СРЕЩА НА НАБОР 1954 г. ОТ ДУШАНЦИ
На 5 октомври съучениците от набор 1954 г. , завършилите ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Душанци, се събраха на празнична среща по случай 70-годишнината им. В училище бяхме 12 деца – 6 момичета и 6 момчета. По обективни и субективни причини сега присъстваха три от девойките и четирима от младежите.
С прочувствено слово на прогимназиалната ни учителка Иванка Станчева започна тържеството. Присъства и началната ни учителка в четвърти клас Снежана Виденова-Петкова. Мъжете поднесоха букети и цветя на учителките и съученичките си .
НАБОР 1954 г.
Село Душанци
Основно училище
„Св. Св. Кирил и Методий“
С П И С Ъ К
( по рождена дата)
1. Име: ДИНКА ЛУКОВА НИКОЛОВА
Адрес:
Телефон: 0897885715
НАБОР 1954 г.
Село Душанци
Основно училище
„Св. Св. Кирил и Методий“
С П И С Ъ К
( по рождена дата)
1. Име: ДИНКА ЛУКОВА НИКОЛОВА
Адрес:
Телефон: 0897885715
Роден: 10. 01. 1954
2. Име: ИЛИЯ НИКОЛОВ ИЛИЕВ
Адрес: Душанци, ул. „Душанска комуна“ 11
Телефон: 088 543 0323
Роден: 5 март 1954 г.
3. Име: ВИОЛЕТА КРЪСТЕВА - ДЖОГОЛАНОВА
Адрес: Копривщица, ул. „Любен Каравелов“,
хотел „ВИЛИ“
Телефон: 088 568 2490
Роден: 10 март 1954 г.
4. Име: ЕЛИНА МИНКОВА
Адрес: Благоевград
Телефон: 088 860 0502
Роден: 17 март 1954 г.
5. Име: МАНЬО ТОДОРОВ МАНЕВ
Адрес: Душанци, ул. „Георги Стойчев“ 12
Телефон: 0888 229 396
Роден: 7 юни 1954 г.
6. Име: ЦВЯТКО НИКОЛОВ НИКОЛОВ
Адрес: Душанци, ул. „Найден Кирилов“ 7
Телефон: 087 779 7768
Роден: 17 юли 1954 г.
7. Име: ВАНЯ ИВАНОВА КОСТАДИНОВА - ТЕОХАРОВА
Адрес: София 1229, ж. к. „Надежда“, блок 307, вх.“Г“, ап. 98
Телефон: 088 24 31 250
Роден: 6 август 1954 г.
8. Име: ИРИНА ПАНЧЕВА ЦОКОВА
Адрес: Ботевград, ул. „Христо Ботев“ 31
Телефон: 088 282 94 19
Роден: 7 август 1954 г.
9. Име: Цветана Панчева Радомирова - Андреева
Адрес: София, ул. „Деница“ 1, бл. 1ет. 3, ап. 8
Телефон: 089 416 6631
Роден:6 август 1954 г.
10. Име: ДОЙЧО ИВАНОВ ИВАНОВ
Адрес: Душанци, ул. Димитър Пенев“ 6
Телефон: 088 635 3519
Роден: 25 ноември 1954 г.
ПОЧИНАЛИ:
РАШКО ДИМОВ РАШКОВ - 1954 – 2006 г.
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КУРТЕВ – 1954 – 2024 г.
УЧИТЕЛИ
ИВАНКА СТАНЧЕВА – прогимназиална:
Адрес: Село Душанци
Телефон: 07183 2290
СНЕЖАНА АНДРЕЕВА ВИДЕНОВА – ПЕТКОВА – 4 клас:
Адрес: София; Душанци
Телефон: 088 843 1669
ИВАН ЧЕРНЕВ – 1-3 клас,
КУНЧО СМОЛЕНСКИ – директор;
Прогимназиални: ТЕОДОР СТОЯНОВ – класен ръководител;
САФЕТ КЯЗИМОВ – 5 клас;
ЦВЕТАНА БЛАГОЕВА – 6 клас;
СЛАВИ СТОЯНОВ – 7 класРоден: 10. 01. 1954
2. Име: ИЛИЯ НИКОЛОВ ИЛИЕВ
Адрес: Душанци, ул. „Душанска комуна“ 11
Телефон: 088 543 0323
Роден: 5 март 1954 г.
3. Име: ВИОЛЕТА КРЪСТЕВА - ДЖОГОЛАНОВА
Адрес: Копривщица, ул. „Любен Каравелов“,
хотел „ВИЛИ“
Телефон: 088 568 2490
Роден: 10 март 1954 г.
4. Име: ЕЛИНА МИНКОВА
Адрес: Благоевград
Телефон: 088 860 0502
Роден: 17 март 1954 г.
5. Име: МАНЬО ТОДОРОВ МАНЕВ
Адрес: Душанци, ул. „Георги Стойчев“ 12
Телефон: 0888 229 396
Роден: 7 юни 1954 г.
6. Име: ЦВЯТКО НИКОЛОВ НИКОЛОВ
Адрес: Душанци, ул. „Найден Кирилов“ 7
Телефон: 087 779 7768
Роден: 17 юли 1954 г.
7. Име: ВАНЯ ИВАНОВА КОСТАДИНОВА - ТЕОХАРОВА
Адрес: София 1229, ж. к. „Надежда“, блок 307, вх.“Г“, ап. 98
Телефон: 088 24 31 250
Роден: 6 август 1954 г.
8. Име: ИРИНА ПАНЧЕВА ЦОКОВА
Адрес: Ботевград, ул. „Христо Ботев“ 31
Телефон: 088 282 94 19
Роден: 7 август 1954 г.
9. Име: Цветана Панчева Радомирова - Андреева
Адрес: София, ул. „Деница“ 1, бл. 1ет. 3, ап. 8
Телефон: 089 416 6631
Роден:6 август 1954 г.
10. Име: ДОЙЧО ИВАНОВ ИВАНОВ
Адрес: Душанци, ул. Димитър Пенев“ 6
Телефон: 088 635 3519
Роден: 25 ноември 1954 г.
ПОЧИНАЛИ:
РАШКО ДИМОВ РАШКОВ - 1954 – 2006 г.
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КУРТЕВ – 1954 – 2024 г.
УЧИТЕЛИ
ИВАНКА СТАНЧЕВА – прогимназиална:
Адрес: Село Душанци
Телефон: 07183 2290
СНЕЖАНА АНДРЕЕВА ВИДЕНОВА – ПЕТКОВА – 4 клас:
Адрес: София; Душанци
Телефон: 088 843 1669
ИВАН ЧЕРНЕВ – 1-3 клас,
КУНЧО СМОЛЕНСКИ – директор;
Прогимназиални: ТЕОДОР СТОЯНОВ – класен ръководител;
САФЕТ КЯЗИМОВ – 5 клас;
ЦВЕТАНА БЛАГОЕВА – 6 клас;
СЛАВИ СТОЯНОВ – 7 клас
Чудесно свое есе прочете съученичката Ваня Костадинова-Теохарова. Великолепен разказ за хубавите ни детски години. (Ще го публикуваме в следващите броеве). В него тя спомена почитта и благодарността ни към нашите учители – директора Кунчо Смоленски, Иван Чернев (1-3 клас), Снежана Виденова – 4-ти клас, прогимназиалните – Сафет Кязимов, класния ни ръководител Теодор Стоянов, Цветана Благоева, Слави Стоянов. Приветствие поднесе и нейният съпруг проф. Методи Теохаров.
Споделени бяха много мили и прочувствени спомени. Весело и с малко тъга се разделихме с пожелания за по-чести срещи. Празникът се състоя в уютния ресторант“Поли“ на Тошко Радомиров - гостоприемен и любезен домакин, приготвил богата трапеза.
Скъпи мои пораснали съученици,
Уважаеми наши учители,
Позволявам си да Ви поздравя официално и понеже много се вълнувам, защото не се виждаме често, реших да напиша това слово.
Радвам се, че сме заедно в този есенен ден, да отбележим нашата 70-годишнина и да си спомним за ученическите години в родното Душанци.
Днес трябваше да съм на друг празник, 90-годишен юбилей на моя леля, но избрах да бъда с вас, защото сме преживяли заедно едни незабравими ученически години от 1 до 7 клас, ден след ден, година след година
Казват, че детето се възпитава в първите 7 години от живота, а аз мисля, че първите 7 години в училище дават основните, най-ценни знания и оформят човека за цял живот.
Ние имаме привилегията да живеем в два века и в два обществено-политически строя, миналият век беше по-вълнуващ с детството, младостта и любовта, изпълнен с много емоции и сигурност, а настоящия е може би по-разнообразен, изпълнен с много събития, но по-малко удовлетворяващ.
Ние живяхме в чудно време – къщите пълни с хора, а дворовете пълни с животни. По улиците до късна вечер играят деца, от училището се чуват песни и весела глъч, училищния звънец бие за междучасие. По полето е шумно, чуват се машини и хора. А нощем подрънкват десетки звънци с най-различни мелодии…
В далечната 1961 г. станахме първокласници – малки, поуплашени, но и горди, вече ученици. В старото училище, кето биши на площада в Душанци, ни посрещна другаря Иван Чернев. Поклон пред първия ни учител, той ни научи да четем, да пишем и да смятаме, беше строг и справедлив, възпитаваше ни според традициите на българското училище. Помните ли как пишехме с молив тънко и дебело, лулички, ченгелчета, буквата У и цифрата 5 ми бяха най-трудни. А как ни свиреше др. Чернев с цигулката „Когато бях овчарче“, беше ми любимо, а как със струните имитираше звънците на овцете… Това е бил първият ни досег с музиката и изкуството… Първите две години учихме с набор 1952 г., те бяха само 7-8 човека, но това не се отрази ни най-малко на нашата подготовка, даже слушахме и техните уроци и ни беше интересно. Гледам снимката от 1 клас в училищния двор – момичетата с черни престилки и бели якички, някои с панделки, а момчетата наклякали отпред, готови да скочат да играят.
Зимата на 1962 г., вече второкласници, се прехвърлихме в новото училище – каква радост – ново, красиво, голямо, издигнало се на високо, с просторни стаи с паркет, в коридорите с лъскава мозайка, с кабинет по химия и биология, с физкултурен салон, а отпред игрище. Когато се прехвърлихме, в мазето водата беше замръзнала и в нея имаше дъски и строителни остатъци. Всичко постепенно се променяше, с труда на учители и ученици, с много ентусиазъм, под ръководството на директора на училището другаря Кунчо Смоленски – човек, живеещ със съдбата на училището и на своите ученици. Поклон за делата му! Постепенно нашето училище се дострояваше и украсяваше, ние садяхме рози и липи, оформяхме алеите с чимове, а на високото пред самото училище засадихме борчета, ели и иглолистни храсти. Помня трудовите дни, почти всяка събота след часовете, когато работехме и никой не мрънкаше, защото създавахме красота. Така построихме красива чешма с шадравани пред училището, малко опитно поле и даже метеорологичен пункт с ветропоказател. Ами помните ли дърводелската работилница в мазето, оборудвана с различни машини, която ползвахме по трудово обучение, най-вече момчетата, ами просторната столова и кухнята, оборудвана с огромна печка и пещ и всякакви удобства, в която леля Минка ни приготвяше вкусна храна и организирахме празнични обяди. В мазето се оборудва и баня, а голямото корито с чешмите се пълнеше с пролетни цветя за венците на 24 май и цялото училище ухаеше на празник. Докато създавахме и благоустроявахме, ние се научихме и да пазим и чистим нашето училище, да го чувстваме свой дом. Паркета лъскахме всяка година по два пъти, а за украса носехме саксии с цветя.
Нашето ново училище „Кирил и Методий“ остана един паметник на онова време, време на съзидание, на ентусиазъм и вяра, че съграденото остава за хората и е щастие да създаваш. Да, цялото село участваше в построяването с безвъзмезден труд, със самооблагане, с подкрепа от ТКЗС, ДИП-а и всички организации, но селото не можа да защити и да запази своето училище. То остана една голяма болка за нас, които му се радвахме още от откриването, че опустя без време, неоценено от новите властимащи, от млади родители, които хукнаха да карат децата си в други училища, неразбиращи какво значи родно училище, а в училищния двор построиха и къща, да се чуди човек. Винаги, когато минавам до училището изпитвам тъга, но все си мисля, че там някъде, по алеите, около борчетата, още ехтят гласовете на весели ученици в междучасията, защото това лично място е избрано за училище и е било такова десетки години.
В 4 клас ни дойде нова учителка – другарката Снежана Виденова от с. Волуяк– млада, хубава, весела. Сега си давам сметка, че е била само 10 г. по-голяма от нас, а се грижеше за нас като майка. Ние вече бяхме порасли, пишехме съчинения, решавахме сложни задачи с думи. В 5 клас стана по-сложно – повече предмети, повече учители. Имахме си нов класен ръководител – другаря Теодор Стоянов, преподаваше ни по български език и литература и по рисуване. Пишеше красиво, говореше ни вълуващо по литература, изискваше да му разказваме уроците по граматика и така запомнихме много важни неща, водеше ни на хижи, играеше с момчетата волейбол. Да го споменем с благодарност! Нека си спомним нашите учители: по математика – Кунчо Смоленски и Иванка Станчева, по руски език, история и география и по физическо – Сафет Кязимов, Цветана Благоева, Слави Стоянов, по химия и биология и по пеене – Иванка Станчева, по трудово обучение момичетата с др. Лалка Станчева ръкоделствахме, а момчетата работеха с др. Смоленски. Още си ползвам закачалките, които правихме с др. Смоленски, даже украсени с пирограф. Благодарност и поклон пред нашите учители в родното училище!
Всяка учебна година по традиция започваше с есенните бригади за събиране на картофи, по 2 седмици всички се трудехме. Спомените ми от тях – сутрин като отивам, жиците са натежали от лястовички, а вечер като се прибирам, въздухът ухае прекрасно – някак на есен – на полски треви, прегорели от лятото, на прах, на гора и на нещо необяснимо, този аромат изчезна завинаги… Бригадите бяха голямо изпитание, но бяхме свикнали – отпред малък ученик събира по браздата, по-големите копаят, отзад малък събирач се труди, в 4 клас вече копаеш с мотиката. Представете си днешните 8-10-12 годишни деца как биха се чувствали? Е, оживяхме, оцеляхме, пораснахме, научихме се на труд и на колективизъм…
Учебните години завършваха с големи тържества в читалището, имаше музикална програма, празник за цялото село. А помните ли голямото тържество в хоремага, когато завършихме 7 клас, бяхме щастливи, големи вече, пременени, даже играхме сиртаки.
Нашето време беше интересно, имаше много празници, в които училището участваше, а други ние сами си организирахме. На всеки празник участваше училищния хор с ръководител др. Ив. Станчева. Да ходиш на хор не беше задължение, а едно постоянно музикално възпитание, общуване с музиката и с красивото, получавахме наслада и вдъхновение, изпяхме много училищни песни, руски революционни песни, песни за Нова година, 1 май, 24 май, 9 септември.
Спомените са много, все скъпи – рожденни и именни дни, разходки по полето и гората за глогов цвят и шипки (правилото беше – 1 клас по 1 кг, 2 клас – 2 кг и т.н., представете си в 7 клас 7 кг глогов цвят и 7 кг шипки, помагаха и бабите). А летните бригади за сено бяха голямо приключение – от м. юли, та чак до зелената отава през м. септември, не само се трудехме, но и се забавлявахме по ливадите, знаехме кладенчетата, правехме колиби като вали дъжд (сами се пазехме от бури и гръмотевици) и какво ли още не. Ами футболните мачове между класовете… В 7 клас сами си организирахме сурвакане, тръгнахме посред нощ през снега, беше вълнуващо, момичетата пееха, момчетата сурвакаха по къщите, хората ни посрещаха радостно, а магаре ни караше даровете. После се събрахме да се почерпим и постоплим и така посрещнахме Новата година. Като бяхме ученици, зимите бяха истински, имаше много сняг, по цели седмици беше заледено, всяка махала си имаше пързалка, а по физическо ходехме целия клас да се пързаляме на Света Петка и Кору баир – шейните летяха, а момчетата си имаха шейни с кормилачки… Нямаше толкова вируси и простуди, живеехме здравословно и се закалявахме по естествен начин. По наше време се строеше и язовира, помня, че в 6 клас организирахме екскурзия по пътя до язовира с др. Благоева, гледахме с интерес от високо, за нас беше събитие.
Скъпи съученици, радвам се, че сме заедно, че сме тук, на 70 години, порасли и помъдрели. Сигурна съм, че нашият колектив, създаден през ученическите години, е оцелял и е още жив. Всеки от нас е постигнал много, създал е семейство, отгледал е деца, реализирал се е професионално и се е трудил достойно. Винаги казвам, че от моя набор всички са добри, честни и достойни хора и вярвам в това. Сега ни остава да се радваме на деца и внуци и да предаваме историята на своя род и своето време такава, каквато е!
Отново да благодарим на нашите учители – на тези, които са тук, и на тези, които ги няма! Вие ни отворихте очите за знания, възпитахте ни в труд и дисциплина, в честност и доброта, показахте ни красивото в живота, в музиката и изкуството. Поклон пред всички вас!
Скъпи мои съученици, бъдете живи и здрави, радвайте се на създаденото, пазете спомените и своите идеали!
ВАНЯ ИВАНОВА КОСТАДИНОВА - ТЕОХАРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар