неделя, 10 януари 2016 г.

„ОБРЕЧЕНИЯТ НА РАННА СМЪРТ И ВЕЧЕН ЖИВОТ“ 2016 - ГОДИНАТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ 1887 - 1916 г.

 „ОБРЕЧЕНИЯТ НА РАННА СМЪРТ
 И ВЕЧЕН ЖИВОТ“

2016  -  ГОДИНАТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
1887 - 1916 г.

100 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПОЕТА

 85 ГОДИНИ ОТ ПРЕНАСЯНЕ 
НА ТЛЕННИТЕ МУ ОСТАНКИ






Търновската Димчова банда /само някои, но едни от най-..../

ЗДРАВЕЙТЕ ДИМЧОВИ ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ!
ДИМЧОВАТА БАНДА И НЕВЕРОЯТНА БОХЕМА!

С този невероятен текст на Маргото, без да съм я питал,
да поставим началото на една знакова и култова година за българската и световна литература и поезия. 


 На 2 октомври 2016 година се навършват 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов. Юбилейните  чествания на 100 години от смъртта на този национален и световен поет , смятаме, че е редно да придобият общонароден и международен характер. В осъществяването им предлагаме да поемат своя  дял и участие Министерството на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на отбраната,  Министерството на външните работи, БАН, Писателските съюзи, Университетите в София, Велико  Търново, Пловдив, Благоевград и Шумен, Националния литературен музей и други музеи, творчески  сдружения, читалища,  СОСРЗ, НПО, Димчови приятели и почитатели, медии, родния му град Копривщица, Областната управа на София-област, селищата Пловдив, Самоков, София, Ихтиман, Долна баня, където е преминал неговият живот, учебните заведения, които носят неговото име. Свързаните с името му Дебелец и с. Дебеляново - Смолянско. И всички други, които обичат и почитат Димчо и гениалната му поезия..

Началото на мероприятията предлагаме да бъде поставено в Копривщица на 28 март 2016 г. – рождената дата на Димчо и да продължат през цялата година. Като основните се концентрират  в рамките  на месец октомври 2016 г. Честванията да бъдат анонсирани подобаващо още от началото на годината и получат широк медиен и обществен отзвук.

НАДЯВАМЕ СЕ  И ВЯРВАМЕ ВЪВ ВАШЕТО УЧАСТИЕ, СЪПРИЧАСТИЕ И ВСЕОТДАЙНОСТ ВО ИМЯ ДИМЧОВУ!!!
ОЧАКВАМЕ  ИДЕИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ И КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ!


Тихият двор, поетичният пристан
Коментарът на Маргарита Петкова специално за BIG5.BG

2015-08-14 12:59:56
Има и такива събития. Посред бясната надпревара с времето, смъртта и безхаберието, насред битката за хляба, за място под слънцето, за елате ме вижте, сред трагедиите и тъгите на България, в Копривщица всяка година се възражда светлата вяра, че не всичко е загубено. Няма да правя литературен анализ на творчеството на Димчо Дебелянов и неговото място в историята на България. Който иска, го е запомнил от училище, който го е приел в сърцето си, знае защо го е скътал там. Важното е, че Димчовите поетични празници от година на година – а годините не са малко – събират все по-голям брой неорганизирани от кръжци и институции поети, хора, изкушени от изящното слово и любители на поезията.
Колкото и невероятно да звучи, тихият двор на Димчовата къща се изпълва с народ. Промъкват се писания, дето нямало белоцветни вишни, дето кощунствено се правели снимки до паметника на чакащата своя син майка, дето наградата на името на поета не се давала на най-достойния. Това си е повече от нормално. Особено по нашите ширини и според дължината на сянката, хвърляна от дребния ръст на завистта. Щом има награда, недоволните са в пъти повече от радващите се. А тази награда е една от най-високите. Тя не се измерва с пари в пликче, за разлика от други, добре подплатени отличия. За нея няма абонирани по списък напред в годините. Няма добре платено жури, така че поплаците за корумпираност на членовете му са поставени в несъстоятелност по презумпция.
Реално погледнато, трудно съизмерими сме всички с Димчо Дебелянов. Толкова чист, толкова светъл, тръгнал на война доброволно, покосен от вражия куршум в атака, защото е отстъпил правото си на отпуск на свой войник, който имал по-голяма нужда да види семейството си… Съдба. Съдба, която поетът сам е написал – „Ако загина на война, жал никого не ще попари, загубих майка, а жена не найдох, нямам и другари”… И загинал Димчо, със смъртта на храбрите загинал, за да си остане подпоручик в батальона на безсмъртните. Но това са вече клишета, а аз не искам точно Дебелянов да вкарвам в тях. Можел е да си седи далеч от фронта. Можел е да си вземе полагаемия отпуск. И щеше да остане жив. Да, ама не е можал. Не е пожелал.
Светъл поет и светъл човек е бил Димчо. Скромен, неламтящ за слава, прави антология на българската поезия заедно с Димитър Подвързачов, а не слага в нея свои стихотворения. Не за да го потупат по рамото, а защото така е смятал за редно. Някой да ми посочи кой от сегашните, биещи се в гърдите стихописци, има такъв морал? Оптимистично – вероятно ги има. Но от опита, който имам, колкото по-стихописец си, толкова повече драпаш за признание. Голямо признание, награда, лауреатство! И не го пиша това, защото съм удостоена отдавна с тази чест, защото съм единствената (засега) жена, носител на тази мъжка награда, вярвайте ми – тя много повече тежи, отколкото радва.
Защото цял живот трябва да доказваш, че имаш право да се докосваш до крайчеца на изкаляния шинел на подпоручика с генералски еполети в българската поезия. Само до крайчеца! По-нагоре никой здравомислещ не смее и да си помисли. Казах – всяка награда е спорна. Към всяка награда има въжделения и щения. Щенията са повече, но това си е по трафарет, няма да се отървем от манталитета си. Другото е важно – от всички краища на България Копривщица днес събира братството на поетите.
Утре ще е тържествената вечер, тази година е нулева за връчване на наградата, но пак ще звучат нетленните строфи на Дебелянов, пак ще четем свои стихове, с които да докажем, че традицията е жива, че поезията е жива, пак ще се наричаме „брате во Димчо” и ще сме „Димчови поети”, ако това да предизвиква у някои поплаци и воища, че е кощунствено, а то е просто, защото не са това в братство, пак ще звънят китарите и, допрели рамене, ще удържаме непоносимата тежина на черната песен, изпята от най-светлия син на живота, пак Копривщица ще бъде центъра на поетичната вселена на България. Защото през всичките тези години, през всичките пропасти на българската култура, Копривщица успява да прехвърля мост над бездуховността и да подарява истински празник на всички, препълнили тихия двор, жадни за глътка чист въздух, за капка вяра в чистия морал, за необходимост да сведат глава пред българския дух.
Копривщица успява да поддържа вечния огън на нетленните ценности. В прав текст го казвам, без метафори. И се качвам в колата, защото тихия двор е поетичният пристан, в който братята по перо ще ти помогнат да закърпиш платната, прокъсани от ветровете на промените, да запушиш пробойните от ежедневните битки за хляб и достойнство, да потегнеш амунициите и да се заредиш с муниции за нови битки. Не за себе си, а в името на българския дух. Тихият двор, който оглася България с мълчаливия вик, че словото е живо и ръкописите не горят! 
Маргарита Петкова


БРАТЯ ВО ДИМЧА!
ДИМЧОВИ ПОЕТИ, ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ!

Желая ви здраве, енергия и хъс, и спорна в името на Дебеляновата памет 2016 година!


ЗА КОНТАКТИ

МУЗЕЙ “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”  - КОПРИВЩИЦА
www: store2.data.bg/dimco/Index.htm; E-mail: debelyanov_museum@abv.bg
Тел.: 088/ 574 36 61

ДОЙЧО ИВАНОВ - уредник на музея
Тел.: 088/ 635 35 19;  088/ 568 24 91; 0877/ 410 133
 E-mail: doicho54@abv.bg

Фейсбук  -  Дойчо Иванов. Скайп  - dodone54





2 коментара:

  1. Установяването на истината за лобното място на големмия поет Д.Дебелянов е важна. Благодаря на г-н Д.Иванов за това. Ето моето скромно преклонение пред безсмъртня поет.
    РЕДАКТОР НЕ ХАРЕСА ФАМИЛНОТО ТИ ИМЕ
    Дебелянов – било просташко за поет.
    А колко много псевдоними има –
    красиви, звучни, а носят и късмет.
    Пройдоха казваха ти, гуляйджия,
    драскач отчаян, съмнителен талант,
    и само шепичка поети бяха тия,
    които ръста ти видяха на гигант.
    Но най-бездушните – с шинели и пагони,
    в ботуши обуха нежността и скръбта.
    Един от тях (и стих от теб не помни!)
    изпрати ги без жал на среща със смъртта.
    Куршумът безчувствен сърца не подбира.
    За някои просто това е съдба.
    О, стига! Поети така не умират,
    а с лира в ръка или с бойна тръба!
    Дали да тъжа, дали да проклинам – не зная,
    че в мойта родина, в тази моя земя,
    живота си всеки подлец изживява до края,
    а своите млади поети тя убива сама...




    РЕДАКТОР НЕ ХАРЕСА ФАМИЛНОТО ТИ ИМЕ
    Дебелянов – било просташко за поет.
    А колко много псевдоними има –
    красиви, звучни, а носят и късмет.
    Пройдоха казваха ти, гуляйджия,
    драскач отчаян, съмнителен талант,
    и само шепичка поети бяха тия,
    които ръста ти видяха на гигант.
    Но най-бездушните – с шинели и пагони,
    в ботуши обуха нежността и скръбта.
    Един от тях (и стих от теб не помни!)
    изпрати ги без жал на среща със смъртта.
    Куршумът безчувствен сърца не подбира.
    За някои просто това е съдба.
    О, стига! Поети така не умират,
    а с лира в ръка или с бойна тръба!
    Дали да тъжа, дали да проклинам – не зная,
    че в мойта родина, в тази моя земя,
    живота си всеки подлец изживява до края,
    а своите млади поети тя убива сама...




    ОтговорИзтриване
  2. РЕДАКТОР НЕ ХАРЕСА ФАМИЛНОТО ТИ ИМЕ
    Дебелянов – било просташко за поет.
    А колко много псевдоними има –
    красиви, звучни, а носят и късмет.
    Пройдоха казваха ти, гуляйджия,
    драскач отчаян, съмнителен талант,
    и само шепичка поети бяха тия,
    които ръста ти видяха на гигант.
    Но най-бездушните – с шинели и пагони,
    в ботуши обуха нежността и скръбта.
    Един от тях (и стих от теб не помни!)
    изпрати ги без жал на среща със смъртта.
    Куршумът безчувствен сърца не подбира.
    За някои просто това е съдба.
    О, стига! Поети така не умират,
    а с лира в ръка или с бойна тръба!
    Дали да тъжа, дали да проклинам – не зная,
    че в мойта родина, в тази моя земя,
    живота си всеки подлец изживява до края,
    а своите млади поети тя убива сама...




    ОтговорИзтриване