ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, МДК!

60 години от откриването на комбината

с името на Георги Дамянов

на 5 декември 1958 г.

/По повод на инкриминирания вестник  „Средногорски зов“ – орган на ОбК на БКП, ОбНС и ОбК на ОФ – „град“ Средногорие.

Повод – статията

 „НОВА ТЕХНОЛОГИЯ – СТАРО МИСЛЕНЕ“

 за строежа на новите мощности  

бр. 10/14 март 1986 г./

         Във вестник „Средногорски зов“ постъпих в средата на 1983 г. Главен редактор бе Георги Манов, заместник – Милена Самодивкина, репортер – Стефан Младенски /Лека им пръст!/.

Наскоро бяха напуснали Гришата Станчев и Николай Николов и редакцията бе съвсем „оголяла“ /при тогавашния 8-членен щатен състав/.

         Според практиката тогава на всеки журналист се определяха сектори, за които да отговаря /основно, но и доста условно – в малкия вестник всеки трябваше да умее всичко – писане, фотографиране, редактиране, дежурство в печатницата и т. н., и т. н./

Гошо Манов ме разведе по основните промишлени, строителни и т. н. индустриални фирми, запозна ме с директори, партийни, комсомолски, профсъюзни и други фактори. Основен обект – МДК, където новите мощности току-що излизаха от основите. А малко по-късно си прикачих и Копривщица, естествено.

В завода бях всяка седмица, че и по няколко пъти. След няколко годишен учителски стаж в Правец и Ботевград, някак си естествено и бързо навлязох  сферата на университетската ми мечта – журналистиката и не усетих кога изтекоха трите месеца изпитателен срок и станах щатен журналист.

„Изучих“ бързо „старото“ производство, бълващо изобилно серен двуокис, арсен и какво ли не още. Но основният ми терен бе изграждането на новите мощности на север по най-модерната за времето си, а и днес, технология – „финската“ /финландската плавка/. Там бързо завъдих приятели и контакти, та за някой брой на вестника материалите ми се оказваха множко… А в бараките-съблекални, заседателни зали и т. н. до строежа Николай Методиев – пълномощник на ЦС на БПС /Централен съвет на българските профсъюзи/ ми оборудва едно гардеробче с работни дрехи, гумени ботуши, ръкавици и необходимото за придвижването из строежа и лепкавата кал.

И така научих от верни ятаци, които вече усвояваха новите мощности /до пуска оставаше година и нещо/ и редовно ме осведомяваха какво става горе. Че се готви една „рационализация“ нашенска, каквато изобщо нямаше в оригиналния проект на фирмата проектант, за директен газоход между флаш-пещта  и 325-метровия комин. Който при аварийни ситуации щеше да бълва богати на серен двуокис , арсен и други отрови газове и да ги разстила над  цялата котловина, че и над билото на Балкана.

И след  проучвания и пряк разговор с Пенчо Геров – директор на ДИК /Дирекция инвеститорски контрол в МДК/, надлежно записан на диктофона, който се изказа категорично против тази „рационализация и чиито думи можете да прочетете тук/ в „Средногорски зов“ бе отпечатана статията „НОВА ТЕХНОЛОГИЯ – СТАРО МИСЛЕНЕ“.

ПОСЛЕДВАЩО: Пакетите с вестниците ни изпращаше от печатницата на „Дондуков“ 82 с влака от София верният експедитор-железничар Аспарух Банчев от Душанци, /Бог да го прости и него!/. Когато докарахме вестника /5 000 тираж тогава!!!/ от гара Пирдоп в редакцията, междувременно Стефан Младенски се бе вече похвалил на пенсионера-сътрудник в ОбК на БКП Тодор Геров: „Ех, как сме ви насолили за екологията в МДК за този брой!...“ Другарят Геров бързо  отърчал при другарката Радка Венкова – секретар на комитета по идеологията и вдигнал тревога. И в резултат – вместо в пощата и при абонатите – вестникът бе „арестуван“ в  мазето на партийния комитет…

Паниката бе тотална. И след 2-3 дни умувания и обсъждания, при Коста Джамяров – първи секретар на комитета бе свикано съвещание. Прослушана бе касетата със записа на думите на Пенчо Геров /конфискувана, ама де техника тогава да си я презапиша…/ И се реши вестникът да бъде унищожен и да се отпечата друг брой без въпросната статия. Е, не бе изгорен, стоя си дълго време в мазето, та успявах да си „пощипна“ по някой и друг брой за архива ми и приятели. Междувременно казусът се бе разчул даже и в София. Та проф. Митко Иванов, при когото учехме задочно журналистика в СУ, даже ми се разсърди, че не съм му още донесъл този скандален брой… Е, получи го. И той.

А десетина дни по-късно целият общински партиен комитет, редакцията и други общественици от общината бяхме разведени из новите мощности на МДК, където от партийни функционери, ръководството и строители надлежно ни бе разяснено, че „… такова нящо няма, не е и мислено…“ и т. н. в този стил.

Минало – незабравимо…

С Коста Джамяров случайно се видяхме лятос на златишкия пазар. След секретарството и кметуването, с двадесетина годишен стаж в МДК като редови инженер. Изровил бе въпросния брой от Пирдопския музей и много се чудеше какво ли пък толкова сме написали. Та се е наложило да бъде конфискуван… /Е, най-вече и спрямо днешните писания…/  И ми припомни, че когато по Коледа на 1988 година опасно се пропука стената на „арсеновото езеро“ под комбината, положението бе супер критично, ако езерото се излееше в Тополница, Марица и оттам да отрови и Бяло море. Та бе мобилизирана тежка техника от целия окръг. И ни бе забранено категорично да пишем по въпроса…

А според „компетентни източници“ днес въпросната газоходна връзка, критикувана през 1986 година, отдавна функционира. Изградена по-безшумно, ефикасно и…

Без критикуващи, коригиращи и анализиращи медии

И една добавка, лична. На откриването на комбината, бил съм на 4 годинки, имам една снимка на първата редица срещу трибуната на раменете на баща ми. Дано я намеря при подреждането на разпиления ми архив…

С този брой бе подменен конфискуваният вестник