125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Георги Н. КИРОВ
Носител на Националната литературна награда
„Димчо Дебелянов“ за 2004 г.
Наближава 2012 г. Годината на Димчо Дебелянов
Преди 125 лета в най-чудния от българските градове, Копривщица, се ражда най-нежният поет на Балканите
Той е доказателството, че в малка страна като България, се раждат и гении. Те са тези, които въздигат величието на народностния дух на такива висоти, на които може да ни забележи дори и светът.
От памтивека всяка държава е известна преди всичко с върховете, които са й издигнали в различните области на живота нейните най-талантливи синове и дъщери. Величието им се измерва не по рекордите, с които някои се гордеят, а със силата на духа на нейния народ. Носителите на този дух са малцина, но те са сред богоизбраните. На тях целият свят им сваля шапка. И ако това продължи повече от 100 години, то е доказателство за безсмъртие.
Димчо Дебелянов е такова доказателство. Той е толкова голям като поет, че повечето от останалите творци споменават името му с трудно обясними респект и обич. За това го и наричат така интимно “ДИМЧО”. За това му се удивляват по целия свят. И се чудят на брилянтните му стихове. Както и на съвестта му, пред която синът на Копривщица е благоговеел.
Димчо Дебелянов е световно явление. Каквото са например Франсоа Вийон, Едгар Алан По, Густаво Адолфо Бекер, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Боб Дилън, Джон Ленън, Бари Гиб, Том Джоунс, Салваторе Адамо и мнозина други забележителни творци, при които в голяма степен се преповтаря трагичната съдба на българския поет. В тяхното творчество осезателно се усеща присъствието на неговия дух. Може да се каже, че всички те са от една кръвна група. Кръвната група на чистите творци, на създадените от природата инструменти за поезия.
Сред тези инструменти Димчо Дебелянов заема особено място. Около името му се шири мнението, че той е непризнат и непознат приживе, че получава признанието на публиката посмъртно. Много факти от биографията му потвърждават това мнение, но много го и опровергават.
Едно е сигурно. Поезията му е изключителна. Тя се доближава до съвършенството на музиката, което е неделима част от творческата същност на така близките му по дух световно известни творци, споменати по-горе. И едва ли трябва човек да е Пол Верлен или Жан Мореас, за да знае, че поезия без музика не е поезия. Колкото и някои от нашите и чуждите модернисти да отричат това. Цялото световно развитие на поезията доказва, че именно в творчество като това на Димчо Дебелянов е скрито разковничето на онова, което можем да наречем истинска поезия.
Затова е непростимо при наличието на такъв изящен талант като Димчо Дебелянов, ние, българите, да търсим световно признание чрез опитите да налагаме като поетични върхове творци, които не могат да стъпят на малкия пръст на копривщенина. И макар че истинската поезия е трудно преводима, само чрез нея можем да покажем на света своя невероятен поетичен потенциал, за който голяма част от останалите народи могат само да ни завиждат.
Разбира се, това няма да стане от само себе си. Колкото и да е голям Дебелянов като поет, никой няма да го признае за такъв, ако само ние го твърдим. Ако дори и многобройното четящо войнство в интернет го твърди. Работата е да направим така, че да може някои от мегазвездите на съвременната култура да се почувстват ангажирани да популяризират името и поезията на Димчо Дебелянов.
А това може да стане само ако в България най-после се инициира създаването на световна награда за поезия на името на Димчо Дебелянов.
Ако, например, такава награда се връчи на творец от ранга на Том Джоунс за неговата прочута песен “Зелените поля на моя роден край”, пък и за някои от останалите му хитове, тогава няма да е нужно да се напъваме да доказваме какъв световен поет в лицето на Димчо Дебелянов има малка България. А след като Том Джоунс се запознае по-отблизо с живота и творчеството на българина, няма как да не разбере защо Димчо Дебелянов се ползва с такъв невероятен престиж по целия свят. Големите по света затова са големи, защото признават и други освен себе си за големи. И ги считат за свои събратя. Възхищават им се. Защото добре разбират, че изкуството, голямото изкуство, стои над всичко друго в живота.
Що се отнася до 2012 г., генерален директор на ЮНЕСКО е българката Ирина Бокова. Непростимо ще е, ако при това положение България не направи нищо, за да се обяви 2012 г. от ЮНЕСКО за година на Димчо Дебелянов. Така, както стана това при Никола Вапцаров само преди три години. Достатъчно ще е само президентът, министър-председателят, министърът на културата и министърът на образованието да се застъпят за тази кауза и да се отбележи по достоен начин 125-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов по целия свят. Те знаят как това може да стане. Стига да го поискат.
Защото Димчо Дебелянов е сред малкото български творци, с които България може да покаже на света величието и гения на българския дух.
Ако и други застанат зад тази кауза, нека да изпратят мнението си на посочените адреси:
Георги Н. КИРОВ - gn_kirov@abv.bg
Къща-музей “Димчо Дебелянов” - Копривщица
Тел. 088/ 568 24 91
07184 / 20-77
www: store2.data.bg/dimcho/index.htm
E-mail: debelyanov_museum@abv.bg
ДОЙЧО ИВАНОВ -Уредник
Тел. 088/635 35 19
E-mail:doicho54@abv.
Няма коментари:
Публикуване на коментар