение и много настроение създаде и самобитният
оркестър на талантливи музиканти от село Кърнаре, с главен ръководител и
организатор, ентусиазираният турист Кольо Смолски. Според настроението и
поетите течности тя продължава различно за всеки.
В неделя вече времето е прекрасно.
Преходът до с. Чифлик е последният етап от похода. Там на минералния басейн
туристите отморихме и се насладихме на този вълшебен край, на прелестите, с
които го е надарил Създателя. Импровизирана дипляна с исторически очерк за
последните стъпки на Т. Каблешков и другарите му и паметните места в района,
както и за историята на похода бе подарена на хижи и приятели, връчена бе и на
всеки от участниците.
Туристически
маршрут:
27 юли
ПИРДОП – събиране на участниците до 7.30 ч. (или с влака в 05.45 от гарата за Розино) на
автогарата
С автобус
до Клисура. Преход до хижа “Ехо” – 6 часа (нощувка).
28 юли
08. 00
часа - хижа “Ехо” – връх “Ушите” – връх Кашка“ –
лобното място на Никола Войновски – поклонение. Обяд.
Преход до хижа „Хайдушка
песен“ – общо около 6 часа за деня. Поклонение на паметниците на лобното място на Георги
Търнев и Стефан Почеков и залавянето на Тодор Каблешков и Найден поп Стоянов.
Туристически празник на хижата.
29 юли
Преход до с. Чифлик. Разпускане на минералния басеин. Разглеждане
на ханчето-музей в селото. Финал на
похода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар