55
ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО
НА
КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
(5
октомври 1958 година)
КЪЩАТА - БАЩИНА И РОДНА ЗА ВСЕКИ БЪЛГАРИН
По историята на Димчовия музей
Дойчо
ИВАНОВ – уредник на музея
“За
българина – това е къщата на ангелите.
Тук всичко е стародавно, изпълнено
с
приказна красота, със спомена.
В
нея сякаш е закодирано
невероятното
вълшебство на детството,
по
което тъгуваме цял живот.”
Георги
Н. Киров
На 5 октомври 1958 година се случва
нещо необичайно за България – открива се един музей на поета, който още приживе
си е спечелил любовта на ценителите на поезията по света и след кончинана му
става най-любимия поет на българите.
Музеят на Димчо Дебелянов е един от най-необикновените
български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава
вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна
любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния, на
най-изповедния и съкровен български лирик.
Първият
музей в Копривщица е уреден през 1930 година в читалището. Това е обща музейна
сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни
копривщенци и т. н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен
на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен" музеен
работник.
Копривщица
е обявена с правителствени постановления за "Град-музей" през 1956
г., а за "Архитектурно-исторически резерват" през 1971 г. От 50-те
години на ХХ век в града се разгръща едно наистина масово
"музеестроене", като най-напред са открити къщите-музеи "Любен и
Петко Каравелови" и "Тодор Каблешков" - 1954 г. След тях се
отварят и битов музей "Ослекова къща" - 1956 г.; "Димчо
Дебелянов" - 1958 г.; етнографски музей "Лютова къща" - 1965 г.
и къща-музей "Георги Бенковски" - 1966 г.
Около
пренасянето на костите на поета в Копривщица, изработването и освещаването на
надгробния паметник на Димчо, се отваря отново темата за възобновяване на
бащината му къща и обръщането й в музей. Софийският вестник "Победа"
в бр. 258 от 8 февруари 1936 г. пише: "Образуван е комитет за
възобновяването на родната къща на поета Димчо Дебелянов в гр. Копривщица. За да се сдобие с необходимите
средства, комитетът ще уреди в София и из провинцията сказки и четения,
посветени на безсмъртния поет. За повече сведения и дарения може да се обръщате
към секретаря на комитета Добромир Чилингиров. Комитетът е сложил под печат
ново издание на стиховете на Д. Дебелянов и книгата на Владимир Русалиев
"Животът, любовта и смъртта на Д. Дебелянов". Приходът от тях ще
отиде за превръщането на родния дом на поета в музей”.
Но
работата явно не е подхваната с ентусиазма и вещината, характерни и толкова
ефикасни за кръжеца "Живо слово" при пренасянето на костите на Димчо
и създаването на надгробния му паметник. А и следващите военни години пречат на
осъществяване на замисленото.
И
така, възстановяването на Дебеляновата къща започва двадесетина години
по-късно, през 1957 г. Както е известно, тя е строена през 1830 г. от заможния
абаджия и търговец Динчо Дебелян. От шестте му деца в бащината къща остават да
живеят синовете му Иван и Вельо (бащата на Димчо). Те наследили занаята и
търговията на баща си и били братски привързани един към друг. И макар и богати
люде, никой от тях не иска да напусне бащината къща и да си построи друг дом.
Затова, когато семействата стават многолюдни (Иван е имал 9 деца, а
Вельо - 6, Димчо е най-малкият), братята хвърлят жребий и разделят бащината си къща - в западната
половина живеят Димчови, а в източната част - семейството на чичо му Иван.
Затова и двора има и днес две големи порти, а през средата е имало ниска
каменна ограда с дъски отгоре и комшулук. Обособили се две отделни домакинства,
но иначе братят продължили да работят и търгуват заедно до края на дните си (те
така и починали в продължение на година - Иван през 1895, а Вельо през 1896
г.). А семействата живеели в пословично, дори и за патриархална Копривщица,
разбирателство и обич.
След
смъртта на бащата Вельо през лятото на 1896 г. (Димчо е бил на 9 години) семейството се преселва в
Пловдив при най-големия брат Иван, стажант-телеграфист в пощите, който поема
първоначално издръжката на близките си. Димчовата половина от къщата е
изоставена и се руши, а Димчо се завръща в родния дом само три пъти (през
1912, 1914 и 1915г.), за по ден-два, при роднините. Докато братовчедите му, които след
няколко години също се изселват, идвали тук поне да летуват и поддържали своя
имот. Сигурно затова и повечето от известните ни стари снимки, по повод
препогребването на костите на Димчо, освещаването на паметника и други поводи,
са направени именно пред чичовата му къща. За съжаление, тези снимки не са
много, няма снимки и по-подробни описания за състоянието на къщата преди
възстановяването, както и от самия процес на възобновяването. Разполагаме
единствено с вестникарски публикации и със спомените на архитект Вельо
Дебелянов, който възстановява къщата. Тук се опитваме да систематизираме тези
оскъдни данни.
Арх.
В. Дебелянов е първи братовчед на Димчо - син на чичо му Иван, пет години
по-малък, също роден и отрасъл в тази къща. Участник във войната, той след това
завършва архитектура в Прага и има големи заслуги за проучването и описването
на архитектурно-историческите ценности в Копривщица, за започването на мащабни
дейности по опазване и реставриране на старините, и за обявяването й за
град-музей, за изграждането на мемориални паметници и други крупни обекти в
града и околностите. Бил е кмут и главен архтект на града. В спомените си,
копие от които се съхранява и в Дирекцията на музеите - Копривщица, той пише:
“Често работата ни намира, без да я търсим. Срещнах се случайно с арх.
Борис Марков (навярно през 1957 г. - б. а.), директор на
Института по опазване на старините, който ми каза: "Колега Дебелянов,
отиди в Копривщица да възстановиш къщата на братовчед си Димчо Дебелянов. Само
ти можеш да свършиш тази работа, защото я помниш. Нямаме никаква снимка. Ти си
роден и живял в нея, заедно с братовчеда си сте играли в детинските си години,
а след изселването на Димчовото семейство ти оставаш неин обитател и пазител. Най-добре
ти я помниш и ще я възстановиш в истинския й вид." Не можех да откажа, а и
когато се касае за Копривщица, а сега и за родната ни къща, бях готов на
всичко. Заминах за Копривщиза и започнах да възстановявам от основи разрушената
Димчова къща."
По-нататък
в спомените си арх. Дебелянов описва своето разочарование и неприятностите,
които му се създават от тогавашния кмет и управата на града. Затова и гледал да
е повече на обекта, покрай майсторите, избягва контактите с местните велможи.
От спомените му става ясно, че първоначално той е смятал, че трябва да
възстанови Димчовата половина от къщата, която да стане музей, какато и да
възобнови оградата между двата имота. Като бащината половина на архитекта да си
остане негова собственост, на братята и сестрите му. Докато местните управници
са кроели планове как да вземат и неговата собственост и му забраняват да прави
оградата:
"Не можаха ли човешки и дружески
да ми съобщят, че искат да вземат и нашата къща за разширение на музея на
Димчо?… Нима щяхме да се противопоставим на една доброволна спогодба и една
справедлива обмяна? Нужно ли беше това насилствено отчуждаване и тази
грабителска оценка? Само оборът струва повече от това, което ни се даде, и от
собственици ни направиха съсобственици (с наследниците на Димчовата къща
стават съсобственици на друга къща, с която са "обезщететени" за сметка на бащиния им дом - б. а.) на най-лошото владение, да сме в зависимост един от друг...
… А най-вече
те (управниците - б. а.) не обърнаха внимание на
това, че се нарушава историческата истина. Димчо не е излязъл от тази вече
голяма къща и просторен двор, а от половината къща и половин двор…
… Напуснах с
болка на сърцето родния си град. Винаги идвах тук с голямо желание, за да
работя за него, но го напущах разочарован и за всичко, което бях направил ми се
отплащаше с голяма неблагодарност…"
И на друго място (спомените се предават
избрано, а не според подредбата от автора им - б. а.): "Това (неприятностите - б.а.) не ме спираше
да оглеждам да бъде всичко завършено както трябва, както си го спомням и както
беше, за което напъвах мисълта си и цялата си памет. Разбрах, че не съм работил
напразно. Когато дойде братовчедката ми Мария, сестрата на Димчо, с вдигнати нагоре ръце се втурна към
къщата, като викаше и стенеше: "Ох, къщичката ми, къщичката ми!… Къде си
Дшнчо, къде си братко да я видиш!…" Плачех
и аз, но се радвах, че съм успял да възстановя Димчовата къща в истинския й
вид. Нали през всичкото това време неговият образ беше пред мен, мислех за
нашите детски години и игри, и неведнъж и аз съм повтарял: "Къде си
Димчо, къде си, братко, да видиш твойта
свидна бащина къща, за която тъй много копнееше душата ти, и за която се откъсна от сърцето ти прекрасната
ти творба "Да се завърнеш в бащината къща". Не веднъж в захлас съм си
мислил и въображавал: колко ли би се зарадвал Димчо, ако можеше да се завърне и
види това, за което цял живот копнееше!…"
Възстановяването
на къщата става по решение на Министерския съвет. Ръководител е арх. Вельо
Дебелянов с помощник арх. Д. Василева, технически ръководител е Янчо Стоичков.
Помага със съвети, спомени и дарява лични вещи на поета сестра му Мария Дебелянова-Григорова.
Заедно
със строежа върви и подготовката на музейната експозиция. Неин автор е
художникът-реставратор от Самоков Георги Белстойнев. Той я изработва цялостно и
завършва заедно с други свои колеги. Рисува и така популярният портрет на
Димчо, на майката, прави маслени картини на къщата, на лобното място, тези
произведения днес са в експозицията на музея. Активно е и участието на
копривщенския художник и журналист, дългогодишния отговорник и говорител на местното кабелно
радио Сашо Божинов ("Лека му пръст!"…) по това време абсолвент в
журналистическия факултет на Софийския университет.
Официалното
откриване на музея става на 5 октомври, неделя, 1958 г. Информацията от печата
можем да обобщим така:
Пред
многолюдно множество от града, района и цялата страна тържествата са открити в
двора на къщата-музей със слово на директора на музеите в Копривщица Петко
Теофилов. Официално слово изнася Павел Матев - секретар на Съюза на българските
писатели. Председателят на Околийския народен съвет-Пирдоп (по това
време град Копривщица е в състава на Пирдопска околия - б. а.) Димитър Самодивкин прерязва трикольорната
лента и обявява музея за открит. След разглеждането на експозицията се състояло
поклонение на гроба на поета, където слово произнася писателят Веселин Андреев.
Както и при освещаването на паметника през 1934 г., са хвърлени венци от
самолет. Единият от тях пада точно на паметника. Вечерта в читалището е изнесен
рецитал по творби на Димчо.
И един
спомен от откриването на музея от Сашо Божинов (Това бе една уникална и
колоритна личност, наречен с право "последният копривщенски бохем") , който съм слушал няколко
пъти от него: "След свършването на
официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да
се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с Гошо Белстойнев и
колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме
чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме,
че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на
откриването, сред множеството - висока,
стройна и с благородна осанка, макар и вече на години - с трайни и впечатляващи
следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох
да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за
впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните
редове, изписани с красив, бисерен почирк: "След сетнята среща аз жадно те
търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!" - Иванка
Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение - та това бе легендарната любов
на Димчо, за която толкова бях чел!…" Изтичах на двора и целунах ръката й:
"Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите
гости!" И въпреки съпротивата й я заведох в кабинета на директора. П.
Теофилов се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна
целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо
Белстойнев".
МУЗЕЯТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ДНЕС
С годините първоначалната експозиция многократно е
преустройвана, обновявана и допълвана. Най-значимата промяна е през 1987, за
стогодишнината на Димчо. Тогава е осъществена изцяло нова експозиция с автор на
идейно-тематичната част Надежда Александрова и изпълнител на пространственото
оформление арх. Йордан Иванов. Дело на арх. Й. Иванов е и цялостното обновяване
на експозицията за 120-годишнината на Димчо през 2007 г.
Днес в музея от по-старите експозиции в същия вид са
запазени типичната копривщенска кухня ("вкъщи") на първия етаж и
родната стая на поета на втория. В предните стаи (собите) на първия етаж сега
са експонирани картини от фонда на Дирекцията, вдъхновени от Димчови
произведения. В лявата - "модернизъм", а в дясната "реализъм.
Изработени са и финансираните от Дирекцията филми за живота и творчеството на
Димчо, които ще бъдат прожектирани пред посетителите. Основна част в
експозицията заемат книгите: с Димчови произведения и преводи от него; с
преведени негови стихове на други езици и многобройните томове със спомени,
литературни анализи, документалистика. В залите на музея по един съвременен
начин са възпроизведени и експонирани факсимилета от Димчови ръкописи,
родословното дърво на рода Дебелянови, много снимки, картини, документи, копия
от публикации в пресата, животопис на поета, карти на лобното му място и други
еспонати. Особен интерес представляват малкото запазени лични вещи на Димчо -
джобен бележник с автопортретна скица, личното му евангелие, което той винаги
носи със себе си, както и походните войнишки куфарче и манерка, с които си е
служил на фронта. (Преди десетилетия в ексозицията е било и джобното
фенерче на подпоручик Дебелянов от фронта, за съжаление откраднато и безвъзврато изгубено… - б. а.)
С обновяването си Дебеляновият музей стана първият в
Копривщица, където надписите в експозицията са на два езика - български и
английски. На тези езици е и документалният филм за поета. А Димчовите стихове
вече звучат в музея на пет езика - български, руски, английски, немски и
френски. Имаме и няколко варианти на аудио записи на неговите произведения,
изпълнени от видни артисти.
Десетки хиляди са посетителите, които годишно идват
на поклонение в "тихия двор" и "бащината къща". В музея се
организират литературни вечери, премиери на книги, чествания, открити уроци и
различни други прояви.
Магията
на Димчовата поезия, нейната чаровност и романтика, драматичният му, бурен и
пълен с емоции и повратности живот, отдавна са се слели в една легенда, която
намира своето естествено въплъщение и продължение в родния му дом, след като
къщата става музей. Една магическа реалност, мястото е опоетизирано и
романтизирано от вечните му стихове, придобило сякаш с годините едно вълшебство
- единство на поезия, живот и дух, една осезателна енергийност, благодарение на
всичко това. И днес - всеки одарен да
може да почувства това вълшебство, вълнуващо да усети и да преживее тук
"магията Димчо", наистина да се почувства в "бащината къща"
– домът бащин, свят и роден за всеки българин. Извечен е стремежът
всечовешки все да се завръщаме и да се завръщаме в него, в Бащиния дом. Където
и по Майката-Земя да се намираме...
-------------------------------------------------------------------------------------------
Дирекция
на музеите – Копривщица
Къща-музей “Димчо Дебелянов”
1. Предоставяме:
- пълна
био- библиография за Димчо Дебелянов;
- консултантска помощ.
2. Организираме:
- литературни вечери;
- литературни четения;
- литературни чествания;
- премиери на книги;
3. Изнасяне на уроци.
4. Провеждане на беседи, семинари и диспути.
5. Осигуряваме:
- лятна читалня и работа с богат архив от документи;
- условия за научно-изследователска работа;
- отмора и наслада в "тихия двор".
- консултантска помощ.
2. Организираме:
- литературни вечери;
- литературни четения;
- литературни чествания;
- премиери на книги;
3. Изнасяне на уроци.
4. Провеждане на беседи, семинари и диспути.
5. Осигуряваме:
- лятна читалня и работа с богат архив от документи;
- условия за научно-изследователска работа;
- отмора и наслада в "тихия двор".
Музеят работи от 9.30 до 17.30 ч. През зимния сезон
– 9-17 ч.
Почивен ден -
понеделник
ЗА КОНТАКТИ:
Къща-музей
“Димчо Дебелянов” - Копривщица
Тел. 088/ 568 24 91
07184 / 20-77
www:
store2.data.bg/dimcho/index.htm
E-mail: debelyanov_museum@abv.bg
ДОЙЧО
ИВАНОВ -Уредник
Тел. 088/635 35 19
E-mail:doicho54@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар