вторник, 20 март 2012 г.

БЕЛЕЖКИ И УТОЧНЕНИЯ ПО УЧЕНИЧЕСКАТА БИОГРАФИЯ НА ДИМЧО


125 години от рождението 
ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ТЪРЖЕСТВАТА НА 28 МАРТ В КОПРВИЩА!

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ ТРЪГВА ШЕСТГОДИШЕН НА УЧИЛИЩЕ
До завършването на гимназия му се губят (повтаря?) 2 учебни години

БЕЛЕЖКИ И УТОЧНЕНИЯ ПО УЧЕНИЧЕСКАТА БИОГРАФИЯ НА  ДИМЧО

Димчо постъпва в първо отделение на Копривщенското училище през есента на 1893 г. , на шест години и половина. Учител му е един от най-добрите даскали – поборникът и заточеник Петър Жилков. В „Юбилеен сборник Копривщица“1837-1937 г.“; т. 2, 1937 г., стр. 369-372, Архимандрит Евтимий цитира „Главна книга на Копривщенското мъжко първоначално училище“ за ученическите години на Димчо от 1-во до 3-то отделения. Тук ще цитираме и по книгата на Здравко Дафинов “ЧАРОДЕЕЦЪТ БОХЕМ“, документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Според оценките за второ и трето отделение Димчо е най-добър по български език, а общият му успех е много добър. Сестра му Мария Дебелянова-Григорова пише в спомените си, че Димчо бил отличен ученик. Вечер байко им Иван, който „замествал“ баща им Вельо в семейството, когато бил по гурбет, привиквал край огнището учениците на с“изпит“. Димчо винаги отговарял уверено и вярно, докато Илия се гушел зад него и рядко бил с научени уроци. Бащата Вельо  умира седемдесетгодишен, на 26 юли 1896 г., когато Динчо вече е завършил  3-то отделение. Есента цялото семейство се преселват в Пловдив, при най-големия син Иван – 23-годишен, телеграфист в пощата, който поема грижите за осиротялото семейство.

След напускането на родния градец, според прецизните изследвания на Здравко Дафинов, Димчовите завръщания в дома „бащин и роден“ са три:

-         През 1912 г. с Гьончо Белев, след което публикува шедьовъра си „Да се завърнеш в бащината къща..“;
-         През 1914 г., когато се срещат с първия му братовчед Вельо Дебелянов, син на чичо му Иван, също роден и отрасъл в тази къща, един от видните български архитекти, с големи заслуги за опазването на старините в Копривщица и превръщането му в град-музей. Който през 1957-58 година ще възстанови бащината им къща и ще я превърне в музей;
-         През 1915 г. идва за последен път със сестра си Мария.
Според данни от негови близки Димчо си е идвал в Копривщица и като ученик в Пловдив, когато чичовото му семейство още е живяло в родния дом.

Димчо и 3 години по-големият Илия (не много ученолюбив) вече са се „застигнали“ и са записани в 4-то отделение през учебната 1896-97 година при учителя Брашнаров в „Жълтото училище“ на Небет тепе в Пловдив. Според наличните досега сведения Димчо започва тук и прогимназията - 1-ви (пети сега, учебна 1997-98 г.) клас, който завършва и започва и 2-ри (6-ти, учебна 1898-99 г.) клас.  През есента на 1898 г. Иван го взимат войник и семейството остава без всякаква издръжка.

Липсват документи, но има основания да предполагаме, че вероятно Димчо е „пропуснал“ именно тази учебна година. И завършва този 2-ри клас през учебната 1899-1900 г. Но къде?

Съученикът му от Софийската 1-ва мъжка гимназия Георги Герински, родом от Ихтиман, пише, че с Димчо се запознават през лятото на 1900 г., когато той гостува на брат си Иван в Ихтиман – „… когато беше изкарал 2-ри (6-ти) клас“. Това подсказва, че този 2-ри клас Димчо е завършил другаде (в Пловдив?)  От есента на 1899 г. Иван е назначен за началник на пощата в Ихтиман и в спомени пише, че цялото семейство го е последвало, а Димчо завършва там втори и трети (6-ти и 7-ми)  прогимназиални класове. Димка Дебелянова-Каролева, дъщеря на Илия и племенница на Иван и Димчо, категорично отхвърля  версията чичо й Димчо да е учил в Ихтиман. Липсват и всякакви документи и спомени за това, и по всяка вероятност тя е права. Но при липсата на категорични доказателства ние приемаме за автентични спомените на Иван, че Димчо е учил 2-ри и 3-ти (6-ти и 7-ми) класове на прогимназията в Ихтиман през учебните 1899-1900 и 1900-01 години. А за учебната 1901-1902 г. вече е гимназист - ученик в 4-ти (8-ми днес, за което вече има и документи) в пловдивската гимназия „Александър I“ – едно от най-престижните средни училища за времето си в България. Там е учил и друг велик български поет – Пейо Яворов, с когото по-късно в София ще станат близки приятели.

И така: до постъпването му в гимназия на Димчо вече се „губи“  една учебна година – по всяка вероятност 1898-99 – когато трябва да е учил в 6-ти клас, но сигурно не го завършва и повтаря този 2-ри (6-ти)  клас, който завършва през 1899-1990 учебна година, както пише Г. Герински.

В гимназията Димчо изживява тежки и мизерни години, издържан със скромните и нередовни надници на най-голямата сестра Найда, с която живее в Пловдив, подкрепяни и от Иван с малки суми от неголямата му чиновническа заплата, делена с неговото семейство в Ихтиман. Живот труден и мизерен… Трудно върви и училището, успехът му е около „среден“. От четвърти за пети клас (8-ми за 9-ти, учебна 1901-02 г.) преминава условно с двойка по химия. А за шести (10-ти клас)  минава пак условно, вече с 2 двойки – по алгебра и рисуване. От есента на 1903 година е в 6-ти (10-ти) клас, когато остава сам в Пловдив, сестра му Найда се омъжва за железничаря Кръстьо Хр. Раковски и заминава с него по гарите. Останал сам, без средства и надзор, попаднал и в първата си бохемска компания, оглавявана от по-големия ученик, вече с мустаци и револвер на кръста, буйния и чаровен хубавец Нейко Нейков (Баето), Димчо „завършва“  учебната година с 3 двойки – по алгебра, геометрия и дескриптивна геометрия и не „минава“, а остава да повтаря класа. Пращат печалното му свидетелство на Иван в Ихтиман и скоро той им пише да му проводят Димчо – намерил му място за чирак при един фурнаджия… Сестра му Мария пише, че когато прочела писмото пред Димчо, той се разплакал смутен и разтревожен и рекъл: „Не ща да ставам фурнаджия!... Ще ида да се удавя в Марица!...“
 Всички са много разтревожени да не изпълни заканата си, особено майката Цана . „Семейният съвет“ скоро се събира в Ихтиман и на него надделява твърдото становище на майката, че Димчо трябва да учи. Решават той да продължи образованието си в София, където живеят вече сестра му Найда и мъжът ѝ Кръстьо – железничар на гара Подуяне. Те също се ангажират, заедно с Иван, за издръжката на Димчо и заедно с баба Цана и Илия заживяват на квартира на улица „Оборище“ 46. „Така, благодарения на братската и сестринската преданост и солидарност е осигурено продължаването на Димчовото образование в София. Той показва отличен успех в последните два класа на гимназията и се дипломира с отличие“ – пише Здравко Дафинов.

Ако подредим учебните години на Димчо, според наличните документи,
те дават следната хронология:

Копривщенското училище
1-во отделение (клас)  -  1893-94 учебна година
2-ро отделение  -  1894-95 г.
3-то отделение  -  1895-96 г.

Пловдив, „Жълтото училище“
4-то отделение  -  1896-97 г.
1-ви (5-ти) клас  -  1897-98 г.
2-ри  (6-ти)  клас  -  1898-99 г.  -  Не завършва (повтаря)  годината???

Ихтиман??? или Пловдив???
2-ри  (6-ти)  клас  -  1899-1900 г. 
3-ри  (7-ти)  клас  -  1900-1901 г. 

Пловдив,  Мъжката гимназия „Александър I
4-ти  (8-ти)  клас  -  1901-1902 г. 
5-ти  (9-ти)  клас  -  1902-1903 г.
6-ти  (10-ти)  клас  -  1903-1904 г.  Повтаря годината

София, Първа софийска мъжка гимназия
6-ти  (10-ти)  клас  -  1904-1905 г. 
7-ми  (11-ти)  клас  -  1905-1906 г.  Дипломира се с отличен успех

ТАБЛИЦА С ГИМНАЗИАЛНИТЕ МУ ОЦЕНКИ






Няма коментари:

Публикуване на коментар