100 години от гибелта на Стамен Панчев. СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

100 години от гибелта на Стамен Панчев (1879-1913)

126 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887-1916)

СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО  ДЕБЕЛЯНОВ

Една епоха - двама поети. Едни и  същи съдби - две стихотворения

Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград

Стамен Панчев, роден  в Орхание (Ботевград от 1934 г.), виден учител и общественик,  музикант, литератор и краевед, заминава на фронта през септември 1912 г., в началото на Балканската война. По-късно частта му участва в сраженията на Одринския фронт, дислоцирана е в северната част на Галиполския полуостров, по фронтовата линия Ялос-Епиватос край Мраморно море. Запасният подпоручик, командир на взвод от 12-та рота, на 3-та дружина от 38-ми пехотен полк, оцелява подир две ранявания. Но третото на 17 март е фатално – две рани от шрапнел в корема, една в дясната ръка.

Умира в 8.10 ч. на 23 март 1913 г. във фронтовата болница в село Кадъкьой след 6-дневни страшни мъки. Бойните позиции на българските войски са обстрелвани от английски военен кораб. (Каква ирония: подпоручик Димчо Дебелянов загива също от английски куршум на южния фронт, край Струма…)

Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища. Очевидци  разказват, че и днес гробовете и паметниците на българските войни са в добро състояние. Макар да са в Турция и нашите войни да са воювали срещу турски войски… Тук с горчивина и покруса спомняме българските военни гробища в Гърция, Македония, Сърбия – запустели или отдавна унищожени…

Художник Георги Белстойнев

Димчо на фронта, горе първия вляво

  

Преди пет години Цветан Северски публикува една чудесна статия за Стамен Панчев във вестник „Земя“. Там бяха поместени няколко негови стихотворения и за пореден път ми направи впечатление сюжетът: Войник заспива във фронтовия окоп; сънува завръщане у дома и среща с близките; а на сутринта загива в боя. Този сюжет е еднакъв в Стаменпанчевото “Войнишки сън“ и в Димчовото „Сънят на героя“. Първото е писано на фронта, другото – в казармата в Самоков. Професионалните литератори сигурно отдавна са забелязали близостта и даже еднаквостта на този (а и на други сюжети) в произведения на творци от нашата и световната литература, даже от различни епохи, може би има и изследвания на тази тема.

Разбира се,  в случая впечатлява не просто еднаквия сюжет. А и съдбите, характерите, ако щете,  тихия, романтичен патриотизъм и жертвоготовност, предаността на род и отечество, на семейство и синовен дълг…

Тук ми се ще да използвам и много точното определение на акад. Иван Радев за „творците от втория ред“.  Според него, еднаква е значимостта на всички участници в процесите на българската литература, всички са достойни за интерпретация и изследване. „Еднаквата значимост“ се изразява не като ценност на сътвореното, а като основание и творците от „втория ред“ да бъдат „тема“, да са проблем на историколитературната наука. Да, те не конструират канона, не ще влязат и в пантеона на българската литература… Но без тяхното присъствие и изследване картината на литературата ни няма да бъде пълна и истинна – казва акад. Радев.

Поетът Стамен Панчев достойно заема своето място във „втория ред“.  Където (цитирам произволно и по памет) поставяме и неговите съвременници Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Илия Иванов-Черен (също загинал в тази война), Дамян Калфов, Никола Ракитин, Змей Горянин, Сирак Скитник.

Акад. Иван Радев – ръководител на Катедра „Нова българска литература“ и дългогодишен преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий,  издаде наскоро още една чудесна книга -  „Българският писател през войните 1912-1918 г.“

А точно преди месец взе че навърши и 70 години. От името на многобройните му възпитаници честитя юбилея с пожелания за здраве и към богатото си и многобхватно творчество да прибави още, и още  ценни страници и книги.

 Стамен Панчев                                                   

ВОЙНИШКИ СЪН

Тъмна нощ покри полето бойно

и прекъсна почнатия бой.

Мяркаше се в мрака безпокойно

сянката на някой часовой.

Бях уморен, но ме сън не хвана,

гледах как мъжди далеч огън.

Спящия до мен внезапно стана

и разказа, развълнуван, сън:

-Братко, на добро ли е, на зло ли –

дрямнал-незадрямал, в тоя час

аз забравих днешните неволи

и се в сънища отнесох аз.

Сън сънувам – връщам се дома си.

Спи градецът в слънчевия ден,

само птичка нейде се огласи;

в цвят овошки свеждат се над мен.

В тясна, прашна, уличка където

всеки камък зная, аз вървях,

трепна ми болезнено сърцето,

своя скътан дом кога видях.

Влязох в двора, кучето позна ме,

лайна и опашка завърте

и показа се тогаз жена ми

на ръцете с малкото дете.

Щом видя ме, тя уста отвори,

но задавена захълца с глас

и докато ми проговори,

трепнах и събудих се тогаз.

Млъкна той, съня си кат разказа.

Чух след време, че захърка пак.

Месец се  през облаци показа

кат видение в среднощний мрак.

Буден бях, доде изгря зорница,

и в зори започна страшний бой.

Клетий – в сън видял жена, дечица,

в утринния бой загина той… 

           Димчо Дебелянов

СЪНЯТ НА ГЕРОЯ

Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.

И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:

- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.

Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипваха се румени зари.

Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой…

 

П. п. Преди няколко години чух за идеята костите 

на Стамен Панчев да бъдат пренесени и препогребани 

в Ботевград. Както това правят за Димчо негови приятели и почитатели през 1931 г., пренасяйки тленните му останки от Демир Хисар (днес Сидирокастро) - Гърция,

в родната Копривщица.

Какво става с това хубаво намерение?...

Гроба на Димчо в двора на старата копривщенска черква "Успение Богородично"

ДОЙЧО ИВАНОВ

Уредник  на къща музей „Димчо Дебелянов“ - Копривщица

Тел.: 088/635 35 19; 088/ 568 24 91; 07184/ 20-77

E-mail:  doicho54@abv.bg