сряда, 10 август 2011 г.

ДИМЧОВИТЕ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ




ДИМЧОВИТЕ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ

         Тези поетични вечери през август са едни от най-необичайните празници на българската поезия. Чрез тях нашата литература се пречиства от суетата и славолюбието,  оставили неизбежния си отпечатък при други подобни чествания на някои от големите ни национални творци.
         Началото им се корени някъде през 20-те години на миналия век, когато Кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично творчество, почти неизвестно дотогава. Със средствата, събрани от тези рецитали Кръжецът организира и финансира пренасянето на костите на поета от Гърция в родната Копривщица и създаването от Иван Лазаров на гениалната скуптура на Майката вечно чакащата своя син да се завърне.
         След превръщането на родната къща на Дебелянов в музей преди 50 години през 1958, българските поети преоткриват отново тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се национални и различни други конкурси и четения - студентски, ученически, рецитали и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на  Димчо Дебелянов е един от най-необикновените български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния, най-изповедния и съкровен български лирик. На 5 октомври 1958 година се случва нещо необичайно за България – открива се един музей на поета, който още приживе си е спечелил любовта на ценителите на поезията по света и след кончинана си става най-любимият поет на българите.
         Магията на Димчовата поезия, нейната чаровност и романтика, драматичният му, бурен и пълен с емоции и повратности живот, отдавна са се слели в една легенда, която намира своето естествено въплъщение и продължение в родния му дом, след като къщата става музей. Една магическа реалност, мястото е опоетизирано и романтизирано от вечните му стихове, придобило сякаш с годините едно вълшебство - единство на поезия, живот и дух, една осезателна енергийност, благодарение на всичко това. Че и днес - всеки одарен  да може да почувства, да преживее това вълшебство, наистина да усети и да преживее тук "магията Димчо", наистина да се почувства в "бащината къща" - домът свят и роден за всеки българин. Извечен е стремежът всечовешки все да се завръщаме и да се завръщаме в него, в бащиния дом. Където и по Майката-Земя да се намираме... Затова и къщата бързо и естествено става роден дом и тихо пристанище за талантливата поезия, за нейните творци и техните почитатели.
         В началото на 90-те години на 20 век в Копривщица се създава сдружението “Димчо Дебелянов” с председател родственицата на поета Маслина Цветкова. С подкрепата и домакинството на Дирекцията на музеите в Копривщица, със съдействието на актьорите Петър Петров и Георги Гайтаников и композитора Симеон Венков това сдружение възкресява в един по-съвременен вид Димчовите вечери. В продължение на няколко години те изнасят в средата на август поетично-музикални спектакли по сценарии на Петър Петров. Копривщенци, пък и многобройните гости на града по това време на годината, приемат неочаквано радушно и с голям интерес тези оригинални поетични празници.
         След сдружението Дирекцията на музеите продължава създадената вече традиция и оттук насетне Димчовите вечери стават една от най-важните, на високо ниво и посещавани прояви от културния живот на градчето. Рециталите и изпълненията на поети с китари след “официалната” част на празника, са едно естествено, колоритно, завладяващо и много емоционално продължение. В последните години поетичните вечери се обогатиха много и с премиери на книги, художествени изложби, творчески дискусии, книжни щандове и други прояви.
         А преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна поезия да намери своите верни следовници и продължители бяха част от основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда “Димчо Дебелянов”, която се връчва на празниците. Призът се дава за “Най-ярко продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения, които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на Димчовите стихове. При цялата компрометираност на литературните конкурси у нас в днешно време, имената на лауреатите досега – Георги Н. Киров (2004); Иван Динков (посмъртно 2005); Петър Велчев (2006); Валери Петров и Маргарита Петкова (2007), Атанас Капралов (2008), Ивайло Диманов (2009) и Димитър Милов (2010) са доказателство за това, че организаторите досега наистина намират най-достойните за Димчовата награда творци. И че тази награда остава една от малкото в България, която е чиста и неопетнена от графомански, комерсионални, маниакални мераци за величие, от конюктурата на “поетични”, партийни и други кръгове. Така, както си остана чисто и неопетнено името на Димчо.
            Да се надяваме, че и занапред неговият дух, въплътен по неведоми пътища в сърцата на истинските Димчови почитатели, на съгражданите му в  Копривщица, няма да позволи да бъде осквернен “на Бога най-светлия син.” И че с всеки нов празник, с всеки нов награден поет, ще се разнася по света поетичната слава на градчето, дало живот на единствения български творец, за който никой досега не е казал лоша дума. И пред поетичния и житейски подвиг на когото мълчат смирени и смутени всички минали, настоящи и бъдещи величия на България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар