В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА НЕНО АЛЕКСАНДРОВ

В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА НЕНО АЛЕКСАНДРОВ

ДИМИТРОВГРАДСКИЯТ  ХУДОЖНИК 

ОТ ДУШАНЦИ

Нено Александров Динков

1929-2014 г.

Името и творчеството му е известно отдавна в Димитровград, България и чужбина. Почитателите му  ценят в него самобитния и оригинален художник - творящ в почти всички области на изобразителното изкуство, още - философа, поета, многобагрената му и колоритна личност.

Роден е в село Душанци, Пирдопска околия през 1929 година в многолюдно семейство. Още като малък се проявява неговият талант и склонност към рисуването. Първите му скици и пейзажи са от красивата средногорска природа на родното му село. Често със скицник в ръка отива пеша до възрожденска Копривщица, за да запечата на листа топлината и уюта на старите къщи и автентичния български дух, бликащ от тях, да почерпи вдъхновение и патриотична гордост.

От дете чете много – художествена литература, поезия, книги за историята, за художници, изкуството, философски трудове, които му отварят необозрим прозорец към света. Завършва тригодишни курсове по изобразително  изкуство в София, по сценография и за ръководители на школи по рисуване. От 1952 г. е художник в “Марбас”-Димитровград.

Тук се сприятелява с поета Пеньо Пенев (заедно със съселянина си от Душанци Димитър Събев, комуто Пеньо посвещава и стихотворение), рисува непрестанно и бързо става един от уважаваните и търсени творци в града на Марица.

Създава хиляди рисунки, графики, акварели, пейзажи, портрети, има много самостоятелни изложби, участва в национални и международни прояви. Негови творби са в постоянните експозици на галерии в Димитровград и страната, притежание са на колекционери в много чужди страни. Сюжетите на творбите си търси в действителността, в общуването си с природата и хора. С еднаква сила и дълбочина твори в областта на портрета, пейзажа, натюрморта, с преклонение пред красотата, пред прекрасното в живота, хората, природата. Талантът  му се изявява със свой колорит, техника на изпълнение, неповторим и оригинален стил в женските и детските портрети; циклите “Майчинство”, “Съборите-надпявания”, морските пейзажи и още много  картини от богатото му, огромно и многообразно творчество.

Картините му вдъхновяват поети да му посветят стихове, първият сред които със стихотворението “Код” е Атанас Капралов от Димитровград, носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2008 г. Цял живот и художникът пише стихове (неизвестни дори за най-близките му приятели) и едва през 2010  г. издава своята първа стихосбирка “Копнеж”.

Макар и дълги години далеч от родното Душанци, Нено Александров не забравя своите корени, своето начало към бъдещето и света. Доказателство за което е и стихотворението, което той специално ни предостави за историята на любимото село.

РОДНА КЪЩА

Тъжен

пред родната къща -

празна и пуста,

заставам на прага.

И за миг спомен тъжен

в мен се завръща –

няма я мама.

Да ме посрещне

и да ме изпрати.

Болка в душата ми

завинаги в мене остава.

Няма я вече мама...

Тук – в бащината къща

никой вече не се завръща...

Тя завинаги остана

празна и пуста...

Нено АЛЕКСАНДРОВ, 2000 г.

Стихотворението се родее дълбоко с Димчовото – „Да се завърнеш…“ Художникът подари на Дебеляновия музей в Копривщица голям портрет

 на поета, който е част от експозицията.

Нено Александров се „завърна“ в „бащината къща“. На 26 юли 2014 г. той бе погребан в родното си село Душанци…

(Повече за художника можете да научите от статиите за него, стихосбирката му, албума с  копия на негови картини и други материали,

 съхранявани в читалището в Душанци и кметството, където могат да се видят и подарени от него картини)