В "Уикипедия" вече има страница за Петко Теофилов, наричан с пълно право "последния копривщенски възрожденец". Хвала на нейния създател!
 |
| ДОПЪЛНЕНИЕ: Радвам се за страницата за този голям копривщенин и българин. За стихотворението, посветено на Димчо прилагам следния текст и пояснение. Ще се радвам да науча откъде е текстът в УИКЕПЕДИЯТА. Дойчо Иванов, уредник на музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица - 088/ 635 35 29; doicho54@abv.bg
НА ДИМЧО
От кръчмата вехта
при тебе ний идем,
не
носим на гроба цветя, ни треви,
но твоята мъка е
наша утеха,
и
песните пеем що пееше ти...
Нощта
е приспала градеца старинен
и
вятър размирен в елите шепти.
А ние седиме до
гроба и пием,
и песните пеем, що
пял си ги ти…
Петко ТЕОФИЛОВ
Авторът е
дългогодишен директор на музеите в Копривщица.
Творбата е
създадена през 196…? година, спонтанно, след бохемска вечер в механа “Първата
пушка” (старата, изгорялата). И е рецитирано веднага при среднощното поклонение
на гроба на Димчо. Записано по спомени на участниците Христо Спасунин – големия
историк, поет, турист и общественик; и на последния бохема на Копривщица,
художника и журналиста, незабравимия Сашо Божинов. И двамата предаваха по памет
стиховете съвсем еднакво, които съм слушал многократно и от единия, и от
другия, заедно с разказа за вечерта. Но не можеха да я датират точно. От бате Сашо имам стихотворението и
собственоръчно написано от него.
ПРИ ГРОБА НА ДИМЧО
От кръчмата стара при тебе ний идем и дълго стоиме - навели глави. По глътка на гроба ти вино ще пием и пак ще си идем кат тебе сами... Нощта е приспала градеца старинен и вятър размирен в елите шепти, А ние седиме до гроба и пием, и песните пеем, що пял си ги ти. Ний идем при тебе от кръчмата вехта. Не носим на гроба венци и цветя, но твоята мъка е наша утеха и твоята песен е в наш'те сърца. К-ца, октомври 1954 г. Петко Теофилов
От УИКЕДИЯ-та
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар