ВЕСЕЛИН
АНДРЕЕВ
ПОСЛЕДНОТО
МУ ИНТЕРВЮ
100 години от рождението
му
27 години от смъртта му
ОСТРИ РАЗГОВОРИ
Непубликувани редове от последното
интервю с Веселин Андреев
Хисаря, декември 1990 г.
Веселин Андреев бе един изключително етичен, коректен
и щадящ човек. Тези редове от неговото интервю той сам бе зачеркнал. А и доста
неща омекотил и прецизирал от първоначалния вариант на интервюто.
Вярваме вече да ни е простил волността да ги
публикуваме,
година след
саможертвата му…
 |
| Художнк Цветко Балев |
-Изглежда съм му бил като трън в очите на Живков. Не веднъж, но на една
среща на първи секретари се бе изказал особено остро докъде може да изпадне
един партизанин и политкомисар. Григор Стоичков, тогава първи секретар на
окръжния комитет на партията, не обичаше нашия Коста Кинов от Пирдоп– той пък
секретар на този комитет, му се сопнал: „Виждаш ли твоят политкомисар какви ги
приказва!“ Та Коста доста смутен, да не кажа и уплашен, дойде чак в Пирдоп: „Виж та оправи
положението! Казвал ли си му тези неща /не можеше да повярва/, защото някои смятат,
че Живков си ги измисля…“ Разбира се, че му бях казвал много нелицеприятни за него неща. Поради
което пък тоя неведнъж на публични места е заявявал, че съм загубил качествата
си на комунист…
- Четеше ли Живков вашите книги за борбата
или някой му ги е разказвал?
- Нали
сме от един отряд, редно е, дадох му „Умираха безсмъртни“, но не съм го питал
чел ли я е… Мине време, стане дума, а той: „Не ме питай за мнение за твойта книга!
Нищо, което се пише за мене не чета!“ А аз, както и той към мене – иронично: „Виж, ти си
историческа личност, историците може ида сбъркат, ако е написано невярно ти
трябва да го коригираш“ А той: „Да пишат каквото си щат! Историята – тя си знае
работата… А един път ми казва, че в книгата си „Под Мургаш“ Добри Джуров до
девето коляно е описал всичките си роднини – та жена си, та баба си, та шурея,
та снахата - всички… Едва се сдържах да му кажа: Нали не четеш...
Та не
съм добил впечатление за художествена литература нeщо да е прочел, не е ставало дума. Иначе, информация
имаше за книги, за пиеси от своите съветници. Може да е чел само класиците…
Някъде
докъм 70-те години нещата вървяха добре. ТКЗС-тата се развиваха добре,
икономиката също. Мои приятели икономисти са ми казвали в какво финансово
положение сме, а не само да гледаш какво има по магазините. После съсипаха
ТКЗС-тата с АПК-тата /Аграрно-промишлени
комплекси, обединяващи дотогавашните ТКЗК-та в селищните системи/, някъде към
средата на 70-те години започна упадъкът. И от хората започнах да разбирам, че
тия разни виждания и концепции, всъщност му ги съчиняват такива като Гриша
Филипов, Милко Балев, Огнян Дойнов и прочие „капацитети“… То си и личеше, че
когато той чете – не ги разбира нещата, да не говорим за последните 4-5
години…
Преди
3-4 години ходихме на партийни събрания да разясняваме концепцията му за
селското стопанство. Аз бях в Мирково, Челопеч и АПК-то в Пирдоп. Материалите
аз ги четох няколко пъти, подчертавах, мислех и пак нищо не разбрах. А на
събранието на АПК в Пирдоп питам хората дали всичко им е ясно. Председателят
Андрей Филипов като скочи: „Да, разбира се, другарю Андреев! Всичко е много
правилно и много ясно!“ Рекох му: „Завиждам ви др. Филипов…“ В Мирково си
записах всичко от събранието, подготвих го като изказване за пленума / на ЦК на
БКП – б. р./ Но Пенчо Кубадински не ми даде думата – какво ще говори един
интелигент за селското стопанство…
Последният
личен разговор пак започнах за истината. Казвам му, че той не знае какво говори
народът – народът не само ругае, народът псува най-вулгарно партията, псува
държавата. И му казвам, че народът пита: „Докога другарят Живков е
управлява?... Не е ли вече ва възраст?... Не е ли уморен вече?...“ Това стана след пленума през 1988 г., когато
бе свален Чудомир Александров. Там се изказа председателят на Централната ревизионна
комисия Караджов и той постави същия въпрос, много меко, много спокойно и
загрижено. Каза още, че животът е биология, ние сме в напреднала възраст,
партията се тревожи кой ще замести др. Живков, нужно е да се подготви човек… А
той много се ядоса, та и погрешно разбра, та се отплесна за репресирани и т.
н….
На тази
среща го попитах защо създава такова напрежение на пленума. А той: „Виж какво,
Живковото племе е много държеливо!... /Това той го е разправял много пъти
това/. Първо – аз съм избран на XIII конгрес, трябва XIV конгрес да дойде и тогава вече ще ме избере за първи
мандат, защото досегашните мандати не се смятат… Два мандата още имам да
изкарам, ако е проявя добре – може и трети да изкарам, казано е в устава. И –
има време! Какво сте се разбързали толкова!?... Смее се, уж на майтап го
изкарва, но сериозно се разбираше…
Казах
му още и това, че хората говорят, че всеки който се издигне, Живков го премахва
от пътя си, че не търпи около себе си друг човек. Митко Григоров беше втори
човек, който можеше да го замести – като мокър парцал го изпляскаха… После и
Борис Велчев по реда си, след него тримата – Коцев, Гяуров и Абаджиев – и те
изхвърчаха… Но вече и Ал. Лилов бе отстранен на този пленум. И Чудомир
Александров… Уж не бил знаел за произхода на жена му!?...
-А последният ви личен разговор?
- Беше
в кабинета му, той беше в особено приповдигнато настроение. Цял час
приказвахме, бяха го изглежда много дрогирали с биостимулатори. Весел, слуша,
стане, кафе поръча, чаша вино… Ангелина, секретарката му, докато чаках вика:
„Днеска е добре… Щом като поръча чаша вино на съветския посланик Ако поръча и
на тебе чаша вино – ще знаеш, че е много добре настроен…“ А друг път спре,
поспори – това не е така, другото е иначе, а сега: „Карай, карай…“ Като че му
говориш някакви много весели работи… Все му беше хубаво, все му беше весело, да
се чудиш за какво… Говоря му за културата, как сме загазили, в икономиката,
всичко това иска пари, страшно много пари, които ние нямаме, а той: „Колко? Два
милиарда, а ние имаме толкова резерв! Ще ги оправим!...“ Пробутва ми го това, а
аз откъде да му знам сметките…
Подхващам
го за демокрацията, тя пари не иска. Демокрацията в партията, демокрацията
извън партията и демокрацията за целия народ – тя пари не иска, тя иска
отношение на партията вътре в нея. „Защо сега преследвате този комитет за
гласност?...“ Той пак извърташе и отричаше да има такива преследвания. Въпреки че
в бюлетина на ЦК, който вече бях чел, се казваше вътрешния министър Димитър
Стоянов да вземе мерки срещу неформалните организации…
-
Омаловажаваше ли Живков нещата или така са му ги
представяли?
-Разбира се, че няма да му представят поотделно всеки случай на обиск и
арест. Но той е знаел за тези репресивни мерки. Имаше решение на Политбюро с
негово участие… А когато стана дума за Клуба той просъска за Христо Радевски,
хич не го обичаше, че Радевски говорел навсякъде за Живков, че е глупак и че
Живков ще го тикне в затвора… Но не можеше да рискува с такъв известен човек, а
Христо си говореше, не беше го страх… Та на тази последна наш среща, той дойде
много близо до мене, и както си беше весел просъска: „Виж какво, ако вървим по
твоята рецепта – най-напред демокрацията оправяме… Но ние сега сме хванали едни
икономически лостове /той все икономически лостове и механизми държеше…/ Но ако
започнем с демокрацията утре народът ще излезе на улицата… И ще трябва да
изкараме войска и да стреляме... Ще стреляме и по тебе, за Ха-ха-ха-ха!“
Това
беше краят на разговора ни.
-Как оценявате ситуацията в България днес?
-Не съм
и предполагал, че е такъв батак…А за тези концлагери всеки е чувал по нещичко,
но никой не е имал пълна представа какво е било. Ако аз знаех преди 10 ноември
за тези лагери – веднага щях да изляза от партията. Сега да я напуснеш е лесно.
Тогава е трябвало да го сторим. А днес – не ги виждам нещата. Мнозина говорят – оптимизъм, оптимизъм А е малко
трудно на какво да стъпиш сега, за да си оптимист… Не е въпроса до това кой ще
управлява – БСП, СДС или коалиция…Просто няма откъде да се вземат някои неща…
Автори: Ренета АТАНАСОВА и Дойчо ИВАНОВ.
Публикувано в бр. 8, от 15 февруари 1992 г.
на седмичния вестник „КАМБАНА“ – ПИРДОП
/В този си
вид текстът е оформен от Дойчо Иванов, 2018 г./
/Край
на интервюто/
Няма коментари:
Публикуване на коментар