ДУШАНЦИ - О, МИНАЛО, НЕДАВНО...

ДУШАНЦИ - О, МИНАЛО, НЕДАВНО...

 Още и най-вече - жалба по отминалата младост, лудите-млади години,

многолюдното нявга Душанци и още, и още...

УВОД КЪМ ПОРЕДИЦА /та/

/Евентуална, нередовна, бъдеща.../

ДРАГИ МИ ДУШАНЧАНИ!

Дълго мислих, мислих и премислях тези думи, този текст. Преди да ги напиша и предложа на вашето и публичното внимание.

Като един от авторите на „Из летописа на село Душанци“, заедно с д-р Панчо Балов, сега - вече като пенсионер и трайно, вече, заселен отново в родното, обично село, като журналист и публицист, чувствам някак си подбудата, гъдела да продължа като „летописец“ по миналото недавно и съвремието. Да бъда макар и малко с нящичко полезен за днешния ден и развитието на селото. Макар и само с идеи, насоки. Па и ще участвам при възможност... Ако е рекъл Господ...

Сигурно, доста от тези идеи са утопични, невъзможни, изискват много средства. Така е. Но основното,за мене са инициативността, активността, общността. На възможно повече хора. нужно е много предприемчивост, упоритост и още, и още... И създаването на общоселски-обществен съвет и екип за работа по проекти.

Парите няма да дойдат сами или още по-малко от бюджета. Трябва да се търсят. И намират с иновативни и реални идеи и бизнес предложения. С предоставяне на възможности, поощряване и подпомагане на инициативността, предприемчивостта, куража и перспективите.

И така: В следващата публикация ще предоставя на вашето внимание своите идеи и виждания за развитието и бъдещето на любимото Душанци. Възможно е да си останат само идеи и пожелания. Възможно е. Но аз се надявам още доста от вас да се включат с нови, оригинални и интересни предложения. Пък да става каквото има да става.

 ДАНО!

С вяра и най-добри благопожелания

Дойчо Иванов

--------------------------------------------------------------------------------

ОСТАНКИТЕ ОТ ДУШАНСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

ДИП-ДУШАНЦИ

/Последно наименование - Цех "Богдан", към "Етрополски бук"

От ДИП-а сега е останала само "Нулата". Пишман-приватизаторите добре са си свършили работата...  От солидното някога предприятие с няколко цеха и отдели са останали само останки от невъзможните за разрушаване железобетонни сгради... 

Изоставено, разграбено и умишлено и целенасочено невърнато  на истинските собственици...

 Караулката

 Административната сграда и столовата

 Васил Митов

Парилната бригада 70-те години

 Ремонтната бригада 70-те години

Отляво на дясно: Стефан Матев - отзад; Рашко Георгиев, Мито Марков, Стоян Боков -отгоре; долу - Мито Маньов, Иван Станчов, Милчо Дойчев

ЦЕХА ЗА МЕТАЛЕН ОБКОВ

/Към  ТКЗС-то - АПК-то/

"Палестинския лагер"

/Някога общежитие на Хидрото при строежа на язовира/ през 60-те години

ЧАСТ ПЪРВА

ОСТАНКИ-те ОТ ДУШАНСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Ето, така изглежда днес пейзажа, по-точно - останките от Душанската промишленост. /Виж снимките по-горе/

ДИП-а /дървообработващо предприятие/ - с над 200 работници, та чак от Розино внасяхме работна ръка. Цеха за метален обков към АПК-а, и там /ако не греша стотина души/...

И да не си помислите, обаче, че причината за тази съсипия /още и училището, ТКЗС-то, кооперацията, баластерната, пощата, радиоточките и прочия, и прочия.../ са генерално сбърканата, невъзможна и утопична идеология, социалистическа икономика, невежите обущари, овчари, печатари и т. н. прогресивни работници и селяни, които ни управляваха в началото на светлото бъдеще.

 НЕ!

 Защото постепенно ги заместиха образовани социалисти. Които пък ни поведоха през прехода. И от разграбената-приватизирана икономика изградиха милиардерските си империи. /Актуален и днес е лафът за „червените мобифони и червените бабички/. Но и те не са виновните!

ВИНОВНИТЕ СА САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗЛОДЕЯТ

ИВАН КОСТОВ, СОРОС И ТУКАШНИТЕ СОРОСОИДЧЕТА, АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ И ПРОЧИЯ!!!

Забравя се, обаче съсипването на държавата от модела “вход-изход”, “куфарчетата” на червените бизнесмени, Мултигруп, безумната политика на Виденов, СИК, ВИС и останалите представители на истинската криминална фауна през 1990-те (някои от които са на високи позиции и в момента). На тяхно място виновен става Иван Костов - генерално. Който е и причината да сме бедни и прости днес.

А иначе - изоставени, разграбени, рушащи се и други фирми предприятия има навсякъде по света. История...

 Като в никакъв случай не одобряваме, още по-малко оправдаваме и приветстваме грабежите, алчната разруха, криминалните приватизации и т. н. Довели до днешното ни състояние. Още преди десетилетия Поетът е казал:

„А може, по-иначе може...“

МОЖЕ! Но занапред. Да се надяваме, че ще можем...

В тази поредица ще дойде ред и за добрите, положителните явления днес. Дай, Боже! Но първом нека поразчистим миналото. Недавно-то. И като покажем какво не бива, не трябва повече да допускаме...

Ще дойде ред и за добрите, положителните явления днес:

- Земеделската кооперация;

-Читалището;

- ВЕЦ-а

-Църквата и параклисите

И ОЩЕ, И ОЩЕ - ДАВАЙТЕ ИДЕИ!