ДУШАНЦИ

"Да се завърнеш в бащината къща..."

 

ПРЕД РОДНАТА КЪЩА В ДУШАНЦИ

(63 години по-късно)

(Снимки на комшията Божидар Йовев - 30 юли 2022 г.) 

    Тук съм се родил на 25 ноември 1954 г., четвъртък е било Къщата е построена от прадядо ми Иван, налбантин (подковач) на добитък, в началото но 20-те години на миналия век. И е била тогава съвсем в западния край на селото. Издигнал я за първородния си син Цено, но той загива в Първата световна война край с. Карапелит, Добруджа, 1916 г. Наследява я друг от синовете на дядо Иван -  Дойчо.

( А неговата (на прадядо Иван)  къща била на мегдана на селото, там дето е чешмичката сега.)

Татко ми Иван, дядко Дойчо,  чичко Никола, бабка Любка, чичко Васил

(отляво на дясно( Около 40-та година)

    

Дядко Дойчо наследява занаята (както и братята му Георги и Кирил) на баща си и построява в големия двор подковачница (налбатница), утлакана (плевня), обори, кокошкарник, кочина и други необходими и задължителни за времето си стопански постройки. Селото тогава е било над 1 000 жители и дворът от ранна утрин бе пълен с добитък за коване и изпълнен с хорска глъч.

    В тази къща са живели четири семейства: дядко Дойчо (1901-1967 г.) и бабка Люба (1902-1985 г.); баща ми Иван (1924-1998 г.) и съпругата му стрелчанката Парашкева (Паца) (1932-2016 г.); чичко Васил (1930 - 2004 г.) и севернячката Гергана (1935 г.); чичко Никола (1933-2007 г.) и Мария (1935 г.) от Радославово.

    Всяко с по 2 деца!... "Как па един пат не са скарахме

 за нящо..." - думи на стринка Мария.

Дядко Дойчо, сестра ми кака Любка, бабка Любка;  прави: Татко Иван, майка Парашкева, стринка Гергана, чичко Васил

(Средатата на 50-те години)

 

    Тук нашето семейство живя до пролетта на 1959 г. Първом се изнесе в Пирдоп, на работа в МДК, демобилизирания офицер чичко Васил. После се преместиха в  Химкомбината във Враца.

(Стринка Гергана бе от Камено поле и единствено дете...) 

Дядковата къща наследи, по стародавен нашенски обичай, най-малкия - Никола  със стринка Мария и двамата им сина.

Запомнил съм, че ние се преместихме в новозакупената от татко, сегашната ни къща наблизо, през една улица,  на 1 май 1959 г. И вместо да подновим старичката къща, плетеж, по стар български адет построихме първо утлакана и обор...

    А аз след   дос)та митарстване и 17 години уредник на къща музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица, в края на трудовия си път, се завърнах отново в бащината къща. Основен ремонт, модернизиране и т. н. през 2019г.И си станах отново селянин...

 

Тук живея днес, от 2019 г., и блажено се наслаждавам на пенсионерските си години.

(Е,  като не броим някои болежки...)  Ама те са от ЕГН-то, нали?

Душанци 2083, ул. "Димитър Пенев" № 6, тел. 088 635 35 19