четвъртък, 10 ноември 2011 г.

10 НОЕМВРИ - С НОСТАЛГИЯ И РОМАНТИКА ЗА ЧИСТИТЕ ДУШИИвайло БАЛАБАНОВ БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ Момчета, знам, че вече ви дотегна и хлябът сух, и голата ракия, и тежкото небе на тази бедна страна, в която вечно няма прокопсия... Великите й царски идеали днес вече са митичен архаизъм. България търгува със парцали от раклата на своя комунизъм. България е гладна просякиня. С душа поциганена, необута, тя проси чуждоземна милостиня по пътя между Лондон и Калкута. Честта е болна, съвестта – пияна, а ореолите – алъш-вериши и луд е, който плаче с Дебелянов по някакви си белоцветни вишни. Със страшна сила днес от небесата виси един въпрос полуобесен: “Кажете ми, къде е свободата от синята ни ноемврийска есен?... Защо пирува с разни богаташи и хитреци, дошли на власт и мода, с дрогясали бандюги и апаши... Защо е с тях?... Защо не е с народа?...“ Момчета, знам, че е на халост туй, че скърбим за свобода и бели вишни. В земята на Васил Иванов Кунчев днес всички романтици са излишни. Но да запеем, дявол да го вземе, със мъжки глас във тази нощ безродна и нека екне – като в турско време, “Къде си, вярна ти, любов народна?..”


Ивайло БАЛАБАНОВ
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която вечно няма прокопсия...
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта – пияна,
а ореолите – алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
“Кажете ми, къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?...
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях?... Защо не е с народа?...“
Момчета, знам, че е на халост туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
“Къде си, вярна ти, любов народна?..”

Няма коментари:

Публикуване на коментар