+
какъвто са рядко ражда и на Еньовден. Такъв човек ти не можеш намери ни в Ингилизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добар, много учен и разумен: той сичко знае и на сичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце."
Любен Каравелов
Във малката, уютна кръчма пламти огнището
и пръска топлина, а поприседнал
като майката на Димчо,
във кротък унес, спомени, тъга
Бай Генчо чака драги гости вкъщи,
и стари приказки реди:
Как всеки в бащината къща се завръща,
където виното най-сладко е,
а пък горчи…
И ето, като сън, толкова бързо
преминаха тъй неусетно деветдесет години.
В работа, с грижи за болната ни майка,
със завист от чужди, свои и роднини.
Но ти не се предаде, с тях се бори,
излизаше все по-силен и по-силен,
и никога не те видях унил,
не зная откъде я взимаш тази сила.
Не те запомних никога да легнеш,
да хленчиш и да кажеш: „Уморен съм аз…“
Осъмваше над книги и журнали
и нямаше кому да се облегнеш…
А около тебе хора зли и подли
и всеки бе готов зло да ти стори.
А другите – те гледаха доволни
и радваха се тихо, злобно и ехидно.
Единствен чичо Борко бе до тебе
и ден и нощ готов бе да помогне.
С каквото може, тихо, без да чака
отплата или някаква печалба.
Навършил вече деветдесет години
ти крачиш бавно и изправен достолепно,
с младежки дух и със младежка вяра
посрещаш всеки Божи ден със песен.
И нека Бог те пази и закриля,
За да раздаваш щастие на всеки,
докоснал се до теб и твоята магия.
И днес ти казвам, ТАТКО – благодаря
ти
за грижите през всичките години.
Щастливи сме, гордеем се със тебе
и нека Боже, нека да те има!!!
"Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто са рядко ражда и на Еньовден. Такъв човек ти не можеш намери ни в
Ингилизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добар, много учен и разумен: той сичко знае и на сичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце."
Любен Каравелов, „Българе от старо време“
"Кой не знае Бай Генчо, кой не е слушал за него..."
ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО,
СКЪРБЯЩИ ПРИЯТЕЛИ!
Днес изпращаме в последния му земен път Бай Генчо Орашъков. Един голям българин и виден копривщенин, почитан и обичан от всички, колоритен, сладкодумен и обаятелен, съхраняващ, помнещ и щедро разказващ безброй спомени и истории.
Запознахме се преди близо 20 години. Бях дежурен в музея, когато дойде френска група и отнейде се появи интересна фигура, стегнат и парфюмиран възрастен копривщенин. Заприказва се на френски с дамите, като междувременно ги и
разцелува, по стар негов табиет, както научих по-късно. Разговорихме се и оттогава се почна нашето приятелство. Или както пише поетът-копривщенин Иван Пехливанов в едно от проникновените си стихотворения:
“Не бяха ли вчера, побратиме верни,
безкрайните наши софри повечерни...”
Животът не е бил прекалено ласкав с Бай Генчо. Живот в труд, много труд и даже недоимък. А в началото банков чиновник, после счетоводител в училището и кооперацията. И навсякъде безпределно честен и почтен, никога не прави дори и най-малкия копромис със съвестта си.
“Лятото ставах в 4 часа, косех до 7 и отивах на работа. На обед другите почиват, а аз пак на ливадата - да обърна сеното. Вечер го събирах и се прибирах по тъмно, капнал и останал без душа...”
Бай Генчо ни остави светлия си пример на безпределно честен човек. Виден копривщенин, оставил ярка следа в историята на града ни. Бай Генчо дочаква и спокойни старини обгрижван с любов от близките си, обичан и почитан от приятели.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ, ПРИЯТЕЛЮ!
И СЛЪНЧЕВ ПЪТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ, БАЕ ГЕНЧО!
Във малката, уютна кръчма
пламти огнището и пръска топлина,
а поприседнал като майката на Димчо,
във кротък унес, спомени, тъга
Бай Генчо чака драги гости вкъщи,
и стари приказки реди:
Как всеки в бащината къща се завръща,
където виното най-сладко е -
а пък горчи...
ЕСЕ ЗА БАЙ ГЕНЧО
"Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто са рядко ражда и на Еньовден. Такъв човек ти не можеш намери ни в Ингилизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добар, много учен и разумен: той сичко знае и на сичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце."
Любен Каравелов, „Българе от старо време“ ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО, СКЪРБЯЩИ ПРИЯТЕЛИ! Днес изпращаме в последния му земен път Бай Генчо Орашъков. Един голям българин и виден копривщенин, почитан и обичан от всички, колоритен, сладкодумен и обаятелен, съхраняващ, помнещ и щедро разказващ безброй спомени и истории. Запознахме се преди близо 20 години. Бях дежурен в музея, когато дойде френска група и отнейде се появи интересна фигура, стегнат и парфюмиран възрастен копривщенин. Заприказва се на френски с дамите, като междувременно ги и разцелува, по стар негов табиет, както научих по-късно. Разговорихме се и оттогава се почна нашето приятелство. Или както пише поетът-копривщенин Иван Пехливанов в едно от проникновените си стихотворения: “Не бяха ли вчера, побратиме верни, безкрайните наши софри повечерни...” Животът не е бил прекалено ласкав с Бай Генчо. Живот в труд, много труд и даже недоимък. А в началото банков чиновник, после счетоводител в училището и кооперацията. И навсякъде безпределно честен и почтен, никога не прави дори и най-малкия копромис със съвестта си. “Лятото ставах в 4 часа, косех до 7 и отивах на работа. На обед другите почиват, а аз пак на ливадата - да обърна сеното. Вечер го събирах и се прибирах по тъмно, капнал и останал без душа...” Бай Генчо ни остави светлия си пример на безпределно честен човек. Виден копривщенин, оставил ярка следа в историята на града ни. Бай Генчо дочаква и спокойни старини обгрижван с любов от близките си, обичан и почитан от приятели. ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ, ПРИЯТЕЛЮ! И СЛЪНЧЕВ ПЪТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ, БАЕ ГЕНЧО! Във малката, уютна кръчма пламти огнището и пръска топлина, а поприседнал като майката на Димчо, във кротък унес, спомени, тъга Бай Генчо чака драги гости вкъщи, и стари приказки реди: Как всеки в бащината къща се завръща, където виното най-сладко е, а пък горчи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар