ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ "ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ"
История и лауреати
Сред плеядата велики имена, които Копривщица дава на България, Димчовото е най-скъпото и милото за всеки българин. За малък град като Копривщица, поет като него е истинско откровение.
Водени от това разбиране през 1975 година представители на СУ "СВ. Климент Охридски", на Литературния кабинет "Димчо Дебелянов" към Централния студентски дом на културата-София, с ръководител Георги Черняков, на Окръжния съвет за изкуство и култура - София-окръг, Община Копривщица и Дирекцията на музеите в града организират провеждането на Национален студентски поетичен конкурс на името на Димчо Дебелянов. Този конкурс популяризира много името на Дебелянов сред университетската общественост, като провокира създаването на много литературни текстове за Дебелянов - стихотворения, есета, статии, литературни студии и монографии. Мнозина от наградените в този конкурс днес са сред водещите имена в българската литература. Конкурсът се провежда ежегодно до 1987 година под председателството на големия български културолог Владимир Свинтила. Награди на името на Д. Дебелянов са връчвани и от други институции, епизодично, по различни юбилейни поводи.
Предстоящите кръгли годишнини от рождението и смъртта на Димчо Дебелянов станаха причина да се възроди идеята за литературна награда на името на поета. Музеят в Копривщица, носещ неговото име, стана инициатор традиционните вече Димчови вечери през месец август да се превърнат в част от литературния живот в страната с връчване на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов".
Началото бе поставено през 2004 г., когато под егидата на Община Копривщица и Дирекцията на музеите-Копривщица, компетентно жури определи за носител на първата Национална награда "Д. Дебелянов" поета Георги Н. Киров. През 2005 година лауреат на наградата е Иван Динков (посмъртно). За 2006 г. наградата бе присъдена на Петър Велчев. За 2007 година журито реши да връчи Почетна награда за цялостно творчество Валери Петров. Наградата на Община Копривщица за 2007 година бе присъдена на Маргарита Петкова. Носител на наградата за 2008 година стана Атанас Капралов. През 2009 г. – Ивайло Диманов. А през 2010 г. – Димитър Милов.
Димчо Дебелянов поставя много високи изисквания към истинската поезия. С нея не може да се спекулира, с нея не може да се прави компромис, за нея всички жертви са малки. И в нея малките са малки, а големите са големи, точно затова – защото са най-безпощадни към самите себе си. Вземете кое да е стихотворениея на Димчо и ще видите тази разголена безпощадност, където укорът е укор на една вътрешна чистота, която носят само на Бога най-светлите синове.
Според Димчо Дебелянов в литературата няма регламент, че регламентите се създават за бездарниците. Това разбиране на поета е залегнало в основата на принципите при възстановяването на Националната литературна награда “Д. Дебелянов” и става основна идея и критерий при определянето на носителя й.
И ако поетите са наистина най-истинските и светли синове на Бога, ако напишат приживе своите истинни стихове – те могат заслужено да получат тази награда като признанаие, че в творческия си път са верни последователи на Димчо Дебелянов.
Следвайки утвърдената практика, за жури всяка година се определят представители на творчески съюзи, носители на наградата от предишни години, на държавни и общински институции. Журито самó определя имената на авторите, които ще бъдат обсъждани за определяне на носителя. Процесът няма конкурсен характер.
В своята дейност то изхожда от принципните положения за наградата да се номинират автори, които са издали свои творби през последните години, с които се популяризира живота и делото на Димчо Дебелянов и имат най-сериозен принос за Дебеляноведението и Димчоведението.
Единствените критерии при избора на носителя на наградата са художествените стойности на произведенията, които да носят духа и чара на Димчовата поезия.
Определянето на първият носител на приза се прие като литературната сензация на 2004 г., тъй като за пръв път в литературната ни история автор без издадена книга получи национална литературна награда, което имаше широк отзвук и в медиите. И веднага след получаването на наградата лауреатът Георги Н. Киров бе приет за член на Съюза на независимите писатели и издаде своята първа книга.
А награждаването на Иван Динков беше отразено нашироко от медиите и бе оценено като ярко доказателство за безсмъртното му присъствие в литературата редом до Димчо.
При определянето на лауреата за 2006 г. журито прецени, че Петър Велчев безспорно е най-близо до Димчо Дебелянов. И може би точно той най-пълно препокрива представата за Дебелянов тип творческа личност. Поет, преводач, вещ познавач на световната литература П. Велчев създава творчество, в което отсъстват високите и големи апломби за поезия, на които се подчиняват далеч по-ярки таланти от него. Може би никой друг от изявените ни поети не благоговее пред литературата така, както благоговее Петър Велчев.
Той се прекланя единствено пред художествените стойности и е един от малкото, който може да каже, (и го казва на колегите си днес, когато го заслужават според него, разбира се) както Яворов на Дебелянов: "Поздравявам те с чудесното стихотворение, което си написал!" Това също доказва Дебеляновската му природа.
Последната му книга "99 стихотворения" отново ни го представя като поет, който се придържа към Дебеляновата простота на изказа. Тук всичко е успокоено, подчинено на мъдростта на познаниието, породено от страданието. И е налице едно поетическо издигане над пошлото битие, което най-добре в нашата литература го умее Димчо. Без да е съвършеният Димчов поет, П. Велчев безспорно е най-верният продължител на Дебеляновата линия в литературата ни и затова заслужено получи националната награда на името на своя кумир. Но той я заслужава в още по-голяма степен и за още нещо. Както никой друг у нас той популяризира името на Димчо по света и успява да го открои редом с испанския Дебелянов - Густаво Адолфо Бекер, който има индентична с Димчовата съдба. А антологията "Тихата победа на поета", която Велчев събра и издаде преди няколко години със стихове за Димчо, си остава най-искреното преклонение пред най-добрия учител за всички български поети. За тази "тиха победа" на Димчо Дебелянов Петър Велчев работи вече повече от три десетилетия.
Още с първата си стихосбирка “Нежен скитник” Атанас Капралов взривява летаргичното спокойствие в българската поезия. Появява се един поет, при който лавата на думите е състояние на духа. Той се опитва да я укроти с Дебеяновска нежност на изказа. Така се получава една поетика, която мъчително, но сигурно се опитва да намери себе си, да отхвърли фалша и лицемерието, които като примка са стегнали гърлото на поезията ни.
В последната му книга “Дамгосан” страстите и емоциите са толкова нажежени, че читателят остава зашеметен от гръмотвичния екот на думите. Сякаш Рембо и Верлен са събрани в едн,о и така Капралов създава такава поетика на изказа, която търси само крайните състояния. В стихотворения като “Светове” и “Сбогуване с бабиното сърце” поетът най-силно се доближава до Дебеляновата простота на изказа. Почти всеки стих в тях звучи като изящна тъга. Както и Димчо, Капралов извайва наистина майсторски поанти, които само един роден поет може да създаде. И както него изригва огнени потоци от думи, в лавата на които се опитва да изгори всичко пошло, долнопробно, жалко, низко, отвратително.
Още отсега може да се каже, че Атанас Капралов ще остане в историята със стихове като тези от култовото му стихотворение “Дамгосан”, в които още днес народът ни търси утеха, която само поезия близка до тази на Дебелянов може да му даде:
“В държавата на подлеците
поетът
ражда се
дамгосан.
В държавата на клеветата
поезията
е присъда.
Днес като вещица я пъдят
на българите от сърцата.
Появата на “Дамгосан” е събитие за българската литература. Дано след нея да се родят и други такива книги, които да помогнат на българите да осъзнаят трагичността на съвремието си и да запалят вулкана на лавата в сърцата им.
Именно това са и най-основните доводи, които обосновават решението на журито с пълно единодушие да присъди Националната литературна награда
“Димчо Дебелянов” за 2008 година
на поета от Димитровград АТАНАС КАПРАЛОВ.
Носители на награди на името на Димчо Дебелянов
(Национални студентски, ученическии окръжни конкурси,
други конкурси за юбилейни годишнини)
1975 г. – Славимир Генчев; 1976 г. – Росен Димитров, Славимир Генчев, Весела Тончева; 1977г. – Анелия Янковска, Славимир Генчев; 1978 г. – Васко Попов; 1979 г. – Любов Динчева, Димитър Христов; 1980 г. – Иван Есенски; 1981 г. – Любов Динчева, Соня Нестерова; 1982 г. – Бойко Ламбовски; 1983 г. – Маргарита Върбанова; 1987 г. – Станчо Станчев, Харалампи Харалампиев.
(Възможно в този списък да има някои неточности и непълноти,
за което молим да бъдем извинени. Ще се радваме да получим корекции и и допълнения.)
Носители на националната литературна награда "Димчо Дебелянов"
2004 г. – Георги Н. КИРОB
2005 г. – Иван ДИНКОВ (посмъртно)
2006 г. - Петър ВЕЛЧЕВ
2007 г.
За 2007 година журито реши да връчи Почетна награда за цялостно творчество на акад. Валери Петров.
Наградата на Община Копривщица за 2007 година бе присъдена на Маргарита Петкова
2008 г. - Атанас КАПРАЛОВ
2009 г. - Ивайло ДИМАНОВ
2010 г. - Димитър МИЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар